Пенчо Пенчев

СЪН В СЪНЯ МИ

Ти влезе, мила моя, в най-мрачния ми сън,
донесе светлина и приказна омая.
И стана ден край мене, и стана ден навън.
Миг светъл тихо спря се в малката ми стая.

Клепачите притискам, за да запазя аз
искрица светлина, в която, ти, любима,
се къпеш озарена и този звезден час
за мен тече така, като че е година.

ДВЕ В ЕДНО

Аз искам с теб да тръгна по света,
До края му да стигна и нататък
да продължа огрян от светлина.
Ще ми достигне ли живота кратък?!

Аз искам с теб да тръгна по света,
мечти да сея, обич да покълне,
да скрия нейде студ и самота
и те при мене да не се завърнат.

Аз искам с теб да тръгна по света.
В живота земен надали ще мога.
Но сигурен съм - Там, във Вечността,
в една душа ще се явим пред Бога.

ВЕЧЕРНИ ПОМИСЛИ

Уморени да препускат ветровете
облаците погнаха в безкрая,
стана тихо подир тях и ето -
спусна се вечерната омая.

С часовете в надпревата тичало,
морно времето спря своя бяг.

Една след друга пламнаха звездите,
в люлки сребърни се залюляха,
светли блеснаха на месеца очите,
в синьо мократа земя огряха.

Сред косите мокри на дърветата
се заплете тъмносинкав мрак.