Благовеста Касабова

Творческата и човешката същност на един критик - пък и не само на него, по един или друг начин се изявява в неговата идейно-естетическа позиция, а оттам - в неговите произведения.

Потвърждение на думите ми ще открием в новата книга на Георги Н. Николов “Споделени слова”.

В нея критикът не само показва интересите си към творчеството на определен автор, но и таланта си на ярък полемист, откривател на нови имена и осветяване на автори и произведения, които са забравени, но са допринесли в близкото минало за развитието на българската литература и българската журналистика, на културата ни като цяло.

Острото перо на критика и твърдата му художествена позиция показват, че притежава несъмнени качества на изследовател и ценител.

“Споделени слова” съдържа три раздела: “Размисли от миналото и днес”, “Размисли от делника” и “Ехо от литературния глобус”. И в трите раздела Георги Н. Николов съпричастно “общува” с авторите, оценява приноса им в литературното ни развитие, проследявайки творческите им пътища.

Още във встъпителните си полемични статии - “Знаеш ли ти кои сме?….” и “За днешната литература - с въпрос”, води ожесточена идейно-художествена битка - от всички посоки и с всички, които погазват традиционните естетически ценности, отричат, дамгосват с жалките си рахитични пера значими и достойни български писатели, издигнали през втората половина на ХХ век българската художествена литература на европейско равнище, превръщайки я в “модел”, в който национално и общочовешко са единно цяло.

Над скърцащите им от немощ пера критикът издига високия талант на творци, добили признание далеч от пределите на страната ни.

В оценките си Георги Н. Николов е безкомпромисен, критическият му “скалпел” отстранява без колебание всяко “раково” образувание, всеки просташки опит за подмяна на ценностите - и то не само в литературата, и които омаловажават не по естетически, а по политически цели значимото, за да демонстрират продажното си раболепие.

В “Размисли от делника” Георги Н. Николов “общува” директно с творците на словото - споделени разговори. Така той се докосва не само до таланта им, но и отчасти до интимния им живот - мисли, търсения, оценки, убеждения, емоционални преживявания.

И тук, в “Споделени слова”, авторът е засвидетелствал талантливо критическо перо, умения, даже и при избора на събеседниците си, между които личат имената на Драгомир Шопов, Златимир Коларов, Георги Ангелов, Ивайло Христов, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Петър Андасаров и не така известните, но талантливи писатели - Тео Буковски, Васил Иванов, Лъчезар Георгиев и още няколко.

“Споделени слова” е книга, в която Георги Н. Николов засяга и още един много важен проблем - трябва да има сериозна литературна критика, която да отстоява високи естетически критерии, да сочи с пръст пошлото и продажното, да не позволява да се зачерква историческата обективност и да не позволява унизителният политически слугинаж да се намести в днешното ни литературно развитие.

Георги Н. Николов не само в “Споделени слова”, но и в предишни свои книги отделя внимание на историчността в писателските произведения и доказва, че литературната критика е съзвучна и съставна част на художественото мислене и писане.

Навремето известният наш критик Кръстю Куюмджиев написа прочутата си статия “Лекарю, излекувай се сам”. Сега, в “Споделени слова”, критикът ни напомня, че литературата ни, в това число и литературната критика боледуват тежко и ако сами не се излекуват, ще надделеят писателоругателството, предателството, простащината и бездарието.

И трябва да търсим целебните лекарства, с които да помогнем на критиката да оздравее, защото, ако воините й се броят на пръстите на едната ръка, битката за високохудожествена национална литература ще бъде тежка и краят й е непредвидим.