Теодор Крижка

превод: Надя Попова

Освен теб, друга майка не ми остана,
земьо рождена, скътала костите на дедите.
От труд и песни празниците им били изтъкани,
дори когато хлябът им друг ще засити.
И коричка им стигала, лишавали се с години,
затова от прегръдката на бедността не бягам самият,
не моля: „Господи, нека тази чаша да ме отмине”…
По-добре целият с язви да се покрия,
отколкото да съм крадец, макар и изкусен.
Земьо рождена, склоновете ти са Божии длани,
в които отронват предано моите устни
песни на чучулиги над запролетени поляни.
Мерил съм те с крачки и поглед чак до безкрая,
по стъпалата си всяко камъче нося, твой верен син,
раните нося, които в душата чертаят
всяка година поредно смирено „Амин”.
Земьо рождена, покрита с трева, с гробовете
на онези, които толкова са те обичали,
че моята любов преливаща е готова
на тяхната любов всеотдайна да заприлича.