Йосиф Уткин

превод: Иван Антонов

Навън е полунощ.
Последен пламък свещ разстила.
Вън свети звездното небе,
а ти писмо ми пишеш, мила,
на войната на горещия адрес.

Ти дълго може би го пишеш, мила,
дописваш и започваш пак
и вярвам аз, със нова сила
слага любовта у него своя знак.

Отдавна у дома ни няма. Огънят във стаята
не виждаме ний на войната през дима.
Но този, който е обичан
и когото знаят,
на войната сред дима - все едно е у дома.

По-топло е на фронта със писмото нежно,
когато го четеш - във всички редове
любима виждаш
и Родината безбрежна
слушаш как отдалече те зове.

Но скоро ще се върнем. Знам и вярвам.
Ще дойде времето, когато в нас
ще си отидат и раздяла, и тъга навярно,
и само радост у дома ще има в оня час

И както вечер някога със тебе
ще се докосват младите ни рамена,
ще седим, подобно хроника на чувствата потребни
ще четем писмата - летопис на страшната война.