Иванка Павлова

Да се радваш на всичко, създадено от природата, да го обичаш и щадиш не само на думи - каква човечност предполага това!

Четем, че в САЩ магистралата ще се отклони от правата си линия, за да не се отсече дърво. Че в западноевропейска страна обществеността осъжда дори деца за издевателство над котка. Че всеки сантиметър земя е обработвана и поддържана с любов. Каква вътрешна хармония и извисеност предполага това!

Някога полянките и горичките у нас бяха място за разходка, а сега са сметища. Реките са клоаките на градовете, в които можете да видите строителни отпадъци, пластмасови кофички, изтърбушени дюшеци - огледало на цялата ни душевна пустош.

И какво от това, че домовете ни са чисти и подредени, ако входовете са изкъртени и изподраскани; електрическите ключове са откраднати и стърчат оголените жици; отпадъците се изхвърлят през прозорците; коридорите са задръстени от вехтории; немитите от години стълбищни прозорци зеят с изпочупени стъкла или са обковани с картони.

В такава среда живеят децата ни. Те се възпитават от нея, но и я създават.

Разрушителната стихия е завладяла българина. Изпотрошени улични лампи. Цинизми и рисунки по стените. Изкъртени звънци на домофоните. Прерязани кабели в телефонните кабинки. И насилие. Като реакция и самозащита. Като изява. Семейните разпри, вулгарните филми, улицата - всичко това формира децата, бъдещето на нацията.

Вина имаме всички. Примамват дъщерите ни да стават манекенки, а зад това много често се крият мръсни намерения на безскрупулни хора - например да ги тласнат към проституиране. Синовете ни стават лесна плячка за ловки престъпници и пласьори на наркотици.

Деца почти не се раждат - не е възможно да бъдат отглеждани с мизерните доходи на младите семейства. Нация от бедняци, които не знаят как ще оцелеят през зимата.

Шепа интелектуалци, които отказват да се предадат и създават никому ненужно изкуство. Самоубийци, майки, които не могат да нахранят рожбите си, обезверени хора. Домове за захвърлени деца и за ненужни родители.

Това е нашата България.. Същата, за която чуждестранните пътешественици, посетили я в епохата на робството, пишат, че има голямо бъдеще, защото народът й е работлив, предприемчив, неотмъстителен, морално извисен, държи на семейството и образованието.

Къде изчезнаха всички тези добродетели? Сега далаверата е издигната в култ.

Моралните устои рухват. Всичко се обезсмисля. Пропасти между хората.

Материалното ни превръща в озлобени самотници.

Има ли светлина в тунела?

Спасяваме се поединично. Един прерязва корените си и търси избавление в “далека чужбина”. Друг си ближе раните на родното бунище. Трети се втурва да печели без оглед на средствата и току някой ден гръмнат вестниците, че е намерен заклан в някой трап.

Оковахме се в желязо. Страхът ни преследва дори и в съня. Нападат ни посред бял ден на улицата. Залъгваме се с по нещо, което сме изгладували: я стара бричка от европейско гробище за отживели времето си автомобили; я фризер втора употреба; я някоя вносна дрешка, напуснала богатите гардероби на нормални хора, живеещи в нормални страни.

При тая ситуация не е ли нелепо човек да се вайка за жалката ни околна среда? И да, и не. Защото всичко е свързано. Ако един ден видя променена тази среда, ще зная, че сме направили не крачка, а скок в развитието си към доброто.