Надежда Цветкова

превод: Иван Антонов

***

Дождик осенний, поплачь обо мне.
Булат Окуджава

Дъжд отново и отново есен.
Сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Някъде тъжи китара във калъфа тесен,
на Вас за мене няма да разкаже тя.

Носени сме ний от галактични ветрове без име.
Сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Странници по цялата земя… пилигрими,
с песните ще ни запомни тя.

Животът ми е свързан с Вас от “нине” -
сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Тлее огънят във полусънната камина,
строфите Ви виждам на огъня във всякоя искра.

А сега не бихте може би вървели в дъждовете -
сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Есенният дъжд тъгува по поета.
После може да поплаче и за мен дъжда.