Серафим Северняк
снимка: Иво Хаджимишев
Серафим Северняк (псевдоним на Серафим Николов Серафимов), български писател, публицист, журналист, е роден на 10.07. 1930 г. в село Горна Липница, Великотърновска област в семейство на учители. Негов баща е учителят Никола Серафимов, човекът, който работи цял живот безкористно за славата и просперитета на Горна Липница, създава селскостопански музей, етнографска сбирка и картинна галерия, развива читалище „Зора”, инициатор е на много обществени изяви. Майка му - учителката Марийка Серафимова е от Велико Търново. Завършва училище в Търново (1947) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1951). Дебютира във в. „Литературен фронт” с разказа „Син” (1948). Заместник-главен редактор на сп. „България” (издание на БТА за чужбина, 1952), кореспондент на в. „Литературен фронт” в Русе и Добруджа (1953-1956), редактор на сп. „Пламък” (1956-1962), драматург на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” (1962-1964) и на Сатиричния театър в София (1964-1966), главен редактор на редакция „ЛИК” в БНТ (1966-1970), първи заместник-главен редактор на в.”Литературен фронт” (1971-1975), главен редактор на сп. „Отечество” (1975-1988). Бил е и заместник-главен редактор на сп. „Съвременник”. Заместник-председател на СБЖ. Има три брака, дъщери - Мила и Радослава. Автор на книгите: „Стопани” (разкази, 1952), „Свои хора” (разкази и фейлетони, 1954), „Десет разказа” (1957), „От нашия кореспондент” (1959), „Златното сияние” (есета, 1961), „Привечер” (разкази, 1962), „Ракетите, спътниците и ти” (в съавторство с Ф. Дамев, 1964), „Ветрило от санталово дърво” (разкази, 1966), „Законът на всяка земя” (разкази, 1967), „Криле” (повест, 1967), „Александър Божинов” (1967, на немски), „Между розата и лъва” (художествени пътеписи, 1969), „Ден днешен” (в съавторство с Никола Инджов, 1971), „Охридска балада” (повест, 1971; 1979; по книгата е създаден филмът „Спасението, 1984), „Бели грижи” (разкази, 1972), „Квадратна вселена” (художествени пътеписи, 1972), „Черешовото топче” (за деца, 1973), „Книга за Септември” (документална повест, 1973), „Аз съм Левски” (за деца, 1974; 1976), “Повторен календар” (документална проза, 1975), „Филипики и пристрастия” (есета, 1976), „Когато розите стават звезди. Книга за българския космонавт Георги Иванов” (1979), „Изкачване на Еверест” (есета, 1979), „Земя, отрупана с история” (1981), „Чудомир” (1983), „Северни дърворезезби” (есета, 1985), „Зелено небе” (роман, 1986), „От Горна Липница до Монтевидео” (1986), „Свободният преди Освобождението. Документална книга за Васил Левски” (1987), „По острието на бръснача. Есета” (1987, 1990), „Рози сред звездите” (1988), „Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря…” (есета, 1988), „Ветрило” (разкази, 1990). Награден с десетки медали. Умира на 24.05.1988 г. в болницата „Братя Алмехейрос”, Хавана, Куба.
Публикации:
Проза:
ВЕТРИЛО ОТ САНДАЛОВО ДЪРВО/ брой 34 ноември 2011
СВОБОДЕН РАЗГОВОР/ брой 73 май 2015
Публицистика:
И НА ВСИ СЛАВЯНИ - КНИГА ДА ЧЕТАТ/ брой 40 май 2012
ЗА ПОЕЗИЯТА НА КРАСИМИР ВЛАСЕВ/ брой 106 май 2018
За Серафим Северняк:
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ЕДИН ЖИВОТ/ автор: Никола Инджов/ брой 8 април 2009
САГА ЗА ЕДНА ПЛАМЕННА ЛИЧНОСТ/ автор: Пенка Иванова/ брой 117 май 2019
