БАСНОМОНОЛОЗИ
МОНОЛОГ НА АКВАРИУМА
Гордея се, и няма да престана,
че всъщност аз съм част от Океана.
Ограничавал бил съм свободата?
Навярно не така стоят нещата.
Че ролята ми е необходима.
Щом част от нещо съм,
то аз съм пример.
Каквото може в мен да се огледа
от Необятното, е все напредък.
Не всичката вода да е изпита
е нужно Вечното да се опита.
Гордея се, и няма да престана,
че всъщност аз съм част от Океана.
И зная своята заслуга бледа -
не ние него, а той нас ни гледа.
МОНОЛОГ НА ДВОЙНОТО ДЪНО
В земята чак ми иде да потъна,
че всички ме наричат Двойно дъно.
Било съм символ ярък на измама,
(от нея, казват, по-голяма няма )
Признавам си греха от мене сторен,
но не приемам упреци от хора.
Че ако трябва нещо да се крие,
виновниците за това
сте вие.
МОНОЛОГ НА КОВАНОТО ЖЕЛЯЗО
Чукът ме би докато бях горещо.
Сега признавам - странно. Но и вещо.
И затова навярно съм различно
от всичко, и на нещо съм прилично.
На ударите се съпротивлявах.
Каквото и да бе, не се предавах.
След толкова, едва сега разбрах -
със съпротивата си
оцелях.
И знам - съгласно своята направа
свободно всеки ще ме оценява.
Но друга мисъл не ми дава мира:
Изстинало съм, а чукът не спира…
Щом и сега не дава ми покой,
за първи път се питам кой е той…
МОНОЛОГ НА КОМПРОМАТА
Аз съм винаги отзад,
затова съм Компромат.
Никога лице в лице.
Удар в гръб е мойта цел.
Само в тил, само в тил.
Винаги така съм бил.
И… по-сигурно нали е,
гледам все да се укрия.
Който и да бъде той,
се прицелвам все във свой.
МОНОЛОГ НА ВЪЗДУХА ПОД НАЛЯГАНЕ
Престижът ми? Той все е за залагане.
Наистина съм Въздух под налягане.
И въпреки, че имате представа
за всичкото, което с мене става,
присмивате се с честното ми име.
Най-вече ето за това боли ме.
Аз върша работа за триста души,
щом някой както трябва ме запуши:
повдигам, свалям, дупча, стрелям, движа…
Та честно да си защитя престижа.
Тогава? Само малко помислете,
щом с мойто име някой назовете -
обида ли ще е,
или награда,
което с мойто име му се пада?
МОНОЛОГ НА ШАРЕНАТА СЯНКА
Който иска само слънце, той е
за израстването си спокоен.
Който иска само сянка, може
че ще вехне да се разтревожи.
Без да претендирам за осанка,
аз съм горда - Шарената сянка.
Не разбирам крайности такива,
дето същината се прикрива.
И безумни ли са, или скръндзи,
дето искат сянка или слънце?
Не е слънце разумът, и сянка не е -
в Шарената сянка се вирее.
МОНОЛОГ НА ПЕРДЕТО
Щом нещо ще се скрива, ето
се сещат мигом за Пердето.
Така започва се веднага
зад мене да се предполага.
Веднага се въобразява
какво ли тук, зад мене става.
И за да сте наясно, вижте -
най-често тук не става нищо.
Но да измисляте не пречи,
че нарицателно съм вече.
И за слепеца ще е видно,
когато аз съм безобидно.
Но… колко добрини потъват,
ако ме спуснат върху…
съвест.
МОНОЛОГ НА ЛАМПАТА
Докато светех, важен център бях.
Не можех да се отърва от тях -
досадниците, дребните мушици.
Играеха край мене със стотици.
А уж разсеяните пеперуди
видях да ме ухажват като луди.
Но загасиха ме
и ето на
настъпи безподобна тишина.
Наоколо ми не жужеше никой,
сякаш си бяха глътнали езика.
И за да проверя какво са пак,
си мисля как да се престоря, как.
И иска ми се да направя трампа
със някоя неугасена лампа.
МОНОЛОГ НА МОНЕТАТА
Какъв е смисълът: „ези”? „тура”?,
щом другите ти викат все „ура”?
Дали „тура” ще е или „ези”,
на ръкопляскащите се плези,
защото те не знаят какво искат -
усещат само гъдела на риска.
И ти си, поради това, приета.
И, все едно, си тяхната монета.
А ти играй си своята игра:
„Ези-тура”, „ези-тура”, „ези-тура”…
Обекта на вниманието ти си-
мигът единствено от теб зависи.
Напразно сложен смисъл не търси -
Разменната монета ти не си.
Подхвърлян, незачитан, но остава
обикновено, който забавлява.
МОНОЛОГ НА ЛАКОМИЯТА
И да искам, няма апетит да скрия.
Имам го за трима, щом съм Лакомия.
И да ме корите, няма да се мръщя.
Да съм ненаситна, то ми е присъщо.
Важно е да няма нещо да ме мами,
за да не разчитам все на съвестта ми.
Или пък което силно изкушава,
да не е достъпно то за мен тогава.
Колкото да грабя, и да ям, да пия,
все съм ненаситна - то ми е стихия.
МОНОЛОГ НА ИЗПЪДЕНАТА МИСЪЛ
Изпъдиха ме хората, обаче,
когато ги разбрах, че им се плаче,
че аз съм ги захвърлила в тревога,
не им се сърдя, аз това го мога.
Това е същността ми най-накрая -
да всявам уплах, без да го желая.
И ето, затова се примирявам,
когато неприемана оставам.
И нека да не ме допускат вече.
Стояла бих и аз от тях далече.
И ако пъдят други като мене,
ще бъдат много ядове спестени.
МОНОЛОГ НА СЯНКАТА
Съдбата ми такава ме ориса,
че цял живот от слънцето завися.
И аз със него се съобразявам -
скъсявам се, или се удължавам,
само и само да му се хареса.
Не ги е еня моята намеса:
Така въртя се и около Човека,
така угаждам и на него. Нека.
Знам, за да съществувам, да съм зрима,
със сигурност тях трябва да ги има.
Но затова пък никой не ме пита
какво ми е, щом те са си в зенита.
МОНОЛОГ НА ПАМЕТНАТА ПЛОЧА
Щастлив ден ако трябва да посоча,
такъв за мен, за Паметната плоча,
е онзи, в който имена безсмъртни
изсякоха - за времена попътни.
Те светеха и топлеха сърцата
с безкористната дан за свободата.
Ала дойдоха времена такива -
на мен написаното да се скрива.
Обърнаха ме.
И като с протези
изписаха обратните на тези -
на техните палачи имената.
(за справедливост то било отплата)
Какво да правя, о, какво да правя-
гранитна съм, не мога да забравя,
че тъкмо затова са ме избрали
и влог за бъдещето са ми дали?
И ако някой някога ме пита,
е най-добре да си взривя гранита.
МОНОЛОГ НА ОМРАЗАТА
От векове, по-страшна от проказа,
съм аз - непреодолимата Омраза.
И тук и там, преди, сега, и после,
и съм спокойна, че ще става по-зле.
Че няма кой да ми се съпротивлява -
навсякъде и винаги съм права.
И за да съм всесилната Омраза,
с безсмъртието Господ ме наказа.
МОНОЛОГ НА ПЕПЕРУДАТА
Та… в нашия многообразен свят
прелитат някои от цвят на цвят
и по традиция позната, стара,
възползват се на всеки от нектара.
Събират мед, но не за обществото,
а мед за свойте сметчици, защото
това за тях е истинският мед.
(Те мислят все какво ще бъде след…)
И вие преценявайте дали
пчели са те, или не са пчели.
Но нас не ни обиждайте,
не ни правете луди,
да ги сравнявате със пеперуди.
МОНОЛОГ НА БЕЗОПАСНАТА ИГЛА
Стана тя, каквато стана -
ето че съм разкопчана.
Както на игла отива,
съм опасна и бодлива.
Който вземе ме, внимава
мигом да ме закопчава.
Служа ли му, не съм годна,
както искам да го бодна.
С мене всеки си играе,
но внимава - всеки знае:
безопасна ще остана,
само щом съм закопчана.
Та… полезността приспива
и да има съпротива.
МОНОЛОГ НА КОКИЛИТЕ
Някои били решили
да прелитат на кокили
през едно и друго нещо,
без дори да се досещат,
че и ние също можем
нещо тяхно да отложим.
И Кокилите избират
как, кога да протестират,
ако ги манипулират.
И това е по причина,
че не влизаме във тиня.
МОНОЛОГ НА ПАУНА
Красив съм, казват. Няма друга струна,
която кара да трепти Пауна.
Красива е и моята премяна,
едва ли бих приел умът в замяна.
Така са ми отворени вратите
навсякъде. И ще го потвърдите.
А прави ме и още по-прекрасен,
че безобиден съм. И безопасен.
Желан, приеман съм във всеки двор,
защото всъщност само съм декор.
МОНОЛОГ НА ПИРОНА
Какво ли не се случва в този свят-
безкрайно мъдър, шеметно богат,
безумно беден, непонятно щедър…
Отчаян от мизерия и…ведър.
Такъв създаден, винаги изглежда
е принуждаван бил да се оглежда..
Пирон съм прост, но бе ми отредено
навярно място необикновено-
върху стена, от всички най-значима.
(Следеше всеки що на нея има.)
Окачваха на мен картини скъпи.
Но този обичай на друг отстъпи:
Започнаха да ми тежат портрети,
един след друг - на първенци приети.
Видях пред мене как трепери всеки.
И тъй като се сменяха отвеки,
а аз оставах, вече не Пирон,
си мислех, ще ме нарекат Корон.
И изведнъж настъпи Обърквация.
(Така ли беше, или друга „ация”)
Картините окрадоха,
портретите предадоха…
На мен висяха толкова величия.
Сега останах само аз.
(И тя - стената ничия.)
МОНОЛОГ НА ИЗПЯТАТА ПЕСЕН
Остави отворена вратата,
да излезе песента изпята.
Има ли да върши, ще го върши,
но недей - крилете си да кърши
в някакво затворено пространство.
Отвори й, нека да си странства…
Че животът, ангел да го вземе,
е такъв - със време и до време.
