Кънчо Великов

Благовеста Касабова на 85 години

Известен е фактът, че повечето писатели недолюбват литературните критици. И вероятно имат основание, особено ако критикът няма професионални качества. Но критиката също е изкуство и то - много отговорно.

Освен ерудиция и богата култура, талантливият критик трябва да притежава литературен вкус и добра интуиция. Да отстоява изконни нравствени позиции, да остава верен на принципите си и нещо много важно: да бъде безпристрастен в оценките.

В последните години критиците като че ли изчезнаха от “бойното поле” на оперативната критика. В това отношение един от последните мохикани е Благовеста Касабова. Освен публикациите си в печата по повод на новоотпечатани книги, тя е автор и на талантливо написани творби с художествена документалистика.

В тях авторката разкрива своеобразния си разказвачески талант. Нейните творчески усилия са насочени преди всичко към позабравени писателки и интелектуалки от близкото минало.

В своите книги за тях тя не остава само до сухия фактологически материал. Нейното слово е стоплено и омекотено от женската й чувствителност, от любовта й към делото на тези духовно извисени личности.

Почти в началото на своя творчески път Благовеста Касабова публикува книгата си за Калина Малина - една от най-популярните и обичани детски авторки. Следват “Дълг и слава”, “Първообраз на света” , една книга за баба Тонка Обретенова със заглавие “Богородица на свободата”.

След дълга вътрешна борба Благовеста Касабова тръгва към книгата си за една сложна и противоречива личност. Привлича я образът на Фани Попова-Мутафова - една голяма българка и талантлива писателка, една нежна и горда жена. Така се ражда “Чудотворката”.

В следващите години от печат излизат “Минало неотминало”, “Обич за обич”(литературна анкета с Евтим Евтимов), “Неделна книга” (в съавторство с Нина Андонова).

Но книгата, която разбуни най-много писателския кошер, е безспорно “Другата страна на медала”. Тук Благовеста Касабова е събрала публикувани в печата статии - критика и публицистика. В критичните си изследвания авторката воюва срещу бездарието и графоманията.

Позовавайки се на безспорни исторически факти , тя прави нов прочит на вече утвърдени имена и книги. Без страх от авторитети и литературни величия.

Водена от убеждението си, че “сериозен литературен живот е невъзможен без литературна критика”, тя ни напомня за големи имена от началото на миналия век до неговия край.

Достатъчно е да споменем д-р Кръстьо Кръстев, Владимир Василев, Георги Цанев, Тончо Жечев, Здравко Петров и други.

Но книгата, в която се разкриват напълно разказваческият дар и тънкият психологизъм на авторката е второто допълнено издание на “Ръми в душата ми” (скици от портрета на Мара Белчева). Коя е Мара Белчева? В културните среди е популярна като духовна спътница на поета Пенчо Славейков.

Често е одумвана и клеветена от хайлайфа на тогавашното столично общество. Това са сухите факти. Допреди няколко години за Мара Белчева се знаеше малко. Още по-малко се пишеше. Възприемана беше само като “отразена светлина” от яркото слънце на големия поет.

Ето какво пише Благовеста Касабова още в началото на своята книга: “Мара Белчева е била една от най-образованите , културни и изискани дами с вродено благородство и отношение към поезията. Владеела е няколко езика и е общувала с редица изтъкнати личности и то не само у нас, но и в чужбина”.

Амбицията на авторката е да покаже духовно извисената личност в истинската й светлина. С тази си книга Благовеста Касабова затвърждава своята позиция на критик с висок професионализъм и майсторство.

Целта, която тя си е поставила като автор, е постигната с вещина и талант. От забрава е спасено едно име. Прахът на времето е изтрит от една ярка личност и нейното дело заблестява с нова светлина в пантеона на българската словесност.

За това, че пише точно каквото мисли, Касабова си спечели и много врагове. Даже някои потърпевши от критичните й стрели я нарекоха “Зловеста”. По този повод тя споделя: “Мога да приема много неща, да се помъча да разбера човека, да простя обиди, но безпардонното бездарие не мога да понасям. Ще воювам с него, докато имам сили и дни занапред.”

Пряма и откровена, каквато е и в живота, авторката не се страхува да назове нещата с истинските им имена и това е най-голямото достойнство на книгите й. Убеден съм, че каквото и да е написала Благовеста Касабова - търсила е истината.

Струва ми се, че тя с пълно право може да каже за себе си, както е писал великият летописец Захари Стоянов: “Святата истина ми беше знамето!”