Николай Димитров Ношков, български поет и белетрист, е роден на 15.03.1900 г. в католическо семейство в Ямбол, където завършва основното си образование. Освен в родния си град, учи в католическата гимназия в Одрин и в Ямболското педагогическо училище, завършва гимназия в Сливен (1918). Записва два факултета в Софийския университет, но грижата за насъщния го кара да работи като банков счетоводител в столицата. Започва да пише от ученик. Първите си стихове обнародва под псевдоними в юношески издания след Балканската война. През 1920 г. издава първия си сборник със стихове и разкази - „Отморни минути”. През 1920-1922 г. сътрудничи на в. „Тунджа” със стихове и разкази. Участва в сборниците „Плеада” и „Орион”. Спечелва през 1926 г. конкурс на в. „Развигор” за разкази из учителския живот, с положителен отзив от редактора Александър Балабанов. Сътрудничи на в. „Литературен глас”. Издава сборника с разкази „Мир вам” (1927), „Отморни минути” (стихове и разкази, 1928). Пише романа „Старото време”, който остава незавършен. Умира на 18.02.1956 г. в София.

Публикации:

Проза:

ДЪЩЕРЯТА НА ОГЪНЯ/ брой 90 декември 2016

Критика за Николай Ношков:

„МИР НАМ” - РАЗКАЗИ ОТ НИКОЛАЙ НОШКОВ/ автор: Недялко Месечков/ брой 117 май 2019