ЗЛАТНА ЯБЪЛКА
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.
Тази случка е станала подир чумата през 1836-а. И макар да била погребала сума народ проклетията, по онова време в Павелско имало повече от хиляда души.
Турците били под сто, но нали били агалари, те колели и бесели. Ама да си кажем правичката, между тях не всички били сурови, имало и много свестни, с които можело да си кажеш и балното, и жалното.
Над китиповската къща в Бяртина живели мъж и жена, които се взели подир небивала севда. Вдигнали голяма, тежка сватба, на която били калесали даже и друговерци. Сватбарите яли, пили и играли додето си искат, а насетне две недели благославяли младите заради небивалия пир.
Всичко си имали те - къща, ниви, пари. И били блажени. Но дали ги някой криво орисал или пък друго се е случило, но станало тъй, че цели десет години се изтърколили от женитбата им, а още никаква рожбица не била проплакала в люлката им…
Зад високите дувари на двора им престанал да звучи меденият глас на каматната стопанка, която така пеела отпървом, че комшиите вдигали кепенците да я слушат.
Сайбията пък излизал ката ден с овцете, но по икиндия винаги се прибирал. И въпреки че в последно време ходел все брадясал, кахърите му тъй личали, като че ли се връщал от берберин, а не от гората.
Двамината не преставали да се обичат, даже се обичали повече и отпреди, ама как я карали, само те си знаели…
Като ги гледала как се тормозят, баба Паруша - селската врачка, драговолно отишла на помощ. Баяла на жената, давала й някакви отвари, но година време минала насетне, а нямало нищо на мегдан.
Ходжата, при когото се стичали люде от всички краища, също се опитал да помогне, ама и неговите чалъми не хванали дикиш. Сетне двамата ходели при кого ли не, правели какво им кажат, ама…
И ден след ден годините си вървели, а чедото не идвало и не идвало.
На деветнайстата година от сватбата, невестата сънувала Богородица, която й казала какво да стори и къде да иде, но да го пази в тайна даже и от мъжа си, додето двамата не идат на мястото, посочено от нея.
Жената я послушала и още на другата сутрин, щом мъжът отишъл с овцете, тя извадила хурката и вретеното, турила вълна и почнала да преде. Вечерта, когато овчарят се върнал, тя вече била навила голямо кълбо прежда.
- Да слезем в неделя до Воден - рекла му тя.
- Да слезем, що не - начаса се съгласил той и попитал: - За какво?
- Не ме питай, че се врекох.
- Добре, невесто, а кога трябва да сме там?
- Един сахат преди изгрев слънце, ама не бива по-късно.
- Надвечер ще тръгнем - пресметнал пътя той и нищо повече не казал.
И в уречения ден и час те хванали дефилето на Голяма ряка и стигнали навреме до воденската черква „Света Богородица-Успение”. Додето вържат мулетата в сокака, тя му разказала съня си.
Щом влезли в черковния двор, поп Константин ги срещнал усмихнат на храмовата врата.
- Чакам ви, чада мои, нощес майка Богородица ми разправи всичко - рекъл благо той, сетне добавил: - Като си отдъхнете, опашете три пъти черквата с туй дето носите, а като сторите поясчето, влезте при мен, но бързайте да изпреварите слънцето.
Попът влязъл в храма, а бездетните взели да го опасват с изпредената вълна. Когато обкръжили храма три пъти, махнали излишъка, а другото го срязали на три места, подир което жената взела деветте върви и почнала да ги усуква на мартеница.
Преди изгревът да се покаже, двамата влезли в черквата и дали на свещеника сплетеното.
Той оставил поясчето до една икона, обкичена с ябълки, сетне им рекъл:
- Света Богородица Одигитрия /4/ е чудотворна, и вам ще помогне. Всички люде й викат Златна ябълка, че помага на неплодните жени и с ябълка - подир туй накарал невестата да коленичи пред иконата, сетне казал на мъжа й:
- Додето свършим, се моли булката ти да стане плодна - и отворил требника /5/, подир което подхванал някаква литургия, а след нея осветил и изплетеното от булката коланче.
Когато поп Константин спрял да чете, откъснал една ябълка от иконата на Девата и я подал на жената с думите:
- Като се приберете, да я изядеш барабар със семките - после й подал пояса и рекъл: - Слагаш го на кръстта и додето не родиш, да не си и помислила да го махнеш.
Накрая свещеникът ги изпроводил до вратата, сетне дал знак на клисаря да почне да бие камбаните и се натъкмил да срещне най-припрените люде, които щели да дойдат за празника на черквата.
А двамината си тръгнали с голямо упование, че тоя път може пък и да имат сполука.
Върнали се в Павелско и още не били изтекли три месеца, откак невестата коленичила пред иконата, и тя заченала…
И тъй се нагаждали нещата, че малко след края на Кримската война /6/ един четвъртък подир пладне, на връх Голяма Богородица, детенцето им пропракало…
Било двадесет и осми /7/ август 1856-а…
Когато чух дядо ми да казва това, начаса взех, че го прекръснах:
- Ще ме прощаваш, ама как тъй помниш точно кога се е родила тяхната рожбица?
Старецът тъй взе да се хихика, че чак сълзи му текнаха по бузите, сетне като се поуспокои, отвърна:
- Ще ти кажа, ама нека първом разбереш какво е сторил благатият татко след раждането - а след това се поспря и притури: - Отишъл във Воден и без никой да го види, турил до иконата пунгия жълтици…
- Ашколсун! - смаях се нацяло аз, подир което наново попитах: - А ти откъде знаеш всичко туй?
- Как няма да ги зная, бе, Кръстанчо, когато след двайсетгодишни мъки най-накрая се роди татко ти.
Все едно ме тресна топ…
Като се поосвестих малко от малко, се опитах да му възразя:
- Чакай бе, дядо. Нещо се обърка, тате има още трима братя и сестри?! - само че сетне ми мина през ума, че сигурно пак са връзвали колана, та му го казах.
Дядо Кръстан се усмихна едва-едва и тури край на своя небивал разказ:
- Не, дядовото. Подир първото чедо, нататък бе лесно…
——————————
/1/ берберин (тур.) - бръснар
/2/ Воден - старото име на днешния квартал на Асеновград Горни Воден
/3/ сахат (ар.-тур.) - час, часовник
/4/ одигитрия (гр.) - пътеводителка
/5/ требник - богослужебна книга за различни служби и обреди
/6/ Кримската война (1853-1856) е между Русия и Османската империя в съюз с Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
/7/ Датата е по стар стил.
