Михаил Петков

ВРЕМЕТО НА ЧАСОВНИКА

Ухае още в стаята
на ябълки.
Върху бездушното легло
телата ни са слепи,
но красиви.
Те бяха щура светлина,
припламване
и люшване,
редуване на пламъци.
Сега чаршафът сив
на пепелта
смалява огъня,
прикрива въглените
на телата.
Целувам те,
целувам те за сетен път,
с една догаряща целувка.
Навън от нас
кънти съдът на стенния,
на Страшния часовник.
И как към неговия грях
с телата си единствени
да тръгнем?

СИЛУЕТЪТ

Кроткият,
летен дъжд
шумолеше
в притъмнелите царевици,
сякаш
духаше вятър.
Светкавиците
припламваха в далечината
и угасваха.
Силует
на Човек
вървеше с топлия
дъжд -
беше светъл
и нереален.
„Знай,
че това е
силует на дъжда!” -
искаше
да ми каже сърцето.
„Ти го каза, сърце!” -
под дъжда
си помислих.

ЕЛИНИСТИЧНО

На Кавафис
и античните автори

Дошъл е тук и днес
от Пела
Александър -
с големите и умните очи,
наследникът,
синът на Филип
и ученик на Аристотел,
завоевателят
и разрушителят на Тива,
строител истински
на Александрия
и съзидател.
Напред са още
и битката при Граник,
и битката при Иса,
обсадата,
превземането
на финикийски Тир,
сражението при Гавгамела
и бягството
на Дарий….
След него -
и смъртта му.
И изворите на реката
Нил напред са,
и Тигър и Ефрат - големи,
а по-далеч са бреговете
на реката Инд…
Далеч са!
Голямото,
което трябва да се случи,
предстои,
а дотогава
ще трябва много пъти
да изгрява
и залязва Феб
на златна колесница,
в която впрегнал е
небесни Буцефали…
И чак с Велики
щом обкичи името си
Александър,
ще вдигне в Суза
сватба;
за да ожени Запада
и Изтока:
войниците си македонски
за персийки,
а себе си -
за дъщеря на Дарий…

Но и тогава
всичко пак
ще е обратно на очите му
и само със сърцето -
еднозначно.