Михаил Скляров

превод: Людмил Симеонов

Аз още помня оня град
от бомбени парчета.
Летеше с вой към нас снаряд,
изгаряше полето.

Тъй близо бе до нас смъртта,
която ни пожали -
лежахме стихнали в ръжта,
току-що разцъфтяла.

Пръстта под нашите тела
кипеше като лава,
вилнееше вихрушка зла,
но оцелях тогава.

И ти остана жив до мен -
усещах твойто рамо.
Не ще забравя оня ден.
И ти навярно няма.