ИЗРЕЧЕНИЯ X
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.
Котката проявява активен интерес към демографските проблеми на мишките.
Сложи си ръкавици и тогава влизай в спор.
Талантливият умира от глад, а богатият хвали таланта му.
Войната не е труд; трудът понякога прилича на война.
Безгрижният има най-много грижи - всички те са пред него.
Думите печелят повече от делата.
Няма да се спънеш по пътя, ако навреме прехапеш езика си.
Най-ценното на света - дарбата - е даром дадено.
В доброто стихотворение винаги има някаква тайнственост - като слънце зад облак.
Има думи, които звънтят, но като окови - пази се от тях.
Злото работи най-добре в празник.
Даваш ли, не очаквай да ти се върне.
Най-щастлив съм, когато съм нещастен; най-нещастен съм, когато съм щастлив.
В изкуството не се обичат тези, които си приличат.
В Рим героите са търсели писателите, за да се овековечат.
Както можеш да се състариш, така можеш и да се подмладиш за една нощ.
Ходатайството не е престъпление, но е начало на престъпление, което ще бъде извършено от друг.
Аз чупя ръце, а той си мисли, че щракам с пръсти.
Ходеше по петите на шефа си, без да знае, че те са ахилесови.
Търси българското! - сервиз „Чаши на търпението.”
Направи конфитюр от ябълките на раздора.
Един прокурор: хвана на тясно този, на който му бе широко около врата.
Измиха ръцете си и ги избърсаха в лицето на оня, който бе опрал пешкира.
Големец е - тоягата започна да играе, когато засвири Той.
Толкова често ми ходи по нервите, че направи от тях път.
Хвана се на въдицата, защото тя бе хвърлена в мътна вода.
Препънаха го, затова стартът му бе летящ.
Правеше кал. Така направи капитал.
Сложи го в малкия си джоб и го вади винаги, когато трябва да плаща.
Обикне ли, студеното сърце обича до гроб.
Вади му душата, показва я на другите и ги пита: - Душа човек, нали?…
Въздушните кули са непревземаеми, защото никой не воюва с тях.
Дума дупка не прави, но не я и закърпва.
Пазете се от поклоните - кръвта по челото е по-опасна от кръвта по коленете.
Безплодието ражда агресивност.
Зарекъл се беше да не пие вода, но… кръчмарят кръщаваше виното.
В края на краищата, есето ще „победи” всички останали литературни жанрове.
Объркаш ли конците, тръгни или от края към началото, или от началото към края.
След „От игла до конец” има още - с конците се заемат кукловодите.
Човекът иска да се оправдае, но съвестта му е на друго мнение - ето, това е животът.
Любовта прави самотата по-сива и по-дрипава, повече самота.
Художниците предпочитат провинцията, защото истините там са прости, а светлината - ярка.
Столицата смърди, провинцията ухае.
Сивите не се уморяват да бъдат сиви, но уморяват околните със сивотата си.
Някога ме изправи на крака, за да бъда цял живот с наведена глава пред него.
Кучето не трябва да прекалява с верността си към човека - той не го заслужава.
Колкото вода изтече оттогава, толкова кал си направиха човеците един на друг.
Победен не е непременно загубилият човек.
Мълчанието е единствената мярка за измерване на думата.
Когато говорят за отговорност, политиците обичат множественото число.
И в казармата, и в живота: след командата „Пълзи-и!” следва командата „Гази-и-и!”
Остана с празна уста, защото искаше да глътне целия свят.
Тежко на властта: на бедния му остана вече само това - да мисли.
Най-нещастни са тези, които са си създали собствен свят, в който предпочитат да живеят.
Най-голямото зло: да приспособяваш истината към собствените си интереси.
Едва го навиха да стане честен частник. Сега го развиват.
Пътят се стреми към върха, върхът - към небето, а небето се усмихва и гали с ветровете си житната нива.
Изпревари другите с цяла обиколка - и веднага бе застигнат от последния.
Театърът е живот там, където животът е театър.
Уточнение: думата „покорство” трябва вече да бъде в мъжки род.
Езикът бива дълъг и къс, остър и глупав, добър и лош - не съм чувал да има умен език.
Когато чупиш ваза, чупиш спомен - останките й са останки от твоето минало.
Понякога този, който марширува на място, върви по-бързо напред от крачещите.
2008 г. Щом има капиталисти, ще има и активни борци против тях.
Маршируваше на …колене.
Не вярваш в случайността? Ами как си дошъл на този свят.
Убийството на героя е безсмъртието на героя.
Забрани каквото и да е - и ще го обявят за истина.
Няма път без цел, но цел без път има.
Познайте коя птица не вярва на хората, а пее най-сладко - и не задавайте повече въпроси за човека.
Странно: тъне в разкош, а не се дави.
Нежното стихотворение е по-могъщо и от най-вдъхновената ода.
Птицата има цялото небе - и само един дом.
Всяка нощ заспивам с чувството, че през деня съм загубил нещо. На сутринта тръгвам да го търся.
Струваме толкова, колкото сме платили. Със себе си.
Човекът е път, тръгнал на път.
Аз се мразя и понякога съм неискрен просто за да не ми личи това.
2008 г. Дали не чакам напразно тези, които рушиха, да започнат да строят?
Смъртта идва винаги ненавреме, но никога не закъснява.
Измервай времето на пътуването с часовника на този, който те чака.
Човек без късмет: семето му, дори на камък хвърлено, все дава плод.
Напълно сигурен в себе си е само глупакът.
Изразът „и се възцари тишина” е невероятно точен; в тишината наистина има нещо царствено.
Един будител: беше буден, защото винаги стоеше на тръни.
Ходи като прозявка от уста на уста, а казва: - Как ми се усмихват хората, а?
Порасна толкова в очите ми, че вече не можех да го гледам.
Срамът, който измиха от челото му, се оказа …маска.
Сложи го в пазвата си и той тутакси се превърна в змия.
Ако става дума за нашия хал - и дъното има дъно…
Факелът се носи не от тълпата, а от един човек.
Щом се произнася слово за свободата на словото - значи нея я няма.
Когато обича или мрази някого, човек обича или мрази себе си.
Когато пеем, ставаме по-красиви, отколкото сме.
Той живее така, сякаш е напуснал живота.
Днес всеки умен човек се прави на шут - или загива.
В очите му играе сватба, а сърцето му плаче.
Възхищавай се на реката, но слави извора.
Грозната, закичена с цвете, е дваж по-грозна.
Не можеш да бъдеш щастлив, ако си болен от чуждото щастие.
Тъжен е човекът, който ни разсмива, защото се смее над себе си.
Който се хвали с богатство, хвали богатството си.
Този, който говори много, несъзнателно предава себе си.
Този, който живее в пустинята, знае повече за водата от този, който живее край река или езеро.
Не около главата - около ръцете трябва да има ореол.
Да се превърне грандиозната победа в загуба е много лесно.
Пътят към върха е оживен, върхът е самотен.
Когато човек обича, всички звезди са сини.
Заплахата понякога играе ролята на утеха.
Когато е болен или страда, човекът е добър.
Най-незащитима в човека е любовта. А любовта е свобода…
В болниците и светлината е болна.
Всяко стихотворение трябва да бъде вик за помощ.
Дълбокото е тъмно, а тъмното винаги привлича.
И завистта е наследствена… болест, разбира се.
Хората, които искат да удивяват непрекъснато, в повечето случаи са празни.
Удобни, приспособими истини няма.
Юношата чете хората като книга - и се ужасява от тях.
Нозете - талантливи, а върху раменете - тиква.
Безцветните се обличат пъстро.
Човек умира недовършен. Затова ненавижда смъртта.
Да мразиш е лесно; трудно е да обичаш.
Еднообразието непрекъснато търси поданици и ги намира без усилие. Помага му държавата.
Нейно величество болката. Тя ни прави повече хора, отколкото сме.
Не е златен, а позлатен, а щом позлатата се изтрие…
В сумото: победителят се покланя на победения.
Когато смехът заговори, казва нещо значително.
Този, който се самонаблюдава е самовлюбен.
И думите се уморяват. От нас, разбира се.
Светлината е доверчива, тя може да бъде предадена лесно.
Едва когато ухапа това, което го лаеше, разбра, че е човек.
Най-несигурната крепост - зъбите.
Тъжното е непривично, странно и топло.
Огнивото без кремъка е нищо; кремъкът без огнивото - също.
Единственият, който не може да се оплаче от самота - човекът на път.
Когато вали сняг, у човека е топло и уютно.
Имаше две лица. И двете бяха с маски.
Всичко, което отличава човека от другите, му причинява мъка.
Очите на завистта не са гузни, а гладни.
Влюбеният вижда любимата си с ореол. Само той.
Да се чувстваш беден е богатство; предстои ти или битка, или война.
Страната, в която истината звучи като измислена, е обречена.
Очите, които обичат, излъчват печал, която хипнотизира.
Когато обича, човек обича целия свят. И ревнува от Вселената.
Интелектуалец без чувство за хумор няма.
Най-бързо се запомнят хубавите - и пошлите стихове.
Единица мярка за измерване на тишината - 1 вик.
Кажеш ли истината, колкото по-тежка е тя, толкова повече ти олеква.
Постъпките - език без думи.
Нетленно е само името.
Бъди добър с малките, тогава големите ще са добри с теб.
Работлив човек - ленив ум.
Когато слушаш хората, не забравяй да чуеш и себе си.
Птицата иска да опитоми човека с песента си.
Езикът - това е ахилесовата пета на повечето от нас.
Най-силен от всичко на този свят е гладът.
А ако цветето, което не е за мирисане, е красиво, какво правим тогава?…
Пътникът се спъва най-често в прага на бащиния си дом.
Съмнението - първият знак, че си човек.
Аз разбирам повече своето бъдеще, отколкото настоящето си.
Да казваш повече, отколкото трябва е заговор срещу самия себе си.
В скуката има някаква тревога. Зависи кой скучае, разбира се.
Ние всички сме изкупителна жертва на една идея.
Неясното привлича неудържимо човека, който иска всичко да му е ясно и с това убива изкуството в себе си.
Мъдростта е горчива. Защото минава през грешки.
Военните трябва да умеят да командват и да бъдат командвани.
Освен дисциплинирани тела и гласове, военните имат и дисциплинирани лица.
И кокичето ухае - на чистота и сняг.
В равнината човекът от планината се усеща планина. И живее като нея.
Всеки миг ог живота е смърт. Или път към смъртта.
За да бъде завършена, светлината трябва да бъде настанена в мрак.
Щастие е щастието, което е начало на път.
Песните на славея са зелени. Но това не са ли сълзите му?
Родопите, ХХI век: мъжът - волна птица, жената - мъченица.
Най-често човек се спъва в някоя своя мисъл.
Предоверява се обикновено недоверчивият.
Поетите умират млади, защото живеят по-бързо от другите.
Общество: всеки от нас топли по един камък в пазвата си.
Нещастие е да си щастлив, когато всички около теб са нещастни.
Обикновено всеки един от нас е карикатура на това, което мисли за себе си.
Авторът на добре облечения литературен герой е конте - или дрипльо.
Морето е солено, защото събира сълзите на земята.
Най-страшно отеква в нас ехото на мълчанието.
Не този, който носи факела, не тези, които го следват - важен е този, който го е запалил.
Любовта е висина. Приземяването е ужасно.
Мракът шурти като вода, в която всеки се опитва да измие съвестта си.
Човек се крие зад думите си; той не знае, че те са прозрачни.
2008 г. Съдията и престъпникът са разменили местата си.
И най-недостъпният става достъпен, щом заплаче.
Любовта - тя е в мен, може би затова е недостижима. За мен.
Когато говори, човек може и да олекне. Мълчанието тежи.
Намрази ли те словото, за теб спасение няма.
Свободен си само ако вървиш напред; спреш ли, с теб е свършено.
Възхвалявайки победителя, историята го обрича на поражение.
Заповед: всички кавали в страната да се произвеждат без девета дупка.
Пленените не ги убиват. И те изпадат в безтегловност - ненужни и на чуждите, и на своите.
На 63 съм, а още живея с измамата, че този живот е мой.
Въпрос към себе си: нужно ли е да говориш, след като пишеш?
Поетът, дори да доживее до дълбока старост, е или дете, или юноша.
Не може да бъде свободен ситият.
24 май. Всички ние сме ученици на една велика Родина.
Парадокс: колкото повече си бъдеще, толкова повече си минало.
Откритие: в черешката на тази торта има червей.
Обществена грижа има, обществена любов - не; любовта е строго лична.
За любов са нужни двама? Не. Любовта живее най-трайно, когато е самотна.
Пътят е еднакъв за всички и различен за всеки един от нас.
Пътник пее - а това означава, че или е в началото, или в края на пътя. Песента е кураж и тържество.
Когато се обичахме, земята беше на двама ни - и беше цяла. После почнахме да я делим…
Най-страшната грешка на човека - той се стреми да подчинява и опитомява, без да пита дали има право за това.
Всеки човек е крачеща гатанка.
Крадецът вини за горчивия си живот открадналата го някога кражба.
Веднъж камъкът ми се оплака: - Да знаеш колко тежи мястото, на което съм сложен, човече божи!
По пътя нататък изпреварих себе си - и сега се изчаквам търпеливо.
Сляпо сърце - сляп човек.
За да светиш, трябва да живееш в мрак.
Верлибър - стихотворение, което не носи грим и звънливи дрънкулки на подходящи за целта издатини.
Последен се смее Първият.
Най-якият товароподемен кран - гърбът на народа.
Толкова е светло - като в стих на Валери Петров.
Само в твоите очи аз съм такъв, какъвто трябва да бъда.
Изяде всичкия калай на света - и сега Менделеевата таблица е по-бедна с един елемент.
Ако си тръгваш отнякъде, остави нещо в някого там. Иначе няма смисъл да се връщаш.
Откъснах билка от ливадата и усетих: заболя я. Затова лекува ,каза мъдрецът в мен.
Светът е много повече гробище, отколкото дом за живите.
Човек и да не живее, умира…
Най-интензивно живеят самотниците, особено онези, които заболяват от съвест.
Има хора, които не могат да живеят, без да закрилят. Значи, не всички сме безкрили, нали?
Кучето мрази хората, които го мразят; то усеща безпогрешно това.
Яворът на двора: - Вече се разлистих - кога ще започнеш да ме четеш?
Синьото е най-дълбокият цвят. Въпреки това аз предпочитам зеленото: то е зов за път.
Пътникът пътува към цел, за скитника цел е пътуването. Поетът е скитник.
Пътят е винаги изумително нов, дори да си минавал по него вчера.
Земята иска да има колкото може повече небе; небето е скромно, като всяко огромно нещо.
Щастие се ражда всеки миг, но бива убито от нас в същия този миг.
В България акъл дава всеки, който няма ни грам от тази скъпа деликатна стока.
- Кога ще изравниш ръст с тревата, момко? - ме пита една старица с тъжни, милосърдни очи. И с коса в ръцете.
Ако искаш да имаш повече врагове, търси истината.
Ако човек разбере истински себе си, ще се ужаси.
Не може да бъде голямо удобното, независимо на кого изкуство.
Търсиш ли, ще намериш всичко, дори себе си.
Ти открадна моята нощ - аз пък откраднах теб, за да си я върна.
Всеки наследява име, но след това трябва да го заслужи.
Един бере плодове, друг - цветя, трети - ядове… Свят!
Съдбата се умори да го удря - той не се умори да понася ударите й.
2008 г. Лозунг: Засаждайте дръвчета, за да има какво да сечем.
Всеки талантлив човек си отива от този свят омерзен.
Властта не разбира изкуството, затова то я плаши.
Най-благородната война: човекът воюва със себе си.
Животът е дете, което играе: тича, смее се, пада, удря се, плаче - и това се повтаря многократно.
Сенките ни боледуват много повече от самота, тъга и смърт. Защото имат нас.
Историята е в тревата. А тя заговаря, когато има вятър.
Нашият живот е начало и край; всичко започва там, където свършва.
България 2008 г. Хиляди проекти за това как да се получава, без да се работи.
Елада и Рим са загинали, но съществуват. Чрез изкуството.
Страшно стара и безкрайно млада едновременно е само тревата.
И нищото е нещо, ако е начало.
Човек и дърво: той отминава цвета, но обира алчно плода му.
Мия се, след като съм стиснал ръката му; прекалено чистичък е притежателят й.
Голямото е винаги малко: една любов, една смърт, една забрава…
Нищо си нямам на тоя свят, освен мисълта, че имам теб. И това ми стига.
Вопъл: твоята топлина понякога е много студена, моя любов!
Ако камъкът на твоята шия е камъкът, който носиш в пазвата си, няма начин да не се удавиш.
Срещи и раздели - това е животът. И, странно, разделите са повече. Защото се разделяш и със себе си.
Нарушавайки правилата, вие създавате нови.
Ако животът е пиянство, той живее пълноценно.
Ако казваме само истината, ние ще забравим да говорим.
Пътният знак е знак за безпомощност.
Вместо да вървят, някои хора стават пътни знаци.
Не е задължително жената да владее себе си, за да завладее мъжа.
Как така всички богати хора в тази страна са патриоти?…
Спеше край извор, а сънуваше оазис.
Мисълта му беше толкова дълбока, че той се удави в нея.
Мислеше само в краен случай, затова се бе запазил толкова млад.
Обикновено празните мисли са големи и не престават да занимават хората със себе си.
Съмишленици - хора, които имат едно и също число мозъчни гънки.
Основна черта на хоризонта: бяга от човека, защото не желае да се среща с него.
Отношение имай не към машата, а към ръката, която я държи.
На шефа му плащат, за да ни работи.
Ако искаш да бъдеш забелязан днес, бъди скромен.
Често многоликият творец е безличен.
Мракът съпровожда светлината навсякъде, дори в самия човек.
Очаквам с интерес смъртта си; не я познавам, а все пак ще носи моето име.
Жената побеждава мъжа при всички положения, дори когато е под него.
Колкото повече шапки по места, толкова по-малко държава.
Забелязал съм, че мъжете с високи чела не носят шапки.
Убитият сатирик не ни е враг, защото е герой.
Ако някой мие твърде често ръцете си, провери дали не е Пилат.
Любов: някога в очите ти съзрях далечини, които ми бяха толкова близки!…
Мислите му бяха толкова объркани, че той им заповяда да спрат и се зае да ги оправя.
Ако ти не можеш да се усмихнеш, да се засмееш, да заплачеш в мен, значи аз не съм жив.
Отговор: отричайки всички, аз отричам и себе си.
Постигнатото ридае в подножието на мечтата за него.
Когато изчезнат белите врани, няма да има и бели лястовици.
Към поета: никога не заповядвай на очите си да плачат, когато на теб ти е нужно това.
Гората е огромна. Но в нея има само едно дърво, от което става свирка.
Две са нещата, за които съм сигурен, че са без дъно - алчността и завистта, която я следва навсякъде.
Нещастие: да се завръщаш в себе си и да се загубиш по пътя.
Най-голямата беда за една жена: да не е няма, а да е заставена да бъде.
Любовта, която се повтаря не е любов, а навик.
Там, където има куче, змии няма. Защото змията знае - има ли куче, има и човек.
Поезията не е свобода, защото се подчинява на правила.
Обикновено главата на стърчащия над другите се натиска с пръста, който е бъркал в кацата с мед.
Птиците спят, но песните им - не, защото не спят сърцата им, а те са в тях.
Поражението се забравя - не се забравя унижението.
Омразата е възрастна, дори когато пламти в очите на дете.
Уважавай мълчаливия враг! Този, който говори, не заслужава усилието да му бъдеш враг.
Помня, една утрин вървях нанякъде… И изведнъж се оказа, че съм вървял към теб!
Да измислиш живот е просто. Не трябва да забравяш обаче, че всяка простота е сложна.
За сатирика: Не забравяй да посолиш това, което ядеш, дори то да е коматче сух хляб.
На небето, на вятъра, на дърветата, на птиците, на тревите - ето на какво трябва да подражава поетът.
Нарушавайте правилата, но не пречете на другите да живеят.
Днес у нас бият магарето, за да се сеща самара.
Не оспорвай изключенията; те вече са имали по-сериозен опонент - правилата.
Гостът идва при теб с мъка или радост. Обидиш ли го, обиждаш тях.
И най-невинната дума може да нарани, както и най-суровата - да приласкае.
Пренебрегнеш ли пословица, пренебрегваш корените си.
Истината винаги идва късно. Като посмъртно признание.
Ако искаш да се забавиш, бързай!
Звезда, която никога не е плакала, не е истинска звезда.
За да се издигнеш, трябва да паднеш доста ниско.
Паднеш ли поне веднъж на колене, на колене ще изживееш живота си.
Защо силата мрази истината? Защото истината е по-силна от нея.
Най-самотните същества в един град - уличните лампи.
Отиваш си - и стоварваш върху ми огромния товар на отсъствието си. И на самотата.
Уличните лампи са високи, бездомни, служат на всички, светят и… приличат на поети.
Денят ни гъмжи от дреболии. А най-важното винаги отлагаме за утре.
Истинската поезия е красота, която служи на истината.
Смъртта е най-справедливият …прокурор.
Има мигове, в които човек усеща, че не е успял да стане това, което е искал. И навлича това усещане като усмирителна риза.
Всъщност, високо е изкуството, което мирише на дъжд, на сняг, на сено, на смола, на земя…
Кажи: - Здравей! - когато влизаш в себе си. Ако си там, разбира се.
Кажи: - Здравейте! - когато влизаш в себе си. Защото ти всъщност си много хора.
Пътят отнема от мен всяка болка, изпълва ме с възторг, прави ме по-цял, повече Аз.
Само едно нещо на този свят не се прави, без да има нужда от него - пътят.
Помни: за да останеш, трябва да сътвориш не нещо съвършено, а нещо единствено на този и онзи свят.
Истината е като светлината - знаеш, че съществува и когато в теб е дълбока нощ.
Няма по-зъл човек от безсилния, който се е заел с велико дело.
Сам вадеше кестените от огъня - предпочиташе да ги консумира топли.
Как да се стремя към хоризонта - та той непрекъснато бяга от мен?!…
Нормално е лудите да те обявят за луд, след като ти ги обявяваш за нормални.
Почти точния размер на богатството си можеш да научиш от своя завистник.
Разгневената жена е по-красива, отколкото е, защото е по-естествена.
Когато видя дебелия край, реши да прибегне до трика с новото начало.
Подгониха го - и всички видяха петите му. Ахилесовите.
Ако усетиш, че някой те мрази, обичай онова, което той обича.
Прави разлика между лъскаво и бляскаво; лъскавото е примамливо, но измамно.
Човекът започва да се разисква едва когато остане сам със себе си и разбере, че е ненужен и излишен.
У нас и щастието е принудено да ходи с маска.
Вярвайте в съмнението - то е една от движещите сили на живота.
Най-трудно разбираме себе си, защото се обичаме.
Сняг вали в очите й - и те са топли, чисти и печални.
По каква причина морето е солено, след като нито работи, нито плаче?
Един поет: пише добре, защото поставя думите в стиховете си не където трябва.
2008 г. Живеем сносно, но постно, затова сме зле.
Чист като мълния; небесен огън, който предупреждава.
И усмивката залязва - когато нощта иде огромна и печална.
Всичко около мен - тревата, дървото, цветето, птицата - е зелено и небесно. Аз - също.
Душата и коремът - никога няма да секне спорът между тях.
Тишината тече като вода и отмива от мен всяка излишна дума.
Всяка капчица вода извира от небето, а в мен се влива сребърния й глас. И звънти. Звънти.
Името е оковата, която носиш от рождение и която ще предадеш на идващия след теб.
Най-тежката участ - роб на свободата.
Добър като хляб и сърдечен като вино - Иля Фоняков.
Истината, която разсмива, е най-истинската истина.
Иронията - единственото оръжие в очите и устните на слабия.
Както няма частна свобода, така няма и частна истина.
Не владее себе си, а завладява - това за жената ли се отнася?
Сърцето ми може да бъде дом само на един човек.
Воювате с мен и е възможно да ме победите. Но моята сянка - не можете.
Никога не забравям, че се възхищавам на звездите, защото съм на земята.
…И все пак коренът е по-висок от върха.
Всяка шепа пръст има минало. Тя е моята и твоята биография. Пази я! И я продължавай…
БГ кавал 2008: Дупките му са девет, като всяка от тях е девета.
Всяка власт обявява свободата за свободна, за да може да я преследва свободно.
Сита съвест няма.
Държеше на нея, защото ако не беше тя, щеше да мрази себе си.
Някога: и тази година държавният план за откриване на гении бе преизпълнен.
Всичко видях на този свят, разтревожена ситост - не.
Този, който иска да узакони самотата си, се жени, а този, който иска да скъса с нея, се омъжва.
Щурците пеят, сякаш са пияни. Какво са пили? По сто лятно небе. Двойно препечено.
Грижата е гроб за много таланти.
Храм за свинята е гьола пред кочината.
Успешно приватизирана наковалня чака да й приватизират чука, за да има кой да я чука.
Пипето му вече не сече, защото му направиха сечено и засече.
Облечен е по последната мода, а душата му - в кръпки.
Грешката: 10 ноември не събаряше затвори, за да строи заводи, а правеше тъкмо обратното.
Този, който няма нищо, е готов на всичко.
Едни са поданици на изкуството, други - на изкуството да се живее.
Присъдата се приема трагично, изпълнението й - почти равнодушно.
Всеки човек е мъка. Големият - голяма.
Страхът е по-студен и от най-страшния студ.
Бялото знаме е мръсно от погледите и на победените, и на победителите.
Съмнявай се във всяка клетва - клетвата предполага лъжа.
Истината изправя главата, лъжата я свежда.
Младостта - пламък, зрелостта - жарава; жаравата топли.
Дървото пада само веднъж; човекът се изправя много пъти.
Човекът се бори твърде дълго с болестта, наречена Живот.
Голямото изкуство е трагично.
Поетът, дори да е старец, е едно момче, което иска да мине за мъж, а всъщност е дете.
В тълпата нищожният става силен, а значителният - слаб.
Най-малкото всъщност е най-голямо - обожавам миниатюрите.
Всеки нисък човек гледа хората отвисоко.
Човекът, който не се срамува от себе си, не е човек.
Тъгата ни прави смирени, в смирението се ражда бунт.
И немият може да изрече глупост.
Най-важни в една къща - праг и комин.
Вярвай на твърдия; стоманата се чупи, но не се огъва.
В мен гнезди онази тъга, която пее.
Най-лесно се пребоядисва бялото знаме.
Връщай се по-често в миналото си - там ще се срещнеш истински.
Най-страшната клетва: да те пожали и погали враг!
Много хубавото не е на хубаво - за да е всичко наред, то трябва да е просто достатъчно хубаво.
Често слабият е жесток, а жестокият - слаб.
Всеки човек има врагове, силният - силни.
В жената живеят две същества: майка и любима.
Проклет и благословен едновременно е трудът, който не печели пари.
Врагът, който говори зад гърба ти, е слаб враг.
В безчестни времена най-напред умира любовта към труда.
Най-истинската истина е истината за лъжата - тя е майка на всяка уважаваща се истина.
Хората, които са единствени в живота ни, всъщност не ни принадлежат.
Много често голата истина се облича в разкошни лъжи.
Има писатели, които приличат на калъфи; човек трябва да внимава да не им стане герой.
Всяка тераса ми напомня гнездо на птица; дали човекът не е търсил тази прилика?
Обикновено силният е безпомощен с жените.
В Атина одата е струвала поне 20 пъти по-скъпо от бюста - думата е по-трайна от мрамора или бронза, от всеки материал.
За да направиш едно животно твой приятел, трябва да изгониш животното от себе си.
Човекът може да бъде величие и нищожество в един и същи миг.
Тъпото предизвиква острото неудържимо.
Загриза кокала - и съвестта престана да го гризе.
Недвижима ли е собствеността на охлюва и костенурката?…
Нашето поколение: мрачно минало плюс светло бъдеще, а настояще просто нямаше.
Силният е винаги сам.
Моят глас е глас в пустиня, намираща се в оазис.
Преди да дойде мракът, хоризонтът потъва в кръв - загива светлината.
Копнежът по неосъществения в детството подвиг живее у човека цял живот.
Всеки творец е анонимен - живеят героите му.
Живее толкова разпасано, че всички около него затягат коланите си.
Човек - канара, а брадицата му - козя.
Изтъкваният без мярка подвиг се обезценява.
Момиче. Снагата му - фиданка, а лицето - износено.
Глупак, който притежава чувство за хумор? Такъв индивид не съм срещал още.
Толкова много някогашни бунтари сега са смирени велможи.
Невежата знае всичко.
Пази се от човека, който моли бога да му прости злото, преди да го е извършил.
Даваш ли пари назаем, печелиш омраза.
Най-страшната клетва - да бъдеш прокълнат от гроб.
Журналист - писач, който е доволен, че имаш едно ухо и е във възторг, ако ушите ти са три.
2008 г. Реколтата от дини - никаква, но динени кори - колкото щеш.
Ще повярвам на правилата, когато те станат изключения.
Беше човек с голям замах. И… с много тежка ръка.
В любовта всеки търси своята противоположност. И я намира.
Във всяка творба трябва да има по едно остро шило.
Беше фин човек - лъжеше винаги с ръка на сърцето.
Вождът ненавижда верните си велможи и ухажва враговете си.
Помни: враговете не се избират, а се печелят.
Приятелите идват и си отиват, враговете остават за цял живот.
Свободата и отговорността са родни сестри.
Участието в сражението е по-важно от победата в него.
Съмнявай се в себе си, а не в своята победа.
Щастието е дете на бедата.
Във всяка часовникова кула има нещо от позата на петела, когато той кукурига.
И все пак най-щастливият човек е пътникът - всеки миг от живота му е неповторим, защото е изненада.
Момиче. Всяка утрин чета в очите й по едно стихотворение.
Най-мъчно е да убиеш мерзавеца, който се крие в теб.
На връх не се живее. Не защото е прекалено ветровито, а защото е твърде светло.
Двама глупака са по-умни от един само ако спорят помежду си.
Юношата се възхищава от звездите, защото са далечни.
За една позната: тя е парите, които има. И нищо повече.
Палачът е жертва на всяка своя жертва.
У нас парите са власт, която е много пари.
Кръглите нули имат бъдеще, само ако се наредят след друго число.
Особен човек е - няма особени белези.
Животът е генерална репетиция на смъртта.
Подпалиха му чергата - и тя се превърна в знаме.
Вече 20 години родните политици побеждават собствения си народ.
Един пише, за да избърше сълзите си, друг - за да избърше своето д.
Крайно време е лъвовете в нашия герб да се сменят с овце.
За истината: Щом е гола, ще я изнасилят, разбира се.
Заради гората не могат да видят колко е недодялано, дървото му с дърво.
Всички пътища са пред мен - от 20 години съм на кръстопът.
Наричат ме двуличник, а аз просто съм раздвоен.
Забележи: истината може да не е гола, а разголена.
Наковалнята мечтае за тишина, а чукът - за силна ръка.
Този, който хвърчи, знае, че не всичко, което хвърчи, се яде.
Гората бе изсечена - и вятърът вече нямаше какво да клати.
Короната е весела, защото коренът живее в мъка.
Жабата и змията стават приятелки, ако срещу им е щъркелът.
Добрите поети чуват това, което пишат.
Може ли да разчита на място в рая този, който има примерно поведение в ада?
Има смях, който плаче; плач, който се смее - само в родопските песни.
Всяка младост живее с чувството, че е закъсняла.
По-голямата част от света се управлява от Н. В. Стомахът.
Почти всички хора приличат на гласа си.
Когато вали дъжд, небето се доближава до земята, става по-ниско и по-достъпно.
Най-много говорят за любовта хората, които не са способни да обичат истински.
Мисленето е конкретно. Не може да се мисли въобще.
Да обичаш, значи да приемеш другия без ни най-малко желание да го променяш.
Човекът се състои от въпросите, които задава, а не от отговорите, които получава.
Мракът е по-силен от светлината, само ако е в съюз с човека.
Целият ни живот е очакване да започнем да живеем истински.
Човек живее един-единствен път. И с това заплаща своята смърт.
Аз никога не съм разбирал само един човек - себе си.
Има хора, които не могат да понасят чуждото щастие. Странното е, че това ги прави щастливи.
Смъртта е най-интимното нещо в живота на човека. И той не трябва да допуща тя да стане обществена.
Всяка младост е дълго и кърваво сражение със света в себе си.
Обречените живеят бързо, алчно и трескаво, сякаш са в огън.
Хвойна, стариците на пейката. Най-хубавите новини за тях вече са спомените.
Всеки човек е своята кауза. Но не всяка кауза разпознава своя човек.
Преодолявай себе си - и ще се променяш непрекъснато като при това ще оставаш верен на принципите си.
Оригинална мисъл, изразена със старателно подбрани цитати.
Човекът пътува най-често в своето минало.
С колко много стихове са платили кръчмарските си сметки българските поети?!…
Тихата поезия е по-могъща от гръмогласната.
Едната половина от дамската ни поезия мирише на кухня, другата - на спалня.
Общото нещастие разединява вместо да обедини.
Римата дисциплинира, но тази дисциплина ограничава.
Повечето поети са по-малки от поезията си; другите са просто по-гръмогласни.
Ощетеният от съдбата жадува власт - за да си отмъсти.
В човека на изкуството живее чувството, че е избраник на съдбата.
Ние - това са нашите желания, дори неосъществените, възпираните, невъзможните.
Има някой, който е свидетел на всичко, което става в мен - и това не съм аз.
По-добре е да прочетем, отколкото да чуем.
Това, което е в нас, е по-красиво от това, което е пред нас.
Този, който не си задава въпроси, няма бъдеще.
Изкуството без труд е немислимо; трудът, в който не присъства изкуство, е наказание.
Щом съществувам, значи някой има нужда от мен.
Грозното съществува, за да изпъкне прекрасното.
По-добре откровен земетръс, отколкото подло свлачище.
Светът издава присъствието си, когато започнем да го нараняваме - съпротивява ни се.
Нашето мълчание се чете от хората край нас като книга - затова то трябва да бъде написано добре.
Не бъди нито прекалено добър, нито прекалено лош - бъди човек.
Най-красива е трагичната красота.
Ударите идваха отдясно и за да се предпази от тях, той отиде вдясно.
Вярата е най-крехкото в нас; тя винаги може да бъде излъгана.
От целия път само мостът си няма кръстопът.
Самотният човек е тълпа; тълпата е само един самотен човек.
Вярвай в неудобното мнение; то води към истината.
Няма нищо по-лошо от здравия разум, особено ако той е бъбрив.
Обикновено важните птици са безкрили - и не могат да пеят.
Умираме много пъти, а се раждаме само веднъж - честно ли е това?
Песента му беше отдавна изпята, но той всеки път викаше изпълнителите на „бис”.
Българинът преглъща толкова много неща, че е чудно как никога не се задавя.
Спътник не ти трябва, когато отиваш, а когато се връщаш - нали затова отиваш?…
Аз нямам нищо, освен себе си, но и то много често ми идва в повече.
Всяко удоволствие се заплаща, но човек не мисли за това, когато го консумира.
Помисли още при входа за изхода, иначе цял живот ще бъдеш вътре.
Повече от роб е този, който сам създава правилата, по които да живее.
Сменяше често цветовете на знамената, под които воюваше, защото беше далтонист.
Някога заобича свободата - и е в неин плен досега.
Човек е способен да се бори с мъката си, но с радостта си - не
Юношата е по-болен, когато е излекуван от първата си любовна мъка.
Човек може да бъде свободен и несвободен едновременно, защото свободата не е една в един и същи миг.
Да играеш ролята на слуга е опасно - играта може да се превърне в живот.
Аз участвам във всяко събитие с …отсъствието си.
Най-отвратителното явление напоследък - загрижена лъжа.
Сергийка за продажба на знамена втора употреба.
Ако искаш някой да мисли за теб непрекъснато, мрази го действено.
Ти обичаш истински, ако обичаш различния от теб в партньора си.
Всяко ласкателство предполага просия.
Страшно е не когато светът няма отношение към теб, а когато ти нямаш отношение към него.
Започнеш ли да живееш по навик, ти се откъсваш от самия себе си - и увяхваш.
Най-страшното - да живееш така, както трябва.
В началото и в края на всички и всичко е името.
Човече, бъди неповторим - само в това е шанса ти да те помнят.
Ако преживяваш, ти просто преживяш и не си повече от крава.
Обикновено ти го връщат тъпкано тези, на които не си дал нищо.
Спокоен съм, защото имам дългове.
Понякога за да разрушиш нещо се изисква повече труд, отколкото да го съградиш.
Автопортрет. Художникът е нарисувал това, което му липсва, а иска да има.
Това, което се постига трудно, е по-ценно - правило, което не важи за изкуството.
Децата ни имат деца - а аз продължавам да пиша детски стихове.
Няма нищо по-ясно и по-загадъчно от шепота на горското изворче.
Крепост. Това, което не е успявал да направи някога врагът, го е направила тревата.
Не се опитвай да надвикаш шума - той е глупав, той винаги е бил глупав.
Не идва ли бълбукането на изворчето отдалече, от най-дълбока древност?…
Не се отдалечавай от себе си - това е началото на твоето обезличаване.
Земята, виното, хлябът, огънят - и думата, преди всичко думата…
Най-страшното предателство - да предадеш себе си.
Ако пазиш врага си, пазиш себе си. Затова по-лесно се предава приятел.
Обикновено пъргав език има този, който не умее да мисли.
Глупакът-приятел е по-опасен от глупака-враг.
Семето на плевела пада винаги на добра почва.
Когато данайците идват при теб с дарове, внимавай дали те не са белязани.
Извика: Сезам, отвори се! - и вратите на държавния резерв зейнаха пред нея.
Солта на земята се добива от морето.
Ако влезеш в неговата партия, ще служиш не на партията му, а на него.
Опърничавата опитоми опърничавия, защото беше по-опърничава от него.
Какъв е камъкът, който носи в пазвата си философът?
Защо пред фактите боговете мълчат, а хората спорят за тях?
Целта оправдава средствата, ако струва повече от тях.
Дебелоокият пази своето дебелоочие като зеницата на очите си.
Слуга на двама господари търси трети, за да сътвори коалиция.
Сладкият живот се плаща солено от… народа.
Три пъти мери, един път прекроявай политическото пространство.
Депутатин: сив мишок, който похапва сиренце от птиче мляко.
Тези, които вчера отчитаха грешките на растежа, днес отчитат растежа на грешките.
Днешните млади не са загубено, а погубено поколение.
Достойно носеше своя кръст - златен, обсипан със скъпоценни камъни.
Те не знаят какво правят, но знаят какво и колко ще получат за това.
Ненавиждам хората със стерилно чиста съвест.
Народното събрание вярва само в неписани закони.
Съдията изми ръцете си и се избърса в пешкира, който подсъдимият бе изпрал.
Всеки знае името на Незнайния войн - за всеки то е различно.
Чукът и наковалнята не са врагове, а страдат - причината?
Времето работи за нас, ако ние работим за него.
Времето е пари ли?… Като гледам джоба си, твърде малко време имам…
Успя да свърже двата края: края на началото и началото на края.
Няма такъв филм, но и да има, няма къде да го прожектират.
Всички ние имаме само минало.
Опростачвай и владей!
Всеки носи белег от рана - и помни наранилия го.
Не е ли омагьосаният кръг затворническо колело за разходка?
Рано или късно всичко, извършено на тъмно, излиза на светло.
От равнодушни до послушни има само една крачка.
Призна, че не знае нищо - и го освободиха от отговорност.
Опитната мишка към свободната: - Аз поне служа на науката, а ти си само една егоистка проста!
Продава цял комплект кирлива ризи - голям човек беше…
Всяко творчество трябва да бъде изключение от всички правила.
Четката прави четка на баданарката.
Портфейл без министър.
Оптимистът е по-сантиментален и тъжен от песимиста - той винаги губи.
Всеки, който се опитва да ограничи свободата ми, е роб на това ограничение.
Най-напред човек се учи да говори, след това се учи да мълчи.
Еднакво лесно е да бъдеш и добър, и лош.
Всяко начало е храбро, всеки край - достоен. Колеблива е само средата.
Този, който се зъби, често остава гладен.
Повтаряй непрекъснато една истина - и тя в един момент ще се окаже съмнителна за събеседника ти.
Самотното цвете е храбро цвете. Дали защото съзнава, че е начало?…
Колкото и добрини да направиш след като си извършил зло, лош си оставаш.
Дори смъртта за достойна кауза не оневинява предателя.
Разликата между мен и вас: вие се употребявате, аз се злоупотребявам.
Съвет към начинаещ поет: не отразявай!
За много хора аз съм „беше”. За много малко - „е”. А моето изречение започва с „ще”.
Да започвам, когато другите свършват - в това е моят шанс.
Ти дойде - и любовта вече можеше да ражда.
Надежда: и Там моят път ще се пресече с твоя.
Написаното вече стихотворение - незаконно дете, на което предстои осиновяване. От живота.
Стихотворението е по-близо до природата, отколкото до създателя си.
Вярвам в несъществуващите неща. Защото зная от опит: те са предстоящи.
Създаваме все повече грижи на птиците - дали защото сме безкрили?
Споменът е някогашно действие, което се вмества в сегашно бездействие - най-често ни среща, когато сме на кръстопът.
Този човек е без лице, защото е само корем.
Аз обичам да съм далече, защото тогава обичам повече.
Залезът е по-красив от изгрева, но в планината, не в полето. Защото тук е повече смърт.
Пазете любовта си и ще усетите, че и тя ви пази.
Смъртта ме познава. И ме иска. Нали е жена…
Преди да се разсмее, първият човек е заплакал. Като всеки човек.
Историята се прави от личности, а се пише от мижитурки.
Литературата не е състезание, състезанието обаче е литература, понеже животът е игра.
Обичам те - и тъкмо затова мисля за смъртта. За голямата самота, в която ще живеем.
От вас съм скрит в мълчанието си, но ме издава моето дишане. Което, кой знае защо, записвам.
Любовта е една Пепеляшка с безброй доведени сестри.
Истинската любов не си отива - тя остава като белег от рана.
Трагедията е красива, защото е изчистена от болката.
Поетът трябва да бъде като сняг през август. Като сълза в радостта и радост в сълзата.
Гледам в себе си - виждам другите; ето, това е творчество.
Дъждът не е тъга, защото макар и тъжен, ни вдъхва жажда за живот.
Дъждът е връзката ни с небето - затова когато вали в нас нахлуват спомени.
Човекът, който никога не лъже, прави всички около себе си нещастни.
От композитора извира музика, от глупака - глупост след глупост.
След теб думата любов има и образ.
Поетът не е нещастен, само когато пише.
Има смях, който оголва зъби, за да ви докаже, че те съществуват.
Кирливата риза се пере, нечистата съвест - не.
Реката нощем става по-бавна и уютна, по-ласкава с бреговете си, по-разговорлива.
Ако имаш парче хляб, не превивай гръб пред силния - той ще ти отнеме и него.
Най-здравата връзка на този свят - между палача и жертвата.
Познавам човек, който никога не си е задавал въпроса „Кой съм?” Защото знаеше отговора.
Интересно как изглежда в собствените си очи двуличният - та нали те са четири!
Когато си нещастен, щастието ти изглежда престъпление.
Това, което владее целия свят - страхът.
Той сложи ръка върху рамото й така, сякаш слагаше ръка върху нея.
Вече пета година съм като уличен фенер - светя, но никой не ме забелязва.
Повест: видя я за минути и оттогава живее с нея, без изобщо да я вижда.
Любов, която не е способна да ме накара да страдам, не е любов.
Егоистът: - Аз те обичам, защото ме обичаш. А ти?…
В детството на всеки от нас има поне по една болка, която лекуваме цял живот.
Казус: виновният обвинява невинния и мисли, че по този начин се оневинява.
Нещастие: да воюваш за щастието си с непозволени средства.
Човекът, който не дължи нищо на хората, е достоен за окайване.
Любимото ми занятие: да скитам в себе си.
Човек започва да живее едва когато усети, че мрази себе си.
Ние се шляем между живота и смъртта, без да знаем защо.
Любовта включва в себе си и доза лековатост, вятърничавост, безотговорност.
Издигнал се беше от дъното на живота - и гризеше кокала без никакви угризения.
Мълчанието съдържа всички думи на този свят и е по-богато дори от себе си.
Ако имате път, вие имате всичко.
Жените не обичат поетите, а стиховете им.
Това, което се връща при мен е по-бедно от това, което съм очаквал.
През последните години в езика ни поевтиняха големите думи: те заслужаваха това.
Трудът на грънчаря ще ти каже за какво трябва да се използва калта.
Истината не може да бъде вредна; по-вредна дори от лъжата е полуистината.
Нашето бъдеще има нашите черти.
За да бъде чута, новата дума в изкуството трябва да се произнесе категорично.
Този, който потъва в земята от срам, не цъфти и не връзва.
Ако настъпваш някого, настъпи го по ахилесовата пета.
Странен тип: щом не го интересува някой, за него той не съществува.
Мечтата е неопитна - и в това е очарованието й.
Лек, светлосин, рус и подвижен е въздухът на Хвойна.
Аз воювам със света в себе си, но не зная дали той става по-съвършен.
Да стои в сянка и да процъфтява може само един бизнес у нас.
Ако не настъпиш змията, тя няма да ти стори зло. С човека за съжаление, не е така…
Някой отпътувал нанякъде и няма да се върне вече - така възприема детето смъртта.
Пътят е свобода, но в свободата всеки е задължен сам да избира пътя си.
И все пак човекът е пръст. Която ражда. И ще се върне рано или късно при майка си.
Ние не трябва да се съмняваме в доброто; трябва да се съмняваме в човека.
Любов: бях се загубил, търсех се и намерих теб. А ти?
Щастие: да се завърнеш в себе си като блуден син и да се усмихваш, ридаейки.
Когато човек тръгва на път, има чувството, че оставя зад себе си своето минало.
Раздялата е по-красива от първата среща. Защото е тъжна.
Най-страшното: да се страхуваш от собствения си страх.
Простият презира начетения - и прави всичко възможно да го надхитри.
Да посееш, да отгледаш реколта и да се радваш на всяко зрънце - не е ли това животът?
Най-нетърпимото: погледа на несправедливо ударено от някого дете.
Смъртта облагородява: човекът, който сме загубили, започва да живее по-ярко в нас, а ние сме по-милосърдни към него и към другите.
2008 г. Ние сме общество от странични наблюдатели.
Един политик: той не обръща внимание на парите, защото ги има много.
Всичко се плаща, ако има с какво.
Обичаха го, но той не обичаше - и тънеше в задоволство.
2008 г. У нас всеки знае, но никой не може.
Животът е най-силен, когато е в опасност. Победи ли обаче, той забравя за нея.
Смешният, който осъзнае, че е смешен, вече не е смешен.
Един от нас: той не знаеше какво прави, защото не правеше нищо.
Защо върхът се издига пред нас? За да го забележим, разбира се. Но той изобщо не държи на това.
Финикийските знаци - най-важните пътни знаци в страната ни.
Безумие: да дадеш кокал на беззъбия.
От гърмян заек мишена не става.
Този, който водеше хорото се огледа и зяпна - беше останал на него сам.
Вероятно и модата е изкуство; но изкуството не може да бъде мода.
Влезе в положението му и сега не може да излезе оттам.
Политпрогноза: в долните слоеве на обществото - оживена гръмотевична дейност.
Не го ограбваха, защото съседите му бяха мафиоти.
Герой на нашето време: червендалесто лице върху як врат.
В гения има нещо гаменско - момчешки предизвикателно, безобразно и безпомощно едновременно.
Стадо сме - я вижте колко вълци има сред нас!
Колекция от нашенски мафиоти не може да се направи, защото всички те са еднакви.
Драма: разстроен е, защото е раздвоен.
Той беше пустиня в центъра на оазис.
Борете се срещу богатите - и ще ликвидирате пороците.
Срути всички предишни кумири и скромно издигна своята кандидатура.
Да се опиташ да се разбереш с чиновник е все едно да пръскаш с дезодорант миризливка.
Вярвах й, когато казваше: - И в огъня стъпвам за теб. Защото знаех, че е нестинарка.
Щедрост: пет пари не дава - дава шест.
Той си сложи главата в торбата, защото знаеше какво има в нея.
Мъжът е влюбен, когато се усеща пън, а жената - когато усеща, че може да го разлисти.
Любовта ни кара да се самонаблюдаваме - и изтъква на преден план несъвършенствата ни.
Често чужди хора са ми по-свои от самия мен.
Лъжата е престъпница - тя винаги убива нещо или някого.
Най-мирните хора на света са пенсионираните военни.
Глупостта е една от формите на лъжата. Най-разпространената.
Усещам се гол и се обличам с думи, които са прозрачни.
Най-добре е славата да идва след смъртта на поета; ами ако той не понесе тежестта й?
Душата е най-странното богатство: колкото повече го раздаваме, толкова по-голямо става то.
В любовта трудното става лесно, а лесното - трудно; изобщо в нея има нещо ненормално и вълшебно.
Единственият чадър, който е разтворен и когато няма дъжд - политическият.
Обществен закон: празното е винаги отгоре.
Акълът й излезе преди години, а тя все се надява да се върне и чака, чака…
Правило: за да спечелиш богатство, трябва да загубиш себе си.
Хумористите стават тъжни, когато берат плодовете на смеха си.
От него става страхотен мим - какъв двуличник е само!
Няма нужда да ме отвличат - аз и така не зная на кой свят живея.
От поет политик не става - той има съвест.
Съжалиха го, защото плачеше за затвор.
Бос на завод за обувки.
В мига на смъртта си аз ще съм само едно име. Но и това е много, приятелко моя!
Всяка глупост е безсмислена - безсмислен подвиг няма.
Не оставаше гладен, защото ядеше кашите, които непрекъснато забъркваше.
Елит на гладен не вярва.
Не го пущат да премине границата. На бедността.
Бедата на богатия: той обича себе си.
Категоричност - една уязвима и предизвикателна за атака крепост.
Поговорката „След дъжд качулка” не важи за политическия чадър.
Фалити, фалити, фалити… Колко „Титаници”, барабар с оркестрите си, в житейското море!
Политически закон: скоростта на падането е равна на скоростта на издигането.
Мъдрият прощава, но не забравя.
Той минаваше всякакви граници, но си оставаше у нас, като вътрешен емигрант.
Епилог: И понеже вече нямаше какво да сече, за да се топли, отсече и клона, на който седеше.
Можеше да заобича, защото се бе убедил, че може да мрази.
Да бъдеш сам е приятно, ако си приятел или враг на себе си.
Недъгът създава чувство за малоценност или… чувство за превъзходство.
Влюбените излъчват светлина.
Има усмивки, които хапят; демонстрират го най-зъбатите люде.
Пролетта пукна, но политическата ни система - не.
Няма как да не се издигне - лъже така убедително!
Ако за всичко сторено тук се плаща, аз няма да мога да се разплатя и на оня свят.
Да обичаш, без да се подчиняваш е изкуство, което не се владее от нито един мъж на планетата.
Любовта може да убие всичко излишно около себе си, за да остане сама - дори без да забележи това.
Защо човекът се страхува от пълзящите? Защото… не му ли напомнят нещо те?
Вечерта е щастлива, ако денят е бил пълноценен.
2008 г. Главоломно расте числото на безразличните, а това е един добър знак - ще се оправим.
Всичко в този свят се случва само веднъж и е твое - затова го пази и когато вече е спомен.
Мисълта ми за теб е нежна като цветния прашец върху пеперуда. И наранима като него.
Зад моя прозорец започва мрака. Но и в твоя свети лампа.
Не отлагай нищо за после - отлагаш живота си, а после може и да няма.
Само любовта може да даде ново начало на всеки живот.
Дълбочината е хладна, тъмна и мъдра. Човешката - също.
Това, което идва отдалече и звънти от удара си в нас, е чисто като речно камъче.
Най-скъпата тишина се нарича мълчание.
Не прилича ли този делник - бос, безгрижен, засмян до ушите и подскачащ по пътя си - на врабче?
Ти беше само миг щастие, затова споменът за теб ще ме боли цяла вечност.
Прави добро, помагай на другите, но разчитай само на себе си.
Не когато видя бреза мисля за Русия, а когато мисля за Русия, виждам бреза.
Аз съм богат, защото имам България. Ти си богат, защото имаш пари. Кой от двама ни е по-богат?
Прекрасна е възможността да вървиш, да вървиш…и да се изгубиш в себе си.
Никой не познава пътя, по който ще върви нататък, затова върви.
2008 г. Свободата, която ни струваше толкова много, ни направи толкова евтини.
Като куче е - добър си, докато му хвърлиш кокала, но я се опитай да му го отнемеш…
Детство: светлината е жива, аз съм я хванал за ръка и двамата с нея крачим по пътя нататък.
Загадъчна е песента на славея - в нея звънти някакво светло заклинание.
Вярвай на човека от ариергарда: той не може да изостане.
Измислих я, преди да те срещна. И тя се оказа по-истинска от теб.
Този фенер в снега, на хълма. Нито аз, нито ти - верен на първата ни любов е останал той.
Ужас: да замениш звънтежа на дъжда и шума на листата със звънтежа на монетите и шума на банкнотите.
Чиста истина вече няма - в най-добрия случай тя е старателно почистена.
Изглеждаше повехнал, защото винаги минаваше между капките.
Пръскам се от яд, без да зная, дали ще мога да се събера както трябва.
Човекът е единственото излишно същество на тази земя.
Не бил под чехъла на жена си - тя носела само ботуши.
Тъй като у нас могат да ти откраднат всичко, особено старателно пази името си.
Щом всеки знае всичко за теб, ясно е, че ти не знаеш нищо за себе си.
Не е човек, а влечуго - и непрекъснато лази по нервите ми.
Причината, поради която не се женеше, бе проста - той отдавна бе щастливо омъжен.
Не той притежава властта, а властта - него.
Познавам хора, от които животът трябва да поиска прошка.
Старостта е грозна, а властта, която притежава - безполезна.
Средата: аз придържам с ръцете си върха, иначе той ще падне, а нозете ми отъпкват дъното, от него пък измерват величието му.
Слабостта побеждава, ако осъзнае силата си.
Ако някой иска да ти вземе здравето, дай му го - то и без това вече е изхабено.
Помня, очите ти бяха два въглена: не сърцето ми, а света край нас можеха да запалят те.
Често казваме „Ти си всичко за мен”, без да съзнаваме колко малко е това всичко.
Ако заживея не като дете, аз просто няма да съм аз.
Думите винаги са повече от това, което назовават.
Думите имат цвят, мирис и вкус. Те са живи - по-живи от хората, които ги произнасят.
Думите си служат с хората, а не хората - с думите.
Сваленият идол може да бъде вдигнат отново върху същия пиедестал - тълпата.
Страдам от мания за преследване, като преследвачът съм винаги аз.
Уязвим е приятелят ти, врагът ти е винаги нащрек, защото очаква удар.
Второто ми „аз” изчезна безследно, но аз не го търся, защото зная, че си е мое.
В мен винаги има някой. Дано той да е по-добър от мен.
Покрив на птичите жилища е небето.
Законът трябва да се изпълнява от всеки и най -вече от този, който го е създал.
Всеки човек прилича на Родината си.
Аз мразя един човек, но ме боли мен, а не него.
Птиците строят едностайни жилища, в които отглеждат децата си. Това е. А ние?…
Пробният камък на приятелството им лежи в пазвата на единия от тях.
Свободата е мечта, а той търси полза от нея…
Моето минало е така настроено срещу мен, че аз се страхувам за бъдещето си.
Когато законът се заменя от пари, той не струва и пукната пара.
Държава, която не се грижи за децата си, е обречена.
Безполезно е да питаш извора за чистотата на реката.
Ако мръсникът се възхищава от звездите, звездите трябва да се замислят.
Приятел, който се купува, се продава на безценица.
Самотата ни прави замислени и горди.
Българинът се страхува от живота, но и животът се страхува от българина.
Патриот втора употреба.
Най-яростни атеисти са тези, които обичат себе си.
Беззащитен е всеки, комуто са отнели възможността да обича някого.
Аз не мога да се приема такъв, какъвто съм, но искам да изживея своя, а не някой чужд живот.
Наречи враната славей и се вслушай в песента й; прелестна е, нали?
Ние се обичаме, защото и двамата не обичаме себе си.
Аз мисля, че живея в тялото си под наем.
Аз съм прекалено много минало, за да бъда самотен.
Ако любовта си тръгне от теб, не се опитвай да я върнеш - тя вече е там, където иска да бъде.
Животът не е красота, но красотата е живот; да коленичим пред красотата.
Може да изглежда, че човекът рухва изведнъж, но той се разрушава постепенно, като започва от сърцето.
Велик и могъщ, нищожен и жалък?… За кого говоря? За себе си, разбира се.
Глупак: прави вятър на знамената, а не на знаменосците.
Има хора, които плащат твърде скъпо за направената им кал.
Глупак: прави вятър на знамената, без да се съобразява с цветовете им.
Този звънар не „бие камбаната”, а „свири на камбана” - това също е изкуство.
Достойно занятие - да бършеш праха от праха на предците си.
Велик - и трогателно наивен призив: Бъди необходим!
Корените са щастливи: живеят в мрак, а помагат светлината да се извиси.
Обикновено се правим, че не виждаме сълзите, които сме причинили.
Въпреки, че не съм артист, нито лъжец, аз изобщо не приличам на представите на другите за мен.
Всичко в този свят се крепи на страха - и на битката с него.
Моят хляб и хлябът на затворника са замесени от едни и същи ръце.
Пространството е безгранично само в сърцето ми.
Аз измислих себе си; време е да измисля и смъртта си.
Красотата воюва с корема, но и този, който твори красота, има корем.
И най-ярката светлина - помни! - съдържа мрак.
От 20 дръвчета в градината едно е уродливо. И всички грижи са за него.
Да се върви към връх е леко.Трудно се върви по улица - тя е многолюдна.
Убивайте кавгите, не споровете - спорът почиства истината.
Остроумен е, но е нито достатъчно умен, нито достатъчно остър.
Между мен и света си ти. Ти го заместваш.
Когато пътуваш, не носи нищо със себе си - така ще умреш, без да мислиш за нещо дребно.
Бедният знае почти всичко за богатия, богатият за бедния - почти нищо.
Най-полезната истина - истината за лъжата.
Да съм това, което съм - аз не искам нищо друго в този живот.
Винаги съм бил предател, но съм предавал само себе си.
Обичам единственото - това, което се повтаря, не представлява интерес за мен.
Аз притежавам думите само тогава, когато ги давам на другите. Странно богатство, нали?
Не всеки самотник е творец, но всеки творец е самотник.
Най-убедително е категоричното отрицание.
Ние създадохме толкова много идоли, че не знаем дали те не са повече от нас.
Можеш да излъжеш и когато мълчиш.
Страхувам се от сития, но повече от този, който продължава да яде, след като се е заситил.
Най-трудно е да отричаш собственото си отрицание. А не би трябвало, защото отричаш миналото си.
Тежък случай: не знаеше какво прави, но знаеше, че винаги е прав.
Няма нищо по-противно от белетрист, който знае всичко и иска да ни го каже на всяка цена.
Най-важните хора на света - портиерите.
Творецът: аз не искам да променям живота - изкуството ми го променя.
Поетът е повече от политика: някои поети, които стават политици, слизат под нивото си.
Незавършеното е по-съвършено дори от съвършеното.
Безпощадност към твореца, заменил таланта си със сръчност!
2008 г. Оттук нататък всеки миг трябва да се живее като последен.
Моето може да стане чуждо, но чуждото мое - никога.
Колкото повече си задаваш въпроса „Живея ли?”, толкова повече живееш.
Искам да запитам победителят защо е победил, а не победения - защо е победен.
Свидетелят е съучастник; не всеки съучастник е свидетел.
Молете се за твореца: само този, който създава, греши истински.
Признание: всеки ден целувам твоите стъпки към мен.
И думата простенва - когато е в ръцете на некадърник.
Свидетелят на твоя живот знае повече за него, отколкото самият ти.
Камък на сърцето ми лежи - там на мястото си тежи.
Камък съм на шията му, ама какъв камък - сияещ, бляскав… скъпоценен!
Влезе в релсите и гледа - срещу него влак, як влак, експресен…
Поетът не трябва да чува себе си, а своето време чрез себе си.
Той взе страха му - и онзи стана герой!…
Аз виждам това, което казвам - единственото ми предимство пред всички останали.
Камъкът, който трябва да стане човек, страда в ръцете на скулптора.
Иде ми да кресна към ? от съвременните ни поети: - Не разкрасявайте!
Най-трудно се рисува красивото.
Да издаваш заповеди е по-ужасно, отколкото да ги изпълняваш.
Критици: единият те ругае, другият те хвали, но те обича първият.
Едните - дисциплинирани, порядъчни, удобни, другите - хора на изкуството.
Най-богат е този, който притежава думите и ги стопанисва добре.
Ако не знаеш откъде си дошъл, не знаеш и накъде отиваш.
Преди да поискаш от другите да те разберат, разбери себе си.
Това, което разгонва фамилията на изкуството - общоприетото.
Ако искаш да отричаш всички, най-напред трябва да отречеш себе си.
Запалиха чергата му - и тя стана знаме.
Далечина и висина - ето към какво се стреми човекът. И забравя дълбочината…
Той сътвори от себе си идол за лично ползване.
Звездите не стареят.
Как ли щяха да се чувстват крадците, ако ръцете можеха да говорят.
Щастието му се усмихна. Накриво.
Кръстопътят не ни разпилява, той ни събира. Така е и с думата.
Еднакво трябва да бъдат мразени неискрения смях и нечестния плач.
Този човек озверя, защото се опитваше да опитоми …себеподобните си.
Който живее трудно, умира лесно.
За да останеш, трябва да си идеш - така е в любовта.
Двамата враждуваха толкова дълго, че заприличаха един на друг.
Положителни образи в творчеството му са отрицателните.
Всичко в света е насочено срещу изкуството. Затова то е тъжно и добро.
Сигурен съм, че Иван Николов работи и там - пише и превежда.
Умният е наивен, затова ще бъде победен от хитрия.
Човекът-животно е по-лош и от животно.
Печалното е мъдро; мъдрото е печално.
Смърт на приятел - и всичко започва да ти звучи по-иначе. Дори клаксоните на автомобилите са по-дрезгави.
Толкова време ще имаш, за да разбереш мъртвите. А разбра ли живите?
Най-добре се смее последният. Но последната дума винаги има Първият.
Пази се от истина, която носи маската на лъжа.
Хлябът убива твореца бавно и неумолимо.
Както скъперникът с парите, така и красноречивият с думите.
Помислиха, че се зъби на тирана, а той му се усмихваше.
Аз зная, че светът е против мен, но не зная дали той знае това.
Легендата е истина, разказана като приказка.
Накиснаха го, защото переше кирливи ризи.
Все по-малко огън, все повече пепел…
Поетът не е на страната на властниците, дори когато е на власт.
Рибата, родена в аквариум не знае нищо за морето; за нея свободата означава смърт.
Врагът, срещу който се бори творецът, е забравата. Ако постигне победа, тя не е само негова.
Тя обичаше себе си в мен - и мислеше, че това е любов.
Талантът е клада; в нея си и изгаряш, поддържайки огъня.
Когато е шумно, аз шепна. Когато е тихо, мълча.
Нещо отвратително: показната грижа за човека.
Ако искаш да си независим, започни от чувствата си.
Вървеше през просото и си казваше: „Едва ли има по-утъпкан път от този!”
Най-мъчно е да осъдиш мерзавеца, който се крие в теб.
Всички шапки, които хвърлихме нагоре, паднаха върху тояги. Кеф!
Далновидният започва да говори, когато му отнемеш думата.
Правият път не извежда до кръстопът, кривият - винаги.
Ужас: влязох му под кожата и сега не мога да изляза от там.
2008 г. Най-голямото нещастие днес е да се усетиш щастлив сред толкова много нещастни.
Очите не говорят, но казват много - и думите им са точни.
Лице без глава? Та това е маска.
Моли се в стара църква - тя познава повече грехове.
И нежността ражда, но по-трудно.
Ухо, което не чува, се дърпа по-силно - за да порасне.
Котка, която се крие в миша дупка - и това съм виждал.
Природата е снабдила и злото, и доброто с оръжия - едните за нападение, другите за отбрана.
Денят е кратък, когато е зает с дела.
Обичта на човека живее по-дълго от човека.
Истината блести, защото работи. Но и лъжата не спи.
Сърцето е сляпо, но най-добре вижда.
Познайте защо стадото на овчаря-вълк е най-добро.
Когато си зле, смей се; смехът е войник срещу злото.
Страхливият умира два пъти. Втория път с него умира и страхът му.
Очите на художника са винаги гладни, най-вече за светлина.
Има стадо за хиляди, а куче за сто не купува; свидят му се.
Дълъг е животът на бедняка; той живее всеки ден.
