Недялко Месечков

Преди няколко дни вестниците отбелязаха трагичния край на най-големия от днешните полски писатели - Казимир Тетмаер.

През последните големи студове, в една от варшавските улици бил намерен премръзнал от студ непознат старик. Отнесен в безсъзнание в болницата, той починал. Отредено е било да бъде погребан с други бездомници, споходила ги същата участ, в общ гроб.

По една картичка, която е била прикрепена върху трупа на старика, лекарят познава Казимир Тетмаер и отрежда да бъде погребан в отделен гроб, малка почит в туй смутно време към именития писател.

В последните няколко години Тетмаер е бил душевно разстроен поради смъртта на обичния му син и е бил поддържан от полското правителство. И в трагичните дни, които изживява полския народ, изглежда, че маститият писател е бил оставен на произвола на съдбата - за да намери своя край като сетен бездомник в студената нощ, всред Варшава.

*
Казимир Тетмаер е роден през 1865 година. Следвал е Краковския и Хайделбергския университети и е един от плодовитите писатели на времето.

Неговото творчество е голямо и разновидно: стихотворения, стихотворения в проза, разкази, повести, романи, драми. През 1893 година Краковският театър е представил за пръв път пиесата му „Сфинкс”, която дълги години е будела интерес.

Делото на Казимир Тетмаер е добре познато и оценено и у нас. От неговото разновидно творчество в превод се появиха: „Победа”, „Бездна”, „Гибел”, „Ангелът на смъртта”, „Стихотворения в проза”, „Сфинкс” и др., а някои от тях са претърпели повече от едно издание.

Живял в два века: в края на 19 и началото на 20, свидетел на много катаклизми, на много разочарования, творчеството на Тетмаер е наситено с меланхолия и песимизма на цяло едно поколение, което не можа да впрегне своя ентусиазъм в градежа на нов мир.

Писателят отвърна поглед от действителността и обърна очи в себе си, в трепета на своя душевен свят и ни изпя редица песни, напоени със скръб и копнежи по непостижимото, песни на разочарованието, на загубената вяра в живота.

Сторонник на индивидуализма в литературата, в своите творби той искаше да покаже човека освободен от всякакви условности, който не се спира пред нищо в начертания си път („Победа”).

Идеите в творенията на Тетмаер са вече към епоха, която е минало в литературата. И, затова, голямото влияние, наред със Станислав Пшибишевски, което имаше сред нашата интелигенция, отдавна е на заден план.

Казимир Тетмаер ще си остане голям художник, тънък психолог на човешката душа и отразител на индивидуалистичните прояви на поколението от началото на 20 век.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 468, 20.03.1940 г.