Петър Динеков

Новите едноактни комедии на Ст. Л. Костов: „От много ум”, „Държавните липи” и „Женско царство” (издание на д-р Ж. Маринов) още веднъж потвърждават, че в лицето на техния автор българската комедия има най-добрия свой съвременен представител.

Костов направи опити и в драмата с историческата пиеса „Симеон” и психологическата „Тя и двамата”, последната от които представя интересна драматична творба, недостатъчно оценена, дори подценена от нашата критика, но все пак неговата сила остава в комедията, където със „Златната мина” и „Големанов” той отбеляза значителни успехи.

Без съмнение, последните едноактни комедии, поради несложните си сюжетни постройки не могат да се мерят с първите и изглежда са предназначени за провинциална сцена, заради което значително е улеснено тяхното изпълнение, но и в тях блика същият непринуден хумор, на места с широк изобличителен замах.

Представени от по-добър театрален състав, веднага ще се почувства тяхната голяма сила и свежест. Две от комедиите („От много ум” и „Женско царство”) разработват народни мотиви, които под перото на Костов не само че не изгубват своите качества, но придобиват още по-ценни нови страни.

„От много ум” изтъква една черта от нашия национален характер: ината и същевременно късогледството, предизвикано от упорството.

Тук е обрисуван българинът, който от много умуване и сметкаджийство претърпява редица премеждия, когато би могъл само с едно да свърши цялата работа.

Действието е пренесено в турското робство, като е изтъкнато доста ясно чрез думите на турската администрация доколко е вредно това качество не само на отделната личност, но и за живота на обществената група. И то именно прави негоден бунтуващият се роб за държавен живот.

Комедията „Държавните липи” изтъква друга отрицателна черта в характера на българина - незачитането на обществената собственост, на държавното.

Богат селянин просто без никаква нужда, без да знае, за какво биха му послужили, за какво би ги употребил, открадва две липови дръвчета, насадени наскоро по шосето. И разбира се, претърпява своето наказание за това.

„Женско царство” е комедия с народен мотив, действието става в някогашно време, когато жените по някакво особено стечение на обстоятелствата взимат властта в свои ръце.

Мъжете са облечени с дълги бели ризи, широки бели гащи, къси елеци, препасани с престилки и забрадки с кърпи, а жените - със сукмани, с пояси, без престилки и с калпаци на глава.

Мъжете вършат къщната работа, готвят, чистят, перат, бавят децата и т.н., а жените - кърската и селската (кметската длъжност изпълнява жена).

И на основата на това обърнато положение на нещата авторът изплита ефектна комична интрига, която се следи със заразителен смях.

Ст. Л. Костов има остро око за опаката страна на съвременния живот, забелязва много национални недостатъци в българския характер, които възпроизвежда в комично осветление.

Живо и релефно рисува героите на своите комедии, поставя ги в комични положения, вмъква в езика им шеги и анекдоти, които лесно раздвижват нашата усмивка - и всичко това със своята живост заразява зрителя и го държи в състояние на непрекъснат смях.

——————————

в. „Литературен глас” г. 3, 14.03.1931 г.