Иван Д. Христов

Лъчезар Селяшки - „Пропукана камбана”, Изд. „Българска книжица”, София, 2018 г.

Лъчезар Селяшки е отдавна утвърден поет, прозаик и преводач от полски език. Автор е на 20 поетични книги, на два сборника с есета, фрагменти и разкази, както и на студия за Атанас Далчев.

Той е активен преводач от полски език, за което е награден с почетно отличие „Заслужил за полската култура”. Негови творби са преведени на няколко чужди езика. Член е на Съюза на българските писатели.

Стихосбирката „Пропукана камбана” /2018/ на Селяшки, носи всички белези на зрелостта - една мъдра, искрена и завладяваща поезия.

Тя съдържа три поетични цикъла: „Камък и птица”, „Бликнал пламък” и „Този миг не стига”, обединени тематично и идейно.

Стиховете се отличават със смислово и емоционално наситена, синтезирана реч, дълбок подтекст, нравствени послания и запомняща се поанта: „…всеки сам е / в крехките предели / на пределна памет.”

Сред многогласния хор на съвременни поети , гласа на  Лъчезар Селяшки се отличава със своите философски проникновения и поетични послания.

Словесно изчистените и емоционално плътни стихове завладяват читателя: „Вървя по своя път към Бога, / далеч от суетата шумна, / понесъл кръст / от светли думи.”

Поетът има предпочитания към лирическите стихотворения, лирическата миниатюра и елегиите. Преливането на отделни мотиви от творба на творба, както и вътрешната структурна завършеност и многозначност на поетичния текст, е характерен стилов белег на автора.

Майстор е на късите лирични фрагменти, заредени с вътрешна енергия: „Римски мост над река родопска. / В ранно утро по свода вървях. / Стигнах края в нощ белокоса. / Падна звезда, какво не разбрах?” /”Мост”/.

Стиховете са искрени, вълнуващи и разпознаваеми. В пейзажната лирика поетът залага на метафората и емоционалния рисунък: „Дори и мартенския вятър / е с цвят на сини минзухари. / Ту в нас се втурне страстно, / ту се спре в зелените  върхари”. /”Дъжд и семена”/.

Лириката на Селяшки е пълнокръвна и разнообразна като живота, а повторяемостта в природата има своите измерения, защото „утре цветовете на земята, / възкръснали с любов ще се повторят.” /”Отново”/.

Стихотворенията: „Бликнал пламък”, „На брега на реката”, „Ти помниш”, „От балкона” и други, са не само лирическо отражение на необратимия ход на времето, но в тях се разкрива и едно от отличаващите качества на автора - афористичност, постигната с антоними и оксиморони.

Срещаме се със самобитен авторски почерк, способен да открива същественото, да синтезира стиха и намира точната дума, да постига дълбок подтекст, метафоричен изказ и антитезен  сблъсък: „Тъмна зеница, / бяло перо. / Златни искрици, / синьо ведро.” /”Кладенец”/.

Проличава умението на поета да разгадава детайлите, да олицетворява околния свят, да изгражда метафорични образи: „Лястовица прелетя и счупи/ слънцето на безброй парченца, остри като болка от раздяла.” /”Вир”/.

Много от риторичните въпроси в стиховете са свързани с преходността на живота и жаждата на човека да долови неговото многообразие, да търси вечните неразгадани тайни в природата: „Защо човек се скита / като вълна нетрайна / и сам превърнат  в тайна, / изчезва в необята?” /”От моста над реката”/.

Стихотворението „Пропукана камбана”, дало заглавието на стихосбирката е писано във Варшава. В него една мимолетна снимка, завладяващ детайл на белезите от войната, засилва въздейтвието на драматичната картина: „И снимка на жена - / пропукана камбана - / до тухлена стена, / от клюн жесток дълбана”.

Носталгичният спомен, забързаността на съвременния живот, нарушената хармония в природата и душевността на човека, са предпочитани от автора мотиви, които срещаме в стихотворенията: „Камък и птица”, „Чухча”, „Ако имах крила”, “Дамоклев меч” „Яд и камъни” и други.

Поетът ни връща в свидните си спомени от детството и близките до сърцето му хора в стихотворенията: „Косач”, „Недостроена къща”, „Тя”, „В деня на гроздобера”, Цветът на болката” и други. Прави ни съпричастни към своите интимни преживявания и душевни терзания.

Книгата завършва с  най-знаковото стихотворение в нея - „Знак”, разкриващо нравственото кредо на поета: „В градежа свят полагам слово, / тъй както се полага хляба. / Това е моят знак съдбовен, / че може би ще ви потрябвам.”

„Пропукана камбана” е запомняща се поетична книга - една вълнуваща житейска и творческа равносметка. Лъчезар Селяшки е лирико-образен поет, с усет за красивото и доброто, за преходното и вечното, за словото, което оставя следа след нас.