Херман Хесе

подбор и превод: Красимира Василева

Сегашният свят е склонен да подценява книгите. Днес тези, които обичат повече книгата, отколкото живия живот, за много млади хора изглеждат смешни и недостойни; те вярват, че животът ни е твърде кратък за книги и е твърде ценен и прекарват много време с ресторантската музика и танците. Без значение колко бурен е „истинският” свят в университетите, фабриките и местата за забавление, в тях ние няма да бъдем по-близо до реалния живот, отколкото ако всеки ден в продължение на няколко часа четем философията и литературата на отминалите времена.

Животът не е аритметическа задача и не е геометрична фигура, а чудо.

Без буквите, без писането на книги няма история, няма хуманност. И ако някой иска да затвори в малко пространство, в една къща или дори в една стая, историята на човешкия дух, няма как да го постигне, освен като го събере в книги.

Още в ранната си младост няколко години подред събирах и прочетох всичко, което можех да науча за личността и живота на Гьоте. Любовта ми към Моцарт ме накара да прочета почти всичките му писма и всичко написано за него. Преживях същата любов и към Шопен, към френския поет Герен, автор на „Кентавър”, към венецианския художник Джорджоне, към Леонардо да Винчи. И тъй като четях за тези хора с любов, не само придобих много важни и ценни книги, но и се обогатих духовно.

Афоризмът е своеобразен скъпоценен камък, още по-ценен, когато се среща по-рядко, и е приятен само в минимални дози.

Какъв смисъл би имало писането, ако зад него не стоеше волята да се каже истината?

И така, аз се пренапрягам, стискам зъби и тъй като в духовните неща отделният човек винаги е по-силен от масата, спечелвам борбата.

Никой не жадува за отклик и потвърждение повече, отколкото човекът на духа и всъщност той страшно се нуждае от отклик и потвърждение.

Всяко усилие за притежание и власт ни отнема сили и ни прави по-бедни.

Младостта свършва там, където свършва и егоизмът. Зрелостта означава да живееш за другите.

Винаги трябваше да се грижа за някого, да съм отговорен за някого и, освен да се грижа за себе си, имах притеснения и за други хора. Благодарение на това беше възможно да живея някак си, не блестящо, но все пак.

На истинските хора на духа липсва каквото и да е честолюбие и никога не желаят да блеснат, да увещават другите или непременно да се окажат прави.

Не бива да се страхуваме за книгите. Колкото повече нуждата от забавления и образование е задоволявана чрез други средства, толкова повече книгите ще си връщат достойнството и авторитета. Всеки прогрес рано или късно ще признае, че писането, книгите носят в себе си безсмъртие.

Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм.

Нищо не е по-опасно и убиващо душата от постоянната загриженост за собственото същество и страдание, от собственото самотно недоволство и слабост.

Научи се кои са нещата, които трябва да бъдат вземани насериозно и нека всичко останало буди в теб единствено усмивка.

На земята няма такова нещо, заради което да не си струва да се пише! Няма на света такава жена, която да не си струва да бъде обичана!

Само тези, които не могат да мислят и да поемат отговорност за себе си, се нуждаят от лидер.

Болката започва там, където любовта не стига.

Винаги съм вярвал и все още вярвам, че каквото и добро или лошо състояние дойде по пътя, можем да го превърнем в нещо ценно.

Всеки, който идва в живота със собствен път, е герой. Всеки, който осъществява това, на което е способен, е герой.

За да останеш при себе си, трябва да имаш самочувствие.

Царството на свободата е може би царство и на заблудите.

Не се страхувайте от никого! Ако се страхувате от някого, то е само защото вие сте му дали власт над себе си.

Винаги печели този, който знае как да обича, да търпи и да прощава, а не този, който знае повече и осъжда.

Днес душата у хората е малко или никак, те сякаш се състоят само от организирани желания, от разум, намерения, планове. Те са загубили своята душа в света на парите, на машините, на недоверието. Ще трябва да я намерят отново, защото ще заболеят и ще се измъчват, ако не изпълнят тази задача.

За този, който има добро религиозно възпитание, литературата е опасна професия.

Великата идея няма начало, като идея тя е вечно съществуваща.

Вие не трябва да се сравнявате с другите, и ако природата ви е направила прилеп, не трябва да се опитвате да станете щраус.

Там, където свършват образите, започва философията.

Един баща може да даде в наследство на детето си нос и очи и дори ум, но не и своята душа. За всеки човек тя е новородена.

Трябва да опитаме невъзможното, за да постигнем възможното.

Не ме интересува нищо политическо, иначе отдавна щях да съм революционер. Нямам друг копнеж, освен да бъда при себе си и при чисто духовната дейност.

Творецът е нерв в тялото на човечеството, орган, който отговаря на деликатните призиви и нужди, орган за събуждане, за предупреждение, за внимание.

Раят не ни е известен като Рай, докато не бъдем изгонени от него.

Почти всички мои произведения в проза са духовни биографии, не повествования за събития, перипетии и колизии, а всъщност монолози, чрез които се изобразява една-единствена личност - една измислена фигура, с всичките нейни отношения към света и към собственото “аз”.

Учудващо е, че красотата и смъртта, радостта и разпадът са си взаимно необходими и водят разговори помежду си.

Не можеш да изпревариш никого, ако следваш стъпките му.

Най-добрите оръжия срещу гнева на живота са храброст, упоритост и търпение.

Ако аз съм самотник и “мечтател” - сега много по-осъзнато, откогато и да било - то аз виждам в това не само проклятие, но и предназначение.

Докато марширувах сам, ми хрумна мисълта, че не само разходките, а и всички начинания и стъпки в моя живот са били самотни.

Разбирам желанието Ви да се адаптирате и да се слеете с масата и с посредственото, но мисля, че това е невъзможно. Може да търсите общество, но самотният човек със силно лично начало е в състояние да се сприятелява с обикновения живот само условно и в незадоволителна степен. Затова е по-добре да търсите и да бъдете в друго общество, обществото на всички, с които се чувствате родствени - поети, мислители, самотници… То ще ви даде знания за вечното братство на онези, с които сме сходни и което във всички времена, във всички народи и езици е било изразявало в книги, мисли, произведения на изкуството.

Моето истинско аз се скита някъде другаде, някъде далеч, то отива все по-нататък и по-нататък по своя път и няма нищо общо с живота, който живея.

Който е постигнал вътрешно единение с природата, който живее с началата, който е у дома си при изворите, може дълго да остане недооценен - това би го натъжило и ядосало, но не би му навредило.

Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия.

Успехът и степента на народното въодушевление не изразяват близостта до Бога на една или друга сила, на едно или друго /политическо или социално - б. пр./ движение. Вие знаете, че Божието царство има закони, различни от тези в земното царство, и този, който е последният тук, може да е първият там. Поради това не мога да приписвам повече близост до Бога на събитията и чувствата, вълнуващи големи групи от хора, отколкото на тези, които изпълват една отделна душа.

Сегашният свят е склонен да подценява книгите. Днес тези, които обичат повече книгата, отколкото живия живот, за много млади хора изглеждат смешни и недостойни; те вярват, че животът ни е твърде кратък за книги и е твърде ценен и прекарват много време с ресторантската музика и танците. Без значение колко бурен е „истинският” свят в университетите, фабриките и местата за забавление, в тях ние няма да бъдем по-близо до реалния живот, отколкото ако всеки ден в продължение на няколко часа четем философията и литературата на отминалите времена.

Ние не вярваме в нито един от идеалите на това време, не вярваме нито на генералите, нито на болшевиките, нито на учителите, нито на индустриалците. Но ние вярваме, че човекът е безсмъртен, че неговият образ може да бъде възкресен, излекуван от всяка деформация и пречистен от всеки ад.

В края на краищата, целта на световната библиотека не е да достигнем върха на науката и да спечелим правото да преценяваме всичко в света, а само чрез вратите, с които разполагаме, да влезем в светилището на духа. Нека всеки започне с това, което може да разбере и обича! Човек може да се научи да чете във високия смисъл на думата само чрез шедьоври, а не чрез вестници и случайна литература. Вярно е, че понякога шедьоврите не са толкова опияняващи и пикантни, колкото модните книги. Те изискват сериозно отношение, искат да бъдат победени.