Виолета Бончева

Теб те оскверняват всеки ден,
думите ти грешно изговарят,
пълнят те с чуждици и си в плен
на жаргон, обноски тротоарни,

и те мъчат, сбит във ругатни,
в сквернословия, омраза, подлост -
и къде са твоите бъднини,
наш език,
славянска наша гордост?

Не захвърлен, а измъчен, смлян
във уста, лъжи която бълва
или пък на стълб си прикован,
инквизиран си и си захвърлен

от онези със безроден ген,
нихилисти и безумци твърди,
дето теб изместват всеки ден,
мой език,
родил стотици мъдри

поговорки, басни, писмена,
текстове народни и дълбоки,
дето греят в своя светлина,
и ни сочат верните посоки -

благодарност, воля и любов,
път през битието ни сурово -
трийсет букви, като благослов,
трийсет букви - за възхвално слово.