Недялко Месечков

„Мир нам” - разкази от Николай Ношков. Библиотека „Наши писатели”. Издание на Д-р Ж. Маринов, София, 1927 г.

Преди две години литературният лист „Развигор” обяви конкурс за най-добър разказ из учителския живот. Конкурса спечели с два разказа авторът на настоящата книга - „Мир нам”. След това той стана редовен сътрудник на вестника.

Разказите, които печаташе, сочеха един надежден писател. Тия разкази Н. Ношков е събрал и ни ги поднася в отделни книги.

Разказите са писани леко, увличат и затрогват, което говори, че Ношков умее да разказва. Те са различни по сюжет, но всъщност са споени с едно вътрешно единство.

Десеттях разказа разкриват десет трагедии на малки хорица, забравени в живота, стъпкани от него или жертва на страшната му повеля.

Темите на разказите са взети от народния ни бит и из войната, и в двата случая авторът правилно е разрешил проблемата на разказа.

Разказът „Грях” разбулва трагедията на един безимен, залутан сред непрогледното време на войната.

В една бурна нощ войникът Марин пренощува в една сръбска къща. Там среща Мици. Той недоумява от името й:

„- Мици те викат, а? Не е ли Мария името ти, както казваме ние у нас, Мария кръстените на Света Богородица?

- Мария ми казваха, когато бяха селянка, преди девет години, а след като отидох в Белград, в къщата на адвоката, където слугувах, нарекоха ме Мари, а когато станах гражданка и отидох в едно австрийско семейство, нарекоха ме Мици и аз много обичам това име. Нали Мици е по-хубаво от Мария?”

През нощта Мици се отдава на Марин. След време той получава отпуск и заминава за село и занася сифилистичния бацил, спечелен от Мици, жена му и детето му Ралчо се заразяват. Отпуската изтича. Марин заминава за фронта и чак при лекарския преглед узнава, че явилите му се пъпки са страшната болест.

Получава писмо от село: на жена му и детето му са се явили пъпки и мехлемът не им помага. Деянието се изкупва жестоко.

„И в една нощ: изгърмяха десетина пушки.
- Ралчооо… - откликна някой в нощта.
Залпът се повтори и портрети.”

Колко трагизъм и истинност има в тия разкази. Всеки един от тях разкрива простата душа на малкия безимен човек, забравен от света.

В разказите преминава нишката на човечност. От тях вее любовта и примирението на човека.

Черен е животът и тъмни са пътеките му. Върху поледица стъпва кракът. Хлъзгави са пътеките и стремглаво отвеждат в бездната на мрака.

Разказите „Мир нам” са успокоение сред кървавия проспект на нашето обезверено време. Те вливат мир нам в озверената душа на века ни.

——————————

в. „Бургаска поща”, г. 3, бр. 566, 20 март 1928 г.