Ботьо Буков

Слово при представянето на книгата

Драги приятели,

Събрали сме се днес за да потопим в кръщелния купел още една рожба на старозагорец - стихосбирката „Невъзвратимост” с автор Пенчо Пенчев. Кой е той? Как дръзва да извисява глас в града на поетите? Вярно ли е, че е „прописал” някак си късно и изведнъж?

Тези въпроси са правилни, но в момента не са на дневен ред. На дневен ред е рожбата му, която естествено прилича на своя родител - малко срамежлива, трепетна, а и в момента много притеснена от голотата на кръщението.

Авторът на стихосбирката успява с обикновени човешки думи да ни очертае контурите на своя безхитростен свят, изграден от слънце, дървета, пролети, ветрове и дъждове, без които не е възможна никоя поезия. Главни извори на вдъхновение в тази поетика са годишните времена и тяхното редуване, царица на които е пролетта, възпята с най-мелодичните му песни.

Спомените за детството и бащиното огнище постоянно го отдалечават от шумотевицата на днешния ден, чието отсъствие се забелязва твърде отчетливо. Лирическият му герой е един безметежен съзерцател. Той не само че не воюва, но даже и не спори с настоящото време, защото живее в своя първичен и чист свят на красивото.

И веднага ще отбележа, че на Пенчо Пенчев му се отдава да навлезе в сътворения си свят на безвремието. Дърветата не се вълнуват от това, че са цъфнали, но човекът разцъфтява през пролетта; на виното му е все едно кой го пие, но то прави хората щастливи.

Открояващото се в тази поетика е, че противно не само на духа на жанра, но и на самия груб и „озъбен” живот, у Пенчо не се наблюдава трагичен сблъсък с действителността, няма я дори и мъката от драматичното разминаване с човешката надежда. Присъства хармония, радост, очарование най-вече от природата, която, както казах, е безстрастна спрямо себе си и му служи само за да украсява възхитата на поетичната му душа.

Свикнали сме да очакваме да чуем от поетите техния остър крясък от болката, жалбата им по младост, вика им за справедливост, а в стиховете на Пенчо Пенчев няма нищо подобно. Всичко е наблюдение, описание и възхищение, и най-вече от природата и нейната красота. В тази връзка, не ще намерим в произведенията му хроникьора на времето, в тях просто присъства добрият човек, влюбен в красотата.

И си мисля - колко много копчета на поетичните си ризи скъсахме в пристъпи кога на действителен, кога на фалшив гняв против всекиго и против всичко! Крещим си в груба проза навсякъде - на улицата, в къщи, пред кадъра и зад кадъра на живота. Изнервяно крещим и самите ние, пишещите, даже без да го осъзнаваме. Не е ли време да се заслушаме в песента на „тихия пролетен дъжд”? И не само да се заслушаме, а и да го претворим в строфи, ако можем.

Песните на Пенчо Пенчев ми звучат простичко и мелодично и всяка душа може да ги запее. Изчистени са от всякакви украшения, модулации и фалцети. В птичия му оркестър липсват не само тъпани, но и бас-китарите на кукувиците и гракането на гаргите и така мелодията му успокоява душата. Понякога, композирано от майстор на перото, подобно звучене може да сътвори истинска лирическа красота.

Човек е това, което яде, пие, люби и не на последно място - работи. Пенчо е високо квалифициран социален педагог и неговите стихове представляват нещо като терапевтична подкрепа за питомците му, чиито сетива той се опитва да отвори за слънцето и свободата, потребни им както на всички други същества. В този ред на мисли, Пенчо Пенчев несъмнено е постигнал педагогически успех.

При тайнството на кръщаването не е прието нито да се произнасят критики, нито да се дават съвети на рожбата. Но е позволено отправянето на добри наричания и пожелания и аз, в ролята на обредно лице, ще го сторя.

Пожелавам на Пенчо Пенчев в бъдните си творби да разшири диапазона на вдъхновението си, да задълбае по-смело в душевността на човека и в моралните му сблъсъци с времето в което живеем, да поработи над техниката на стиха. За кого обаче от нас, присъстващите автори в тази зала, биха били излишни тези благопожелания?

Впрочем, нека приветстваме Пенчо Пенчев за неговата „Невъзвратимост” В очакване сме на нови и по-зрели негови поетични творби. На добър час, Пенчо!