Вийви Луйк

превод: Иван Бориславов

***
Вече знаеш,
снежната тишина ме обича.
Моля те,
разговаряй със мен
на езика на снегопада.

——————————

***
Когато дърветата оголеят
и падне снегът,
природата става восъчнобяла.
Все по-трудно за мен е тогава
да измислям пчели.

——————————

***
О, ако още съм сама
във този тъжен час, дошъл неканен тук,
ако все още съм сама,
дарете ме поне с единствен миг,
през който бих могла
от своето сърце аз да откъсна
пролетната чистота на облака,
небесна синева и цвят от ябълки,
златото на есенните жътви,
студеното сребро на зимни нощи -
да ги разпръсна по земята,
за да останат тук при вас…