Атанас Звездинов

МОНОЛОГ НА ДУБЛЬОРА

Каквото и за мене да говорят,
дължимото не дават на Дубльора.
Оплакването хич не ми отива
и затова изпитвам съпротива,
но длъжен съм и знам, не е превзето
да споделя какво ми е в сърцето.
Готов и годен като титуляра,
сигурността ме в тази роля вкара.
Но е върховна, затова не смея
и да помисля да оспорвам нея.
Когато се поставят на везната,
сигурността тежи пред вещината.
До старта сме едно, но до финала
от първия назад съм с вечност цяла.
Та затова, макар да заслужава,
Дубльорът няма правото на слава.
…И все пак, колкото да е призната,
човешко е да укориш везната.

МОНОЛОГ НА КАВИЧКИТЕ

Заедно ни виждат всички.
И сме заедно - Кавички.
Затова, какво да сторим,
вечно заедно говорим.
Ала не говорим само,
а и действаме за двама
за каквото сме призвани:
да сме често паравани
или пък да сме капани,
случва се да сме тирани
и терзани и гълчани…
Никога - опровергани.
Щом си в нас, си за резил -
чуждо си си присвоил.
Несъщински, неприет.
На сериозно не си взет.
Но изглежда ще е драма,
ако въобще ни няма.

МОНОЛОГ НА ШАМПИОНА

Все по-високо летвата се вдига
и шампион е, който я постига.
Предизвикателството е в живота кратък
да я прескочиш, и да си оттатък.
Но както стръмно летвата се вдига,
понякога един живот не стига.
Оттатък е примамливо, и лесно
те изкушава там да си нечестно.
Ех, тази тъй натрапчива идея -
незабелязано да се провреш под нея.

МОНОЛОГ НА ГРЪМООТВОДА

Не казвайте тъй лесно, че съм мъртъв.
Аз чакам,
а очакваш ли, си жив.
Аз чакам огъня да срещна първи.
Аз чакам сам, незабелязан, сив…
Поглеждате ме укорно, в почуда,
че аз поемам цялата вина,
че вместо върху друг да падне удар,
той пада върху мойте рамена.
Мигът ще дойде,
сигурно ще дойде.
Ще пламне в синьо
яростната нощ.
И мойте вени ще са пълни с огън -
на удара с възраждащата мощ.
Тогава от небесната омраза
безкористните
само аз ще пазя.

МОНОЛОГ НА ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА

Чрез мене трудно могат да измамят.
Дори да ме откъснат, пак съм памет.
Дори да ме изхвърлят на забрава,
какво била съм, помня и тогава.
Дори след мене друга да порасне,
аз с намерението съм наясно -
на целостта си всъщност кой посяга,
когото застрашават го и бяга.
Тогава целостта е защитима,
когато сигурност за нея има.

МОНОЛОГ НА ВТОРОТО КРИЛО

Желаех ли ненавистта гореща
към другото крило отсреща…
Не исках да го чувам, да го виждам.
Улавях се, това че ме обижда.
И всячески желаех само
неволята му, а и гибелта му.
Разчитах на перата си изглежда,
не знам, а може би на още нещо…
И както чувствах прилива на сили,
разбрах, че те ми бяха изменили.
Не те, превръщаше ме нещо друго
от гордото крило - в презряното влечуго.
Замахът ми видях да ме премята,
не можех да се вдигна от земята.
И може би усетих чак тогава,
че другото крило
ме уравновесява.
Разбрах какво съм - истината веща,
без другото крило насреща.

МОНОЛОГ НА МЕТЕОРИТА

Навярно всеки мисли си, че скита
из чудни светове метеорита,
че му е хубаво и интересно,
че нещо странно нему е известно.
И че неразгадаеми въпроси
за отговор от космоса ви носи.
А аз, наистина от вас различен,
мечтая само да съм бил привличан.

МОНОЛОГ НА ПОКВАРАТА

Напук на непорочното, напук,
попивам лошото като памук
и се опитвам дълго да го пазя.
Не ме упреквайте, че е зараза.
И само онзи, който устоява,
другар с приятелите ми не става.
И няма, няма никаква надежда
попилият ме сам да ме изцежда.

МОНОЛОГ НА АВТОЦЕНЗУРАТА

Казват, че капака на тенджерата -
това е Автоцензурата,
та почне ли да изпуска пара,
пак вътре да я вкара.
И че това й дължи,
щом й принадлежи.
Каквато и да се забърка каша,
признавам честно - вече не се плаша.
Забравям бавно какво бе преди,
защото помненето ми вреди.
Не мисля вече кой какво ще каже,
не ме е срам да се огледам даже.
А беше - истината бе една,
за всяка друга имаше вина.
И всеки бързаше да я признае,
от истината после да бозае.
А аз, от предпазливост или страх,
признавам, не веднъж я премълчах.
И често днес се питам дали аз съм,
защото с ангелите се възнасям.

ПЪРВИ МОНОЛОГ НА ВЛАСТТА

Бе време, който властник стане
веднага слагаше забрани.
(Забраната дисциплинира.
Кой срещу ред ще протестира?)
И както неприлично беше,
той доста дълго се крепеше.
Но времена демократични
изметоха уж власти лични.
И аз видях, че е момента
да метна всички в парламента.
И ето как спечелих слава:
забраних…
да се забранява.
Но да ви кажа, бе до време,
докато всеки се съвземе.
Днес ходя боса, ходя гола,
защото си загубих стола.
Че казали са го призвани:
Властта се храни със забрани.

МОНОЛОГ НА ЛЮСПАТА

Не е участ и не е присъда,
но със другите трябва да бъда.
Само с тях заприличвам на броня.
А самата ако се отроня,
се превръщам в негодна монета,
нито хвърлена, нито пък взета.
Всеки с другите ме припознава.
И какво да запомня тогава:
На шарана му липсвам едвам,
но от люспа не ставам шаран.

ВТОРИ МОНОЛОГ НА ВЛАСТТА

Цветя поднасях само на Мъстта.
Тя първата е грижа на Властта.
Разчиства пътя й, поклони прави…
(Такива са тъдявашните нрави. )
Но се оказа, не, не ми се струва,
че тя, Мъстта, не може да гласува.
Щом трябва да избирам между двете,
на двата пръста ще поднасям цвете.

ВТОРИ МОНОЛОГ НА ОГЛЕДАЛОТО

Не вярвайте, че ви прегръщам
и не роптайте затова,
че даденото ми ви връщам.
Кой с мен излиза на глава?
А ако виждате се други
и неочаквани за вас,
не сте за моите услуги,
за вас не отговарям аз.
Че винаги било съм само
това, което всъщност сте -
и безкомпромисно и прямо
и честността ми ще расте.
Харесва ви, не ви харесва,
навярно всеки е разбрал-
че в мене вашето се весва,
че ваш е този „мой” сигнал.
Така че може да ви плаши,
каквото виждате във мен,
но то си е напълно ваше,
и си е само ваш проблем.

МОНОЛОГ НА ОБЕЩАНИЕТО

И ако сте се питали дали
от обещание глава боли,
аз, Обещанието ви признавам честно:
Това да си помислите е лесно!
На всекиго с готовност обещавам
и симпатично може би му ставам.
Знам, подло е, но обещавам даже
докато сам човекът се откаже.

МОНОЛОГ НА АЗА

Когато ми е хубаво, когато
край мен е и спокойно и богато,
се сещам - строго нечий глас ми каза,
от себе си че трябва да се пазя.
Когато ми е много зле и страдам
и трябва бързо да се спра да падам,
запомних - не един път се оказа -
от себе си че трябва да се пазя.
Когато съм затрупан от проблеми,
дали са малки или са големи,
за да не стигна изпод тях да лазя,
от себе си пак трябва да се пазя.
Когато с мен съдбата си играе
и изходът какъв е не се знае,
в никакъв случай да не я намразя,
от себе си ще трябва да се пазя.
И в центъра на този кръговрат,
във винаги объркания свят,
аз извода направих си за Аза:
От себе си най трябва да се пазя.

МОНОЛОГ НА ВРЕТЕНОТО

От какво съм възмутено
аз, почтеното вретено,
(нека да ми е простено):
Да предат на свойте хурки
трябва всички мижитурки,
ала те Чекръка слушат
и във вълната се гушат.
Вместо - нишки да се учат,
те ласкателства все сучат.
Но от тях не става нищо -
няма нишка, няма нишка…
Всяка хурка само щъка
да я одобри Чекръка.
А на него не му пука -
гледа, сякаш не е тука,
хурките приел за писти,
че му трябвали … статисти.

МОНОЛОГ НА СТАРИЯ МОСТ

По мене вече никой не минава.
Стоя - като отминалата слава
„Било какво било” е мойто време.
Не може никой да ми го отнеме.
Бях търсен и спасителен, полезен…
Животът ми нататък е болезнен.
Ала това - дали съм бил, дали съм днес,
не ми отнема правото на чест.
И ако още като мост ме има,
то за реката е:
да знае тя, че е преодолима.

МОНОЛОГ НА ЛАТЕРНАТА

Повтаряла съм все едно и също?
Засвиря - този упрек ми се връща.
А свиря хубаво, а свиря вярно.
Какво като звучало популярно.
Едно и също? Може би. Обаче
и повторението нещо значи.
И чулият ме, да не иска никак,
това което свиря тананика.
Изглежда в действията си съм права -
това което ще внуша
остава.

МОНОЛОГ НА ОГЛЕДАЛОТО 3

Не се сърди на огледалото…
Гогол

Не се сърди на огледалото,
че ти се посвещава цялото,
че отразява твоя лик
във всеки дъх, във всеки миг,
със всеки смях, със всеки страх,
със всяко твое „ох” и „ах”…
Не се сърди на огледалото,
че иска да е твое цялото
сега, тъй както и преди.
Към него справедлив бъди.
Било, каквото е било -
то не е ни добро, ни зло.
За загуби, макар и скромни,
не го упреквай -
то не помни.

МОНОЛОГ НА ВОДАТА

Превъплъщението е заразно -
от твърдо - в течно и газообразно
или обратно се превъплъщавам
и при това вода си все оставам.
Но тука на характер е въпроса -
дали така един характер нося.
Оказва се, че никога не чезна
и всяка моя форма е полезна.
И питам се: Защо Човек тогава
полезно като мен
не се превъплъщава?

МОНОЛОГ НА ВОДНАТА ЧАША

Не питайте. Престанах вече да се дразня
дали съм полупълна, или съм полупразна.
Защото осъзнах - това е според тия,
които искат или пък не искат да ме пият.
Или че възприемат ме, (наглед така изглежда)
като нагледен пример: надежда - без надежда.
Разбирам вече, че така са всички хора,
привикнали за нищо и за никакво да спорят.
За да изглеждат може би и сигурни и вещи,
да видят искат себе си те ей така - насреща.
Отричат очевидното или го защитават -
едно и също знаят е, ала не се предават.
От смисъла се дразнят те и аз го търся също.
Не искам в символ нищите
така да ме превръщат.
Не искам тъкмо празните
в пример да ме превръщат.

МОНОЛОГ НА ЧИНА

Не знам защо и по каква причина
замислям се за свойта същност - Чина.
Събирал съм кадърно с некадърно,
но никога не мога да ги върна.
Събирал съм успяло с неуспяло
и да ги видя пак ми се е щяло.
Търпял съм рицари и лицемери,
друг с мене не могъл би да се мери.
На мен печелят първата победа
и всяка друга е след нея бледа.
От мене всъщност всеки си отива,
научил първата си съпротива.
И да ме изоставят съм обречен,
но от малцина на света съм вечен.
И все по-често питам се с охота
не съм ли аз везната на живота.

МОНОЛОГ НА ТИРЕТО

Един живот - това съм аз, и ето
изпълнено съм с горест аз, Тирето.
Каквото и съдбата да даде,
поставят мен, и казвам докъде.
Каквито и да раздаде блага,
поставят ме, и казвам докога.
И всъщност всичко - ум и труд и пот -
в едно тире стои един живот.
Добре е, че за всекиго е рано
да знае колко в мене е събрано.

МОНОЛОГ НА ЦЕЛТА

Целта съм аз, ако не вярваш - ето:
неотклонимо ходя по въжето
и постоянно търся своя ритъм,
опитвам се по-малко да залитам.
И винаги най-важната ми грижа
е тази - да не спирам да се движа.
И колкото по-сложни стъпки правя,
въжето си не мога да забравя,
но виждам само предния му край.
А той ми вика постоянно „Дай!”
Подхлъзвала съм се, и не веднъж,
но знам едно: „За себе си се дръж!”
За мен изглежда всичко е прието,
освен едно - да падна от въжето.

МОНОЛОГ НА КЛИШЕТО

Какво се подигравате с Клишето,
което е навсякъде прието?
Било съм скучно, липсвал ми финес,
не будело съм вече интерес.
Упрекват ме, че съм било банално,
че нищо няма в мен оригинално…
Но истини ли все ви казвам? Да.
Кое тогава всъщност е беда?
И както знам, че с всичко сте наясно,
признайте го, пред себе си, негласно:
Каквото и за себе си да чувам,
защото съм ви нужно
съществувам.

МОНОЛОГ НА ОБЪРНАТАТА ПИРАМИДА

Коя е най-голямата обида
за всяка достолепна пирамида:
Извадена от правилото златно,
да се усети, че стои обратно.
Не стъпила на своята основа,
а на върха си - в чужда поза нова.
Това не само че е несериозно,
не само е опасно и е грозно,
но всички знаят колко е нетрайно
и чуждо на космическата тайна.
Това не бих могла да го приема,
Защото аз съм Ценностна система.

МОНОЛОГ НА ОГЛЕДАЛОТО
ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

Напред да гледаш всеки повелява.
Какво ще кажете за мен тогава -
аз вечно съм обърнато назад?
Но съм с необходимия обхват
да знам кога в движението сложно
какво и докъде ще е възможно.
И отговорността на мен се пада
да не възникне лоша изненада.
И всеки, който е скептик дори,
могъл би смел да ми се довери.
Та… често става, за да спазиш ред,
не бива да се вглеждаш все напред.

МОНОЛОГ НА КУРШУМА,
УЖ ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ДРУГ

на Алеко

Измамно е, че не съм тук,
че съм предназначен за друг.
Щом отговорност съм поел,
единствена е мойта цел.
Надявайте се, че греша-
не мога да ви утеша.
И щом ви е дошъл часът,
съм аз - със съд или без съд.
Не съм и вариант приет,
че съм възможен рикушет.
Щом съм поръчката приел,
това била е мойта цел.
На поръчител притеснен
ще вярвате,
или на мен?

МОНОЛОГ НА НИШКАТА

Каквото да си казваме, каквото,
по Нишката се стига до Кълбото.
Ала ако Кълбото не желае,
то ползата от Нишката каква е?
Тогава, докато не стане късно,
тя по-добре сама да се прекъсне.
Рискувам, за да го спася навреме.
Реши ли, после пак ще ме приеме.
Щом Нишка съм, съм бдителна защото
по мене се достига до Кълбото.

МОНОЛОГ НА ХАРТИЯТА

Произхождам от гората.
/Истината е позната./
Ала толкова научих,
толкоз знания заключих…
И търпя като хартия,
всяка хорска дивотия:
То измислиците - хайде,
с тях ум може да ти зайде,
но добавим ли лъжите -
кой от кой по-бележит е.
Всяка пошла голотия
дразни ме, защо да крия.
А езика, а езика…
Всичко - лика и прилика.
Вече ми дойде до гуша,
ала никой не ме слуша.
И съм тъй нетърпелива -
пак в гора ми се отива.

МОНОЛОГ НА МЕГАФОНА

Аз съм внук на глашатая
и съдбата ми е тая,
да не се оставям мирен -
бързо да ви информирам.
Да ме чувате обаче,
а това тъй много значи…
Винаги, и в студ и в жега,
винаги да бъда „мега”!
Да не се хабя продажно
зарад нещо маловажно.