Марко Марков

БРОИЛКА

Едно червейче клето
лови със страх в сърчицето
две пъстърви, пристигнали първи,
три кротушки с издути гушки,
четири мрени в сребристи премени,
пет сома - юнаци с мустаци,
шест каракуди, страшно луди,
седем щуки, зли и неуки,
осем кефала красиви, игриви,
девет шаранчета - поспаланчета,
десет платики бавни, но славни -
и най-накрая е живо, милото,
защото нищо не е уловило то.

ИСТОРИЯ С КАШАЛОТЧЕ

Един кашалот и една кашалотка
извели веднъж на разходка
в океана син
своя малък син.
И той, без да се мотка и мае
започнал да си играе
в синия океан
като тях - на фонтан.
Играло си час, играло си два
сред безкрайната синева,
па като ревнало да плаче
това малко юначе -
от рев се къса, не ще да спира,
на мама и татко не дава мира -
и когато сълзите станали сто,
те го запитали: - Защо? Защо?…
- Ти - казало то на таткото кашалот,
можеш да си играеш и на платноход,
и ти - казало то на майката кашалотка,
можеш да си играеш и на платноходка,
а аз - ревнало още по-силно
малкото кашалотче,
откъде да си намеря за игра платноходче???
Спогледали се майката и бащата,
много сложни, рекли си, стават нещата,
а не трябва да го лъжем, не трябва,
лъжата е винаги кратка и слаба;
той сега е малко дете,
но утре ще порасте
и тогава за измамата
какво ще му кажем двамата?…
И му рекли: - Повече не плачи,
а избърши очи,
защото по-солена става водата,
заплачат ли и децата.
А ние ти обещаваме
да не преставаме
да се разхождаме като сега,
но без плач и тъга,
да си играем на фонтани,
ако искаш и в други океани
и да се надяваме,
че все някога ще излязат на разходка
като нас платноход и платноходка
със своето малко платноходче.
Тогава ти, нашето кашалотче,
с него ще си играеш
така, както си знаеш.

И оттогава всеки ден в океана
бликат ли, бликат три фонтана:
много голям е единия
сред простора, синия,
среден е втория,
но се вижда от всяка акватория,
най-малък е третия, но най-надалече
той е взрян - защо?, знаеш вече.
Защото като всеки мечтател
очаква среща с добър приятел.

ВЕЧЕРНА МУЗИКА

Чуй, чуй - ветрецът в дръвче тънкостволо
как ноти прелиства за своето соло.

Цигулки просвирва в зелена къщурка
дуетът чудесен на Щурчо и Щурка.

Дори на светулките чудното трио
премигва и пее: „О, соле мио!”

Ква-ква квартетът не чака мрака,
добре се чува как квака, как квака.

Защото щъркелът с двата си крака
е вече в гнездото си, не в ракитака.

Там трака на своите звънки чинели
и буди звездите в небето зазрели.