Пенка Иванова

,,…Снощи минах, снощи минах
край бащини двори -
портите ви гъбясали,
пътеките ви в пелин обрасли…
Отпред къщи - дърво израсло…”

Това е текст на песен. За първи път я чух, при едно посещение на моя близка, която бе на почивка в Павел баня. Имаше и друга жена в същата стая. Тя изпълни тази песен много прочувствено, след което започна да разказва за родния си край, за Горна Липница.

- Знаете ли кой е от Горна Липница? - запита младата дама и недочакала отговор, каза въодушевено - Серафим Северняк!…
…
Разположена по поречието на река Ялия, Горна Липница, вероятно носи името си от някогашните липови гори, които са се извисявали южно от селото.

В това село на липите и пелина е живял малкият Серафим. Той обичал да се наслаждава на цъфналия трендафил пред къщи. Радвал се и на писаната каруца, особено когато тръгвали на някъде с нея.

Дядо Сарафим често гледал от чардака своя внук как потичва след каручката и си мислел: ,,Човек ще стане това дете - истински човек!”

На петгодишна възраст Серафимчо знае да чете. Непрекъснато задава въпроси на своите родители: ,,Това защо е, а това как е…?” Любознателното момченце обича и да играе с децата. Особено предпочитание има към ,,Бокичка”- игра подобна на челик. Като ученик във Велико Търново свири на духов инструмент. Приятелите му гальовно го наричат Врабчо, като го виждат свит между големите музикални тръби…
…
Много думи каза и много написа журналистът - вдъхновеният писател - Серафим Северняк. Много разсъждава за радостта, за празниците, за буквите, за разума, за големината на света…

Но този свят не е чак толкова голям, че да не може човек да се срещне със Серафим Северняк.

Докато той не дойде в Казанлък, аз го познавах само от неговото творчество и по описанието на землячката му, която беше в Павел баня. Но най-добре ми бе представен задочно - с писмата, които получавах от неговия баща - Николай Серафимов - педагог, етнограф. Като начало ни изпрати авторската си краеведска книга - ,,Горна Липница”. Явно почиващата в Павел баня, която повече никога не видях, бе споменала пред Н. Серафимов за нас и така започна тази непредвидена кореспонденция…

Но в един слънчев ден в Казанлък се откриваше изложба от творби на художника Ненко Балкански, някои от които се показваха за първи път. Преди да влезем в залата, съзрях Серафим Северняк. Изненада! Не знаех, че ще присъства. Никога преди това не бях го виждала лично, но бях убедена, че е той. За изложбата бяха дошли и Митко Сотиров - скулптор и Бисера Йосифова - изкуствовед, която ме запозна със Серафим Северняк. Тази първа среща съвпадна с едно предаване по Радио София, излъчено часове преди да изляза от къщи, преди откриване на изложбата. Казах му на Северняк. Той не знаеше за него и беше учуден, че никой не го е информирал предварително. Поговорихме си със Серафим Северняк за ,,Отзвук от Прованс” - неговата книга, с която бе свързано предаването. Говорихме за Паскен - американски художник, по народност българин, за Сен Тропе, за проникването в ,,непроницаеми пропасти и превземане на сияйни върхове…”

- Как е баща Ви ? - тихо попитах после аз.

- Той ми говори за Вас - каза Серафим Северняк, усмихвайки се - Държи се. Сега, докато е още топло, е в Горна Липница, после…

Имаше предвид - зимата да бъде в София, при него.

Поговорихме си - допълни, че е невъзможно ,,да държим красотата заключена”, че може само една красива дума да направи Човека ,,по-спокоен”, ,,по-добър”…
Уговорихме се да се срещнем в най-скоро време в редакцията на сп. „Отечество”, където той тогава работеше - но …

Серафим Северняк беше от онези търсещи хора, които се движат по сложния път на живота. Той имаше свое измерение за действителността, свое виждане.

Неговата линия в живота бе ясна.

Той мислеше за онова, което би могъл да направи. Страдаше за Отечеството.

Неговите произведения имат силно въздействие: „Охридска балада”, „Бели грижи” , „Златното сияние”, „Рози сред звездите”…

Различни са интерпретациите относно значимостта на дейността и творчеството му, но той беше със съвременен поглед.

У нас и днес е трудно да се дава оценка на достоен човек, на пламенна личност. Но името - Серафим Северняк - няма да бъде забравено!

май 2019