Лидия Николова

Из „Есета за етикета” (2018)

„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов

ЛЕГЛОТО, МАСАТА И ТЕЛЕВИЗОРЪТ СА „ТРИТЕ КИТА”

„На другите прощавай често,
на себе си - никога.”
Латинска поговорка

Може би сте се замисляли, че подобно на онези три кита, които според древното вярване крепели Земята, в наше време леглото, телевизорът и масата са опорните точки в дома ни. Открай време леглото е възпявано като гнездо на сънищата и любовното щастие. Синият екран вкъщи ни събира, за да ни информира, да ни създава удоволствие или да ни скарва в зависимост от своята програма и от нашите вкусове. А семейната маса за хранене е в най-точния смисъл на думата фокусът, събирателната точка за цялото семейство. Тя е така да се каже най-социалният кът в жилището ни и доста точно отразява нашите моментни настроения, взаимоотношения и характери, обичта и възпитанието ни или тяхното отсъствие. До голяма степен от нас зависи да я направим обединяващото ни семейно звено не само по отношение на приятни кулинарни наслади. Но преди и заедно с тях нека я формираме като място за сближаване и взаимност, за съчувствие и сърдечност, където поне за малко отпадат набраните дневни тревоги. Нека бъде желан кът на спокойствие и взаимно споделено упование. Олицетворение на събирателната ни представа за дом.
И най-малобройното човешко общество се подчинява на някакъв установен ред. Ако в дома си не го наречем етикет, нека той е просто сбор от съзнателно култивирани според характерите на членовете на семейството и формирани по време на израстването им приятни навици. От домакинята, колкото и да е тя уморена или загрижена зависи дали да постели макар и простичка, но чиста платнена покривка за семейния обяд или вечеря. Тя може да сложи пред всекиго не само измити и подсушени прибори, но и чаша и кърпа, да смени чиния за второто, а също и за десерта. Нека не смятаме, че този допълнителен труд е излишен. А и всеки от семейството би могъл с нещо да допринесе и помогне, според възрастта, желанието и умението си. И нека тази полагаща се помощ бъде насърчена с похвала и благодарност.
Може да сте подготвили вечерята вие или да сте използвали за нея полуготови продукти, и това ще се забрави, но маниерът, традиционният начин на сервирането, атмосферата около семейната маса биха могли да говорят за близост и сплотеност. Биха могли да бъдат част от трайната ви връзка, желан момент в напрегнатото всекидневие, да оставят съществена следа и във възпитанието на децата. А в каква начална среда си се учил да се храниш и дали са ти обръщали внимание как да се държиш на масата, си личи и в зряла възраст. Някои неосъзнати маниери при нашето хранене и поведение на масата оставят незаличими следи и неволно издават липсата на добри навици в началното ни развитие. Голямо и трайно значение има и какво споделяме, за какво от всекидневните си случки разказваме, когато се съберем около семейната маса. А това може по-пряко да влияе върху формирането на детската ценностна система, отколкото обобщаващите ни поучения. Затова - както привикнем себе си и отрано децата си.
Известно е, че хубавото и полезното изискват повече усилия, но те не остават невъзнаградени. Също така, от всички нас в семейството зависи дали освен за текущите тревожни теми от всекидневието, масата да ни събира и за повече взаимна подкрепа, спокойствие и добро настроение. Разбира се, аргументът, че в трудни времена единствената ни грижа е какво да сложим на масата, а не с какъв маниер да се храним, винаги остава валиден. Но същевременно ми се иска да споделя какво нашата голяма поетеса Елисавета Багряна разказва за изпадналата в крайна бедност бивша министерша, придворна дама и също поетеса Мара Белчева: „Като ще сяда вкъщи да яде - може да е само хляб и сирене - облича се, стяга се, слага снежнобяла покривка и се храни мълчаливо, в самота”.
За туй ми е думата - за човешкото достойнство, несекващия стремеж към красивото, а също и за домашната не само битова, но и духовна взаимност.

НА ДОМАКИНЯТА СЕ ИСКА
ДА Е МНОГОРЪКИЯ ШИВА

„Предпочитайте винаги добрия вкус
пред показността.”
София Лорен

В последните минути преди пристигането на гостите в къщата обикновено е най-напрегнато. Тогава се оказва, че нещо от ястията е останало да се досготвя, че покривката или ризата на съпруга не е огладена или прахта от мебелите не е избърсана. А може да сме пропуснали да сложим бялото вино в хладилника.
В този момент, за да успее да свърши всичко навреме, на домакинята й се иска да се превърне в многоръкия бог Шива. Затова се предполага, че другите домашни отрано са й помогнали, както при почистването на помещенията, така и с преместването на обувките от коридора или освобождаването на закачалката за дрехите на гостите, например.
Посрещането на поканените трябва да премине с колкото може по-малко пропуски и суетене. Подготвяме чашите за алкохолните и безалкохолните напитки, за аперитива. В отделни чинийки предварително ще сложим ядките и соленките за питиетата. Но според едно важно правило, няма да ги поставим отрано върху коктейлната масичка, за да не изглежда тя по ресторантски „заредена”.
Поради същата причина, ако подредената вече маса за хранене се намира в отделна трапезария, ще загасим там светлината, за да не привлича отначало вниманието. Холът да е обезателно проветрен, за да не усетят гостите още с влизането си букет готварски миризми. И да не пропуснем да сложим под ръка вазата за цветята, които евентуално ще получим. Когато решим, че всичко е готово, се налага да позабавим темпото. Би трябвало да сме си запазили свободен поне четвърт час, в който грижливо да променим външния си вид. Както подготовката по посрещането на гостите изисква пълната ни сръчност и бързина, така и посрещането им предполага спокойната ни и ведра усмивка. Потта от челото и трескавостта ни да отстъпят на едно спокойно лице с приятна прическа. И още едно основно етикетно правило: облеклото на домакинята не трябва никога да превъзхожда тоалетите на гостенките. Това е един малък жест, с който ние даваме възможност на дамите да блестят и добре да се забавляват в дома ни. Жест, който се очаква те да върнат, когато ни поканят у тях. За случая да извадим някоя изискана, но семпла „малка черна рокля”. И никога да не посрещаме по чехли.

ПОСРЕЩАЙТЕ ГОСТИТЕ
БЕЗ СУМАТОХА

„Човек може да не е мярка
за всички неща, но всичко
у човека трябва
да има мярка.”
Франсоа Монтен

Колкото и добре да познавате тези, в чийто дом отивате, не натискайте звънеца силно, многократно или прекалено продължително. Ако очаквате гости, не ги задържайте дълго зад вратата, за да си търсите ключа, например. Поканете ги да влязат и не забравяйте да ги запознаете помежду им. Нека никой от тях не остава с впечатление, че създава суматоха и объркване около себе си, което би могло да го накара да се почувства неловко или да си помисли, че вие сте несръчни домакини.
Важно е цялото посещение да бъде добре обмислено и подчинено на определен ритъм. Според броя на поканените трябва да сте предвидили и места за сядане. Но столовете никога не подреждайте предварително като за събрание. За всеки дошъл стол се изнася отделно.
Постарайте се настаняването на госта да не е съпроводено със суматоха. А да става тихо, между другото. Поведеният общ разговор не бива да бъде прекъсван заради това. Както малката масичка в хола не трябва да е предварително „заредена” с бялата покривка, соленките, другите мезета и с чашките. Всичко се поднася постепенно, когато гостите вече са насядали, за да имат те впечатление как изглежда салонът или холът във всекидневието, и от друга страна да усетят, че са индивидуално обслужвани и обгрижвани в един уважаващ себе си и гостите частен дом.
Ако основното хранене няма да стане на същата малка масичка, не постилайте отгоре й цяла покривка, а само под чашите сложете изработени от метал, стъкло или избродирани дори от вас декоративни поставки.
След като сте настанили удобно поканените, можете вече да ги попитате какво биха желали за аперитив. Изредете им внимателно какви напитки за начало предлагате. Добре е, ако предварително сте подредили някъде бутилките, за да се виждат. Най-удобно е, разбира се, за целта да разполагате с подвижно барче на колелца.
Ако имате само една налична напитка, и това е вашата домашна ракия, не приемайте като лична обида евентуалния й отказ. Имайте винаги нещо безалкохолно като алтернатива.
А гости ли сте, и ви предложат богат избор от питиета, решавайте бързо на какво ще се спрете, за да не ставате излишно център на внимание. За сервирането на аперитива не се чака пристигането на всички поканени. Това се прави в началото, за да може акцентът да падне върху проведените разговори, а не върху самото сервиране. На всеки поотделно наливате чашата с аперитива и я поставяте на масичката пред него, а не му я подавате в ръка.
Най-голямо значение за успеха на едно събиране имат неговата атмосфера и настроение, а най-важна роля за тяхното насочване има домакинята и наред с нея домакинът и другите домашни. И все пак при първите си посрещания господарката на дома не трябва от смущение да показва известна обърканост, многословно да обяснява кое откъде е купила, какво и как се е старала да направи и колко ще съжалява, ако не се е получило. Тя не бива да снове между гостите и прекъсвайки техния подхванат разговор постоянно да пита кой няма вилица и кой иска чаша. Не този е начинът да привлича вниманието към себе си. Постепенно с опит и желание тя ще успее да намери по-подходящия тон на поведение с гостите.
Основната концепция при отправяне на поканата е, че с нея домакините желаят да изразят уважението си към своите гости и да ги предразположат, като им предоставят няколко приятни часове в своя дом. Следователно, центърът на внимание трябва да бъдат поканените. Около тях трябва да се водят разговорите, на тях трябва да им бъдат задавани въпроси и да бъдат изслушвани, за да се подчертае значението на тяхното присъствие. Точно поради това домакинята не бива да бъде шумна и неуморна в приказките. Домакинът подхваща темите за разговор и внимателно насочва развитието им, без съвсем категорично да налага своето мнение.

И ГОСТОПРИЕМСТВОТО Е ДАРБА

„За мнозина да се поправят означава
да заменят едните си грешки с други.”
Франсоа Волтер

Твърде вероятно е думите „гост” и „гозба” да имат общ корен. Но със сигурност може да се каже, че гостоприемството съвсем не е свързано само с трапеза и ядене. А по-скоро е цялостното отношение към посетителите на една къща от момента на влизането им до изпращането им.
Да бъдеш гостоприемен също е дарба. Защото има домове, които без да са най-красивите, нито най-богатите, по необясними на пръв поглед причини притеглят приятели, близки и дори не съвсем близки. И всеки се чувства там някак си добре. Без при това, домакините видимо да полагат големи усилия, за да угодят и се харесат. Може би това се дължи на душевната им щедрост, усет за такт и умение да се поставят „в обувките” на другия.
Стопаните не бива да се престарават, както с любезностите, така и с предлаганите блюда. Да не се извиняват многократно, че предложеното е недостатъчно, но че не са имали възможност или време, за да набавят нещо повече или по-вкусно. От друга страна, на госта му е приятно да чуе, че едно ястие е приготвено специално по негов вкус, но не и това да му се повтаря цяла вечер. Нито да се побутват към него подносите, настойчиво да бъде подканян да си вземе още. И после от устата му да бъдат изтръгвани похвали.
Задължение на домакините е да проявят еднакво внимание и индивидуално отношение към всекиго от поканените. Повечето от гостите са чувствителни, забелязват почти всеки жест на недоглеждане към тях. Един може да се засегне, че домакините не са споменали неговото име и не са го представили пред другите. Или, че е помолил за чаша вода, а не я е получил, поради залисията на стопанката.
Още по-неприятно може да е за друг, ако се случи да бъде прекъсван всеки път, когато реши да каже нещо. Нетактично от страна на домакинята е, когато тя види, че гостите й са се увлекли в интересен разговор, да се намеси точно тогава, за да ги подкани да си вземат от поднесеното или да ги заразпитва кой какво вино ще пие.
Също така, ако от старание прекалите с угощението, може да предизвикате у поканените чувство за неравностойност, и те никога повече да не ви поканят у тях. Тогава резултатът от усилията ви ще се окаже обратен на целта. Стопаните не бива и постоянно да насочват вниманието върху себе си, своите болести и неприятности. Още по-непростимо е те да се спречкват пред присъстващите.
Не забравяйте, че гостите ви трябва да си тръгнат не натоварени с вашите проблеми, а по-скоро, разтоварени от своите.

ПОДБОРЪТ НА КОМПАНИЯТА РЕШАВА УСПЕХА

„Дом, в който гост не влиза,
и доброто не влиза.”
Арабска поговорка

Домът на българина открай време е бил гостоприемен. Затова и днес, въпреки затрудненията, от тази наша вековна традиция не ни се иска да се отчуждим. Към старите ни приятелства се прибавят новите ни делови връзки. И всички те са поводи за официални и домашни събирания. Освен, ако посетителите не са ни много близки, за да избегнем досадни пропуски и конфузни положения, желателно е всяко гостуване в нашия дом предварително грижливо да обмислим.
И най-вкусното и изобилно меню, и най-изисканата обстановка, не могат да допринесат за едно посрещане толкова, колкото би помогнал подборът на самите гости. Особено прецизен трябва да е той, когато организираме вечеря или обяд на маса.
Ако гостите не са обособена група, за най-подходящото им съчетание домакинята се ръководи от изискванията на етикета, но и от собствения си усет. Тя съобразява и дали има общи теми, които да обединят събралите се в дома й. Някои хора не обичат да разширяват приятелската си среда, и когато ги каним, е добре да имаме предвид това.
Но мнозина търсят да разнообразят запознанствата си. В такъв случай, бихме се постарали да „почерпим” гостите си с присъствието на някоя интересна личност. Можем да подготвим и друга атракция или изненада, с която да повдигнем общото настроение. Поканата си отправяме най-напред към почетните гости. На другите членове от бъдещата компания трябва да кажем какъв е замисленият й състав. Принципът е никой да не бъде изненадан с натрапена, нежелана среща. Известно е, че независимо от всички различия, най-бързо и приятно общуване се създава между хора със сходни възгледи и вкусове.
Обикновено избягваме да събираме поклонници на чашката с фанатични въздържатели, нито почитатели на добрите обноски с демонстративните им отрицатели. На масата си не каним едновременно и двама бъбривци, защото „в една гора няма място за два лъва”. И ако все пак бъдат казани нетактични думи, задължение на домакините е бързо, с деликатност и хумор да загладят неловкия момент.

ГОСТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ЧАКАТ

„Учтивостта е навик да бъдат принасяни
в жертва дребните удобства.”
Томас Джеферсън

Да предположим, че стопанката на дома е енергична жена, която упражнява навън своя офесия, грижи се за дом, деца и съпруг и има безброй други действия и занимания. Затова, когато реши да покани гости у дома си, тя трябва предварително добре да обмисли всичко по посрещането им, като се ползва от натрупания си опит. Но дори да й се наложи спешно да прояви гостоприемство, тя не бива да се безпокои, ако не може да организира всичко, както би желала. Достатъчно е при подготовката да спази основните правила, които постепенно и без паника могат лесно и трайно да бъдат овладени. Менюто на трапезата може да бъде опростено, дори не изцяло приготвено от нас самите. Основни са обстановката и настроението, неща които зависят от всички домакини в къщата, от тяхната предразполагаща добронамереност, както и от поканените, разбира се. Човек посреща гости не само за тяхно, но и за свое удоволствие. И неписаните правила на учтивостта допринасят за това.
Предполага се, че на подготвената от вас трапеза всичко е не само чисто и спретнато, но и симетрично подредено. Не е достатъчно да сложите на масата всичко необходимо, но не бива да има там и най-малка разбърканост на чинии и прибори. Това би създало недоразумения между гостите, впечатление за небрежност или припряност от ваша страна. Ако желаете за добро настроение да украсите масата с цветя, нека те да са с къси дръжки и да са поставени в ниска ваза, а не да са голям, току-що получен букет, за да не се налага на гостите да надничат между клонките му.
Друг вариант е, ако масата ви е достатъчно голяма, да подредите цветята по протежението й във формата на гирлянд. Не забравяйте, че е важно наличието на поне една солница. По стара традиция в средата на масата някои поставят свещник, който се запалва с известна тържественост след като гостите вече са насядали. Използван за осветление преди появата на електричеството, днес се смята, че той неутрализира дима от цигарите. Но ако за момент загасите лампите, ще разберете защо е толкова приятно да се вечеря на свещи. Тогава и най-хубавото женско лице изглежда още по-хубаво, изразително и загадъчно.
Ако масата ви е по-тясна, за повече удобство след приключване на ордьовъра можете да приберете оттам цветята. Те ще освободят място за големите купи и подноси. Старайте се употребените съдове и прибори да не се струпват безразборно по масата. Изнасяйте ги своевременно. Преди поднасянето на всяко ново блюдо огледайте дали по масата няма нещо липсващо или излишно. Чашите, използвани или не, оставете до края. Внасят се само тези за шампанското. Не придружавайте тези свои действия с постоянен коментар, не прекъсвайте разговора и общуването на гостите си с въпроси за някой прибор или дали им е харесала вашата туршийка, освен ако не забележите, че всички внезапно са се умълчали. В такъв случай подхвърлете някоя неутална, но приятна за всички тема.
И независимо от динамиката, която поднасянето на ястията създава около масата, и двамата домакини трябва внимателно да следят във всеки момент там да се запазят както добрият тон, така и красотата. Защото това не са изисквания само за началния трапезен вид, а за общата атмосфера на дома.
И не правете грешката, след като сте поднесли десерта, а развеселените гости са се отдали на най-увлекателната приказка, вие да използвате момента да се оттеглите в кухнята, за да измиете съдовете или да ги подредите в миялната машина. Дори, ако следващата сутрин сте на работа.
Чиниите могат да почакат, общуването - не.

ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ТРАПЕЗАТА,
СКЪПИ ГОСТИ

„Прекаленото старание прави маниерите
да губят от своето изящество.”
Франсис Бейкън

След аперитива и мезетата идва времето, когато трябва поканените на вечеря гости да се преместят около предварително подредената за тях маса. След самото посрещане, това е вторият по важност момент на вечерта и може да се каже, най-тържественият. При официалните вечери на него се придава особена церемониалност. Ако трапезарията ви е отделена със завеса или врата, дръжте я затворена през цялото време, докато поканените прави или около коктейлната маса си вземат аперитива. Отворете я, след като там вече сте запалили лампите. Приветливо и ясно кажете „Заповядайте на трапезата”. Трябва да сте сигурни, че са го чули всички и повече не го повтаряйте.
Добре възпитаните гости не чакат домакинята многократно да ги подканя. Въпреки че и това се случва, когато някои по-близки дълго са се заседели на раздумка при началните напитки. На тях може вече и да не им се става, а домакинята в себе си се тревожи, че гозбите й изстиват. Проявата на стеснителност и колебливост от страна на други сред присъстващите да се забързат към масата, за да не ги подозрат в прекален апетит, е също така неуместна.
Между събралите се може да се намира някоя личност или семейна двойка, която да е поканена заради почетното си присъствие. Тогава редно е домакинът да отиде при дамата от тази двойка и да я поведе към масата, за да й покаже нейното място. А то, по основно правило, се намира от неговата дясна страна. Мястото на почетния гост е от дясната страна на домакинята. След тях и другите поканени заемат посочените си места. Впрочем, колкото и почетни да са някои от гостите, не е препоръчително вниманието на домакините да е насочено изцяло към тях. Принципът е, че и да не е най-почетен, всеки гост трябва да се почувства уважен и желан.
На обикновена, предназначена за близки и познати трапеза е достатъчно гостите да попитат домакинята къде да се настанят. А тя трябва винаги да е готова с отговора си. Деликатният гост, дори и да е много близък на дома, не изразява желание за определено място, иначе и останалите гости биха имали правото да седнат където поискат. А това не само може да развали плановете на домакините, но и да създаде други, неочаквани усложнения поради различните отношения между присъстващите. Ако са ви сложили да седнете на нехаресвано от вас място, недейте цяла вечер да се въртите намръщено на стола си и да мърморите под нос. Уважете избора на домакинята, тя сигурно има своите съображения, дори и ако по някаква причина е нарушила етикета. Няма ли да ви е по-забавно да се опитате да разгадаете причината за това нейно решение, тя може да е много интригуваща. Нарушеният етикет винаги по някакъв начин си го връща. Нека в случая това да се прояви само с вашето вътрешно недоволство.
И една подробност: докато сте седнали на масата и чакате да ви сервират, недейте от любопитство да обръщате някоя от празните чинии пред себе си, за да видите марката и годината на производството им, още по-малко да я коментирате. Смята се за особено неприлично.

ХРАНЕНЕТО Е ПОВОД,
А ОБЩУВАНЕТО - ЦЕЛ

„Да се усложнява е просто,
да се опростява е сложно.”
Закон на Майер

Събираме се в домашна обстановка с роднини, приятели и познати, защото имаме някакъв тържествен повод, трябва да отвърнем на предишна покана или чувстваме необходимост от по-близко и сърдечно общуване. Често не ни задоволяват разменените реплики с колегите по време на работа, не ни стига „чатенето” чрез компютъра, не са ни достатъчни кратките разговори в кафето през обедната почивка. Младите домакини желаят да покажат на колегите и познатите си своя нов дом или някоя своя скорошна придобивка в него.
Дългогодишните семейства държат да укрепват трайните си връзки и да създават нови. Човек попада и в различни среди, някои от които той иска по-добре да опознае и да бъде приет там. Опитът по домашното посрещане се добива постепенно и се обогатява непрестанно поради променящите се изисквания на времето, новите навици и вкусове в различните среди на обществото и света. Правилата на етикета следват частично тези промени, тъй като предназначението им е с постоянните правила за любезност и тактичност да се постига вечно търсената хармонична връзка на общуване между хората.
Така например значение има ритъмът на едно домашно посрещане. В зависимост дали сте поканили гостите си на почерпка, обяд или тежка вечеря, необходимо е добре да премерите времето между поднасянето на аперитива и началото на самото хранене, както и продължителността на сервирането. Ако някой от тези моменти е прекомерен, това променя атмосферата. До четири часа е общоприетата продължителност на едно вечерно гостуване. По-малко от час се посвещава на аперитива, два часа се прекарват около масата и половин-един час се предвижда за коняка, ликьора, кафето и за най-интересните разговори, разбира се, които в повечето случаи се оставят за накрая.
При положение, че сте предвидили леки и малко на брой, макар и топли ястия, и че ще ги поднасяте на коктейлната масичка, тогава от аперитива постепенно и директно преминете към сервирането на мезетата, на основните блюда и виното. Но ако сте подготвили голяма вечеря с богато меню, коктейлната част не трябва да трае повече от трийсетина минути, най-много час. Това включва изчакването да пристигнат всички поканени, сервирането на напитките и словесното общуване. Естествено, не бива да сте прекалено стриктни. Поканата за вечерята бихте могли тактично да отложите с 5-10 минути, за да не прекъснете някоя особено интересна обмяна на реплики, която вълнува присъстващите. Да не забравяме, че при всички събирания храненето е повод, а общуването - цел.
Но от друга страна, ако оставите гостите си да чакат примерно два часа докато ги поканите на масата, има опасност едни да прегладнеят, а други да препият на гладно. Ако самите вие сте гости, знайте, че само при много близки хора можете да понесете недопитата си с аперитив чаша към общата трапеза и там да заявите, че цяла вечер няма да пийвате нищо друго. Една вечеря е ритмично организирана, ако на гостите им остане време преди да си тръгнат да изпият по чашка коняк или кафе и да си довършат подхванатата сладка приказка. Тя е преминала приятно, ако сменяйки за малко всекидневната обстановка, поканените са поговорили на интересни теми и са вкусили различни ястия.
Но ще бъде също и полезна, ако присъстващите са се почувствали ценени и са създали нови, обещаващи познанства.

В ЕДНА ГОРА НЯМА МЯСТО
ЗА ДВА ЛЪВА

„Едно бунище е тясно
за два петела.”
Народна поговорка

Домът на българина открай време, та до днес се слави със своето гостоприемство. Затова въпреки затрудненията, от тази наша добра традиция не ни се иска да се отчуждим. Към старите ни приятелства се прибавят и новите ни делови връзки. И всички те биха могли да бъдат поводи за тържествени или съвсем дружески домашни събирания. И за да избегнем досадни пропуски и неудобни положения, желателно е, освен ако поканените не са ни много близки, всяко гостуване в нашия дом предварително и грижливо да обмислим. А несъмнено, и най-вкусното и изобилно меню, и най-изисканата обстановка не биха могли да допринесат за успеха на посрещането толкова, колкото би го направил подборът на самите гости.
Особено прецизен трябва да е този подбор, когато организираме обяд или вечеря на маса. Ако гостите не са обособена група колеги от офиса, от спортното дружество, бивши съученици, роднини или хора, обединени от обща дейност и цел, ако част от тях взаимно не се познават, за най-подходящото им съчетание домакините трябва да се доверят не само на изискванията на етикета, но и на собствения си социален усет. Желателно е да съобразят дали поканените ще бъдат съвместими и дали ще имат общи теми, които да ги обединят по време на гостуването им.
Събирането на взаимно познаващи се хора е по-удобно и по-лесно за домакините. Но не по-малко приятна и интересна би могла да бъде компанията, когато тя е разнородна, и все пак подходящо подбрана. Добре е да съчетава личности със сходни виждания, общи или близки професии, умения за общуване, да имат предразположение към нови запознанства и желание за разширяване на приятелската среда. Необходимо е да съобразим дали има общи теми, които да обединят поканените.
За оживяване на атмосферата домакините биха могли да „почерпят” гостите си с присъствието на някоя интересна личност, да подготвят и някаква друга атракция или изненада, с която да повдигнат общото настроение. От чисто практична гледна точка поканата към почетния гост е желателно да отправим предварително, а след като той се съгласи да присъства, да съберем и другите членове на компанията. Важно е всеки от тях да е уведомен какъв е замисленият й състав. Принципът е никой да не бъде изненадан с натрапена, нежелана среща.
Известно е, че независимо от всички различия, най-бързо и приятно общуване се създава между хора със сходни вкусове и възгледи. Трябва да избягваме „съчетанието” между поклонници на чашката с фанатични въздържатели, нито почитатели на добрите обноски с демонстративните им отрицатели. В повечето случаи те или няма какво да си кажат, или могат за всеобщо отегчение да спорят безплодно и безкрайно. В обща компания не е разумно да каним едновременно и двама бъбривци, или такива личности, които имат навика с поведението и възгледите си да се стремят да доминират над другите. Защото доказано вярна е поговорката: „В една гора няма място за два лъва”. Освен, ако именно тези два „лъва” сте целили да срещнете и съпоставите, а останалите са поканени да бъдат само зрители.
И ако все пак бъдат казани нетактични думи, задължение на домакините е веднага с деликатност и хумор неловките моменти да бъдат навреме изгладени. И дори може да се премине към друга част от предварително замисления от домакините сценарий на събирането.

ТОЧНОСТТА НЕ УНИЖАВА НИКОГО

„Точността е любезността на кралете
и дълг на всички добри хора.”
Луи XVIII, крал на Франция

Да се отзовете на покана за официална или приятелска вечеря, е израз на внимание, както към домакините и другите присъстващи, така и към самите вас. Според етикетното правило точността не унижава никого. Освен знак на неуважение и неорганизираност, липсата й понякога е проява на нечия твърде голяма суетност. Закъснението при официалните лица понякога се тълкува като пренебрежение и дори като демонстрация на враждебност. Въпросът кой, кого и колко да чака е много стар. Протоколното правило гласи, че по-нисшите длъжности и рангове трябва да се явяват преди шефа си и да го чакат. Само между крале било прието по-силният да идва пръв.
Който е очаквал гости на вечеря, му е познато неприятното чувство да стои в празния си, подготвен за случая дом и да претопля ястията. Още по-досадно е, когато в това положение са поставени и другите му гости. Неслучайно за понятието „навреме” англичаните имат два израза. Единият означава да се явите малко по-късно (до 5 минути не се смята за закъснение). Другият има предвид да отидете точно в уречения час. По-голямо значение има не колко любезно сте се държали след като сте пристигнали, а колко дълго преди това сте накарали домакините и другите им гости да ви чакат. В подобни случаи дори между приятели извинението е задължително, и дори не всякога е достатъчно.
Не е редно обаче от престараване гостът да се яви и повече от пет минути преждевременно, за да не завари домакинята притеснена и неподготвена. Във всички случаи тя трябва да има предвид подобна възможност. Петнайсет минути са установеното време за закъснение при официална вечеря. Да се задържа сервирането повече от половин час, това означава да се прояви неуважение към мнозина заради един или двама. Едва след пристигането на закъснелите, всички гости биват поканени около масата. Според етикета, влезлият след този момент, отива директно да се извини на домакинята. А тя, без да го укорява или разпитва, с някоя тактична фраза кани него и съпругата му (ако и тя е там) да седнат на масата. Забележете, че на закъснелите се сервира не отначало цялото меню, а от онова блюдо, до което са стигнали другите.
В наше време обаче, поради усиления трафик или някакво неочаквано препятствие, закъснението може да се окаже неизбежно. Въпреки това, то не става по-малко неприемливо, защото пристигналите навреме гости биха могли да имат същите или подобни трудности.
А ако пристигнете, когато всички вече са седнали на масата, не казвайте ядосано: „Закъсняхме, защото жена ми много бавно се гримира!”

ПОД ТЪНКАТА ПОЛИТУРА НА ДЕТСТВОТО

„Не е сирак онзи, който няма баща,
а който няма звания и възпитание.”
Китайска поговорка

Може би сте наблюдавали как някоя изтъкната или много привлекателна на вид личност, с която случаят ви е събрал на обща маса, едва пет минути след започване на храненето или след първата чашка ви е разочаровала с маниерите и поведението си.
Като ръжда под тънка политура се проявяват навиците, придобити в най-ранна възраст. Както „черната кутия” на самолета, така и „първите седем години” на човека рано или късно издават, скриваната понякога за семейната му среда истина. Важна проява на доброто възпитание е умението пред хора да се държим с естествена изисканост, сякаш сме си у дома.
Всичко започва с дребните, конкретните неща. Само като куриоз за европейското възпитание в миналото може да споменем, че за да се научат да се хранят с прибрани до тялото лакти, на малките господа са поставяли книга под всяка мишница. Паднела ли книгата - трябвало да напуснат масата. В някои страни и днес не оставят децата да се хранят заедно с възрастните, докато не усвоят някои основни правила, като това да държат умело ножа в дясната ръка, например. Те не бива да цапат покривката, да прехвърлят парчета храна от своята в чуждата чиния, да седят на стола върху подгънатите си колене, да стават от масата преди другите, нито да прекъсват разговора на възрастните и да ги надвикват. „Благодаря”, „моля” и „извинявай” постоянно и с лекота да излизат от устата им.
Високият жизнен стандарт съвсем не е безусловно изискване за приятните обноски. По-скоро, те са задължително допълнение към него. Етикетните правила се внушават с ласкава строгост и такт, без принуда, с нашия родителски пример и атмосферата на уважение помежду ни. И винаги първо се сервира на най-възрастния.
Ако ги приучим отрано, порасналите ни деца с галантна непринуденост ще успяват да се изявяват в обществото. А това ще им бъде така потребно във века на засилени човешки контакти и комуникации.

КОГАТО ТЪРЖЕСТВОТО
Е ДЕТСКО

„Преодолявай трудностите,
докато са леки.”
Лао Дзъ

Повод да бъдат поканени приятелчетата или съучениците на вашето дете или внуче в дома ви може да бъде, както всяко приятно събитие от живота му, така и желанието ви да го сближите с децата на познати от вашата среда. Най-тържественият личен празник на детето ви е неговият рожден ден, който обикновено остава паметен момент.
Щом тържеството е обявено за детско, то трябва да е изцяло съобразено с вкуса и забавлението на малките ви гости. За определената дата бихте могли да предадете или изпратите до родителите им украсени с детска картинка покани. Следобедът е най-подходящото време за подобно събиране.
Броят на присъстващите малчугани ще определите не само в зависимост от домашното си пространство, но и от близостта им с вашето дете. Канят се десетина от най-близките му приятелчета. За повече настроение, още на входната врата окачете клонче или гирлянд, за да означите мястото на събитието.
Ако притежавате лично умение, за малките поканени пригответе разноцветни хартиени шапчици. Желателно е масата за хранене да е поставена малко по-настрана и да бъде предварително подредена. Лакомствата да бъдат по-сухи и преносими. Между тях да преобладават сандвичите, сладкишите и соковете.
Ако детето ви е по-голямо, добре е то лично да участва, както при набавянето и подготовката на храната, така и при нареждането и поднасянето ?. Разбира се, най-тържественият момент идва, когато рожденикът или рожденицата духат свещичките върху празничната торта. Смята се, че след като са били веднъж запалени, свещичките не бива да се припалват отново.
На най-лудуващите гостенчета се въздържайте да отправяте груби забележки. И на своето дете не се карайте пред тях. Не забравяйте да запазите от храната за онези родители, които ще дойдат само да доведат и отведат децата си. Използвайте случая да ги поканите и почерпите.

ВЪЗПИТАНИЕТО СТАВА „ЗАД ЗАВЕСАТА”

„Децата и боговете са там,
където са обичани.”
Древноиндийска поговорка

Въпреки премерената строгост и някои неизбежни ограничения, които налагаме на децата, трябва да направим всичко пред връстници и възрастни те да чувстват своята значимост. Едно от средствата за това е, не само да ги приобщаваме към подготовката за посрещането на гостите у дома, но и все по-често да ги задържаме сред тях. Погрешно е обаче да смятаме, че за да ги научим на добри маниери, е достатъчно да ги нареждаме на масата сред поканените. Защото не от гостите си ще очакваме децата ни да се обучават на етикетни правила. Сред тях малките сядат, когато са вече до известна степен подготвени. Процесът на усвояване на изискано поведение е дълъг, протича непринудено, и то - „зад завесата”, в домашното всекидневие. Затова наред със средствата, които влагаме за образованието на децата си, от нас се изискват и съзнателни усилия да усъвършенстваме собственото си държание и домашни обноски. Именно те са за рожбите ни главният, незаличим образец.
Децата са най-щастливи в среда на свои връстници. Затова нека си правим труда да посрещаме приятелските семейства заедно с челядта им. На по-малките слагаме да се хранят отделно, (може и в кухнята), а майките често ги наглеждат. И за да чакат малчуганите с нетърпение тези срещи, ги инструктираме предварително за поведението ни, а не избухваме и не се караме пред другите. Вече поотраснали, на трапезата с възрастни гости децата ни се учат на почтителност и сдържаност в разговора. Да помним популярния английски афоризъм, че колкото и да са умни, пред гости „децата трябва повече да бъдат виждани, отколкото чувани”. И за тях етикетното поведение на масата не е само в умението да държат вилицата в лявата и ножа в дясната ръка. То се състои в множеството дребни постъпки, чрез които се проявява системно изгражданата личност. Идва и онзи момент, когато юношите се бунтуват против някои от установените правила на изисканост. Но предполага се, че дотогава основите са вече положени, добрият навик е създаден. Можем да се надяваме, че след определен период от време, той ще се възвърне, усъвършенстван. От доброто семе - добър кълн.

ВСИЧКИ С ТАКТИЧНОСТ ДА ПОЧЕТЕМ

„Тъй като общуването е обмен,
за да вземеш, трябва да имаш какво да дадеш.”
Константин Фотинов

Всеки дом има не само своя обстановка, но и свой дух и атмосфера, които зависят главно от домакините, от техните изградени вкусове, умение за общуване и други възможности. Понякога каним вкъщи приятели, защото имаме годишнина или някакъв празник, който искаме с тях да споделим или трябва да върнем нечия покана и същевременно да въведем нов познат във вече утвърдената ни среда. А може и без повод да пожелаем да съберем приятни лица около себе си, да чуем разнообразни гласове и смях в притихналия си дом.
Да организираш домашно парти или изискана вечеря предполага известни усилия, но те почти винаги се оказват възнаградени дори само заради това, че така натрупваме нов опит. Освен нашето желание и старания, другото условие за успеха на събирането е майсторството добре да подберем състава му по възраст, вкусове и интереси, както и по интензивността на външните им изяви. Разбира се, че искаме да ни е хубаво на самите нас, но трябва да предвидим и как би могло всеки от поканените да си отиде зареден с нова енергия и ободрен от уважението и сърдечността на околните.
По-добре е да не разчитаме, че виното заедно с градусите на веселието ще повдигне и качеството на общите разговори. Понякога може не всички присъстващи да се познават достатъчно помежду си, но ние би трябвало да имаме своята представа за тяхната съчетаемост на характери и реакции. Хубаво би било, ако кажем пред другите по няколко думи за професията и успехите на всекиго от поканените, за да знаят те кой стои на масата с тях. Но нека това бъде сторено внимателно, с мярка, за да не би едни да се почувстват премълчани или пренебрегнати.
Независимо дали компанията е съставена от четирима или от четиринайсет души, опитните домакини имат задължението като деликатни навигатори да регулират не само обявяването на почерпките и ястията на масата, но и внимателно да подават темите, които оживените и развеселени гости да подхващат и развиват. Едно от неписаните правила на етикета съветва: „Съобразявайте държанието си с равнището и особеностите на отсрещната страна”. Както при всички подобни случаи, освен самите ние, и околните трябва да спазват правилата и да проявяват такт.
А нали да бъдем тактични означава да избягваме да говорим или действаме по неподходящ за съответния момент начин. Затова в разнородна компания не се препоръчват за обсъждане актуални политически теми, поведението на изтъкнати личности, както и качествата и работата на хората от някои професии като учители и лекари, защото има опасност да засегнем някого от присъстващите или негов познат.
Не е задължително подетите разговори да бъдат прекъснати, когато гостите са поканени на масата. Само при компания от много близки приятели бихме могли да поставим купите със салатите и подносите с ястията в средата на трапезата, и като за начало да помогнем да си сипе в чинията само най-почетният гост. В такъв случай оставяме приятелите сами с усмивка да си подават купите един на друг на принципа „Помогни на ближния си”. Всеки от тях поддържа подноса, докато съседът му избира какво и колко да си вземе. И подава по-нататък. За повече изисканост поне основното ястие домакинята може лично да поднесе. Така тя ще изрази уважение към всички, може да обере възхищението и комплиментите им за кулинарните си способности, но и незабележимо ще въведе повече ред на масата.
Едно е сигурно: в смесена компания от мъже и жени рецепти за ястия не се разказват. Освен, ако мъжете специално не настоят.

ОБУВКАТА ДА НЕ СТЪРЧИ
ПО-ВИСОКО ОТ КОЛЯНОТО

„Разстоянието засилва уважението.”
Латинска поговорка

Както сигурно отдавна сте констатирали, още в първия момент от всяка среща, била тя в официална зала или на улицата, с дребните си подробности от жестове и думи се създава някаква особена тоналност, която в определена степен се отразява и на по-нататъшния разговор. По същата причина посрещането на гостите е момент, който във всички обществени среди носи известен елемент на церемониалност, и днес е част от изисканото поведение. А ако поканените са ни близки, началният момент на тържественост е израз на нашата сърдечност към тях и на радостта ни, че ги виждаме в дома си. Всъщност, към подобна проява никой не остава безразличен, дори понякога тя запазва по-трайна следа в паметта, отколкото цялата последвала среща. Неспазването на подобна на пръв поглед формална изисканост води понякога до лош старт и недоразумения, които издават не само обикновена небрежност, но и непохватност в общуването.
Както при официалните, така и при домашните събирания домакините посрещат гостите си на вратата. Нелюбезно е домакинята като че ли разсеяно, да се появи със закъснение, защото това създава впечатление у гостите, че не са особено очаквани и желани. Но ако има кой да посрещне поканените и да ги въведе в дома, тогава домакините непременно стават и с ръкуване приветстват всеки новодошъл. Като кани гостите си, домакинята им предоставя по-осветените за сядане места, за да могат от там по-добре да се открояват лицата им. За най-възрастните се запазват най-удобните в салона или в хола места. Деликатна и не без значение подробност е при влизането на по-възрастна дама, ако има млада гостенка, тя безшумно да й отстъпи по-подходящия за нея стол.
На официалните събития оставете гостите сами да си изберат място. Така те може би ще попаднат на своя позната и приятна компания. Но ако все пак им предложите къде да седнат, те от любезност трябва да приемат предложението ви. Не злоупотребявайте обаче с това си право на домакиня, за да разделяте хора, които биха желали да седят заедно и да водят свой приятен разговор.
В замяна на това, не пренебрегвайте основателното етикетно правило семейните двойки да сядат разделено. Още по-малко ви се полага повелително да изпращате съпругата да отиде да си седне до съпруга. Нека ви ръководи стремежът да създадете удобство за всички поканени, според техните, а не според вашите замисли и желания. Представяйте влизащите гости по име, ако за някого те биха могли да бъдат непознати, така се създава по-непринудена атмосфера. А нали това е вашата цел.
Когато поканената дама е представяна от някого от домакините, тя не е длъжна да се надигне от стола, нито трябва да го прави, когато се здрависва или разговаря с някой стоящ прав господин. Може в знак на уважение само да се изправи, ако той е много възрастен или високопоставен. От друга страна, когато две седнали дами се запознават и се ръкуват, те никога не се изправят от местата си. Колкото възрастна и почитана да е дамата, влизаща сред другите насядали жени, те само я приветстват с кимване, без да се изправят, за да не се получи объркване.
Съветът е, когато ви поканят в пълна с гости стая, не бързайте да влезете и после безпомощно да започнете да се оглеждате наоколо. Забавете за миг крачка на прага, погледнете присъстващите, кимнете им. Ръкувайте се първо с домакинята, после с домакина, след това с гостите, представени ви от тях и тогава с присъстващите там ваши познати.
Изисканата седнала дамска стойка не предполага преметнат един върху друг крак. Но, ако си я позволите, нека обувката ви да не стърчи по-високо от коляното. Не кръстосвайте отпред глезени, нито ги усуквайте като лоза около краката на стола. Хубавата постановка на краката е те да са един до друг с леко изтеглено едното стъпало напред. Когато е с вечерна рокля, възпитаната дама никога не опира гръб в облегалката на стола. А когато това й стане навик, го прави с каквато и рокля да е.

КРЪГЛАТА МАСА Е СИМВОЛ НА РАВЕНСТВО

„Добродетелта не е самотна,
тя винаги има съседи.”
Арабска поговорка

Важността на етикетното подреждане на гостите около масата се състои в това, че на нея провикванията и разговорите на висок глас през съседа и към отсрещната страна не са признак на изисканост. По време на обяда или вечерята присъстващите с умерен глас разговарят главно със седящите в ляво и дясно от тях. От това какви съседи са му се паднали по право или по ваша преценка зависи много дали поканеният ще си отиде доволен, отегчен или възхитен. Затова, когато гостите й не са строго официални, домакинята трябва да ги подрежда около масата като има предвид и тяхното лично познанство, предпочитания и взаимоотношения. Но, както е прието, местата на мъжете и жените винаги се редуват. Техните самостоятелни групи за разговор се оформят едва след ставането им от трапезата.
По установен принцип домакинът и домакинята сядат един срещу друг в двата края на масата. Но, когато официалната маса е много дълга, на нея домакинът и съпругата му заедно с почетните гости заемат места в средата пак срещуположно, от двете й страни. Ако обаче на обяда или вечерята присъства особено важен или почитан гост, любезността изисква един от двамата домакини да му отстъпят мястото си. Малко по-различно стои въпросът с кръглата маса, която открай време е символ на равенство. Тя по-рядко се използва при строго официални случаи, тъй като там почетното място по-трудно може да бъде преценено или аргументирано, докато в семейна обстановка формата й улеснява подреждането на гостите и допринася за непринудената атмосфера помежду им. Но и на нея, когато поканените не се познават, е добре да поставите пред мястото на всекиго от тях картонче с името му.
Ако организирате сватба или друго голямо родово празненство и разполагате с по-голямо пространство, съчетаването на двете форми на маса - една правоъгълна и две-три по-малки кръгли често се оказва най-удобният вариант. Младоженците, кумовете и новите сватове, разбира се, са разпределени по кръглите маси наоколо. За да има ред все пак, е желателно всеки да седне на място с изписаното си име. При други, не толкова официални семейни поводи, картончета с имената на гостите не са нужни. Същото съчетание на местата често се прилага и при по-многолюдни протоколни и други официални тържества. В случая почетните лица сядат на правоъгълната маса. Подреждането на другите гости по кръглите маси е малко по-деликатно и изисква по-голямо внимание от гледна точка на инстанциите, които те представляват.
Добре е домакинята предварително да е готова с предложение кой къде от поканените да седне. Съвсем нежелателно е дори в къща на близки хора гостът сам да си избира мястото на трапезата, освен ако то не е установено сред тях по стар, традиционен навик. До нея от дясната й страна е най-почетният или най-възрастният гост. На всяко официално или приятелско събиране около масата водещият принцип, разбира се, е уважението и кавалерството.
И все пак, ако някой гост поради липса на такт, пожелае да си смени мястото и седне другаде на масата, колкото и неудобно да е това за домакинята, тя трябва да отстъпи. При това с усмивка. И да продължи разговора с приятна тема.

В НАЧАЛОТО БЕ СУПА

„Единственото по значимост на това
какво ядем е как го ядем.”
Хърбърт Спенсър

Вероятно първата си чорбица човекът е сварил от зърна и треви, веднага щом е открил огъня. Макар и вече да е наречено супа, течното ястие продължава да присъства, както в националната ни кухня, така и в класическото официално меню. Поднася се след ордьоврите като първо топло блюдо. Между супата и десерта е нередно да се поднася студено ястие. За по-тържествената маса супата не трябва да е твърде богата, а лека, тъй като е част от поредица от други предлагани блюда.
Понякога домакинята предпочита да изключи супата от менюто си, защото не умее да я приготви, или се затруднява да я поднесе. За трапезата с гости препоръчителна е пилешката супа. По-точно, използва се бульонът й, който трябва да е прецеден и бистър. А към него във всеки отделен съд преди самото сервиране се прибавя по малко ситно нарязано бяло месо и магданоз за цвят.
Колкото по-официални са обедът или вечерята, толкова по-изискано е, ако този вид супа, наричана още „консоме”, присъства на масата. При тържествения обяд консомето не се предлага в обикновените супени чинии. Използва се специален сервиз от чаши с една или още по-добре, с две дръжки. Те се поставят върху съответните чинийки и са придружени с чаена или средно голяма лъжица. Налетите малко над половината чаши се пренасят до масата на поднос и се подават на всекиго поотделно. Само най-близките си гости можете да помолите да си подават чашите един на друг.
Ако сервирате супата в широки чинии, те може да не са подредени пред всекиго, а да стоят накуп. Стопанката донася пълния супник, от него разлива течното ястие в чиниите и ги подава на гостите. Изстиналата супа е неприятна.
Особено внимавайте с горещата супа. Драматично ще бъде, ако залеете някого с нея.

ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ „ОТКРАДНЕТЕ”
САЛФЕТКАТА НА СЪСЕДА

„Това, което често минава за непринуденост,
всъщност е невъзпитаност и грубост.”
Ж. Лабрюйер

Може би поради своята многобройност, когато етикетните правила, свързани с едно гостуване биват описвани или изреждани, те на незапознатите с тях изглеждат объркващи, несъществени и дори дребнави, а за някои домакини са и твърде ангажиращи и уморителни. И тъй като тези норми на поведение в някаква степен се преплитат с отдавна възприети навици на общуване в определени среди и общности, всъщност спазването им само в началото би могло да изисква повече вникване и старание. Това уеднаквяване на представите за добро поведение в обща посока осигурява увереност и спокойствие за всички. Но, за да се спазват и да не предизвикват учудване или неразбиране, поне най-обикновените изисквания на етикета трябва да се познават. Със системното им прилагане нормите на учтивостта стават общи и естествено възприемани маниери. Употребата им престава да изисква някакви усилия и напрежение, а по-скоро предизвиква удоволствие, поражда приятни отношения и полезни връзки.
Колкото и един мъж да е изтъкната личност в определена компания, колкото и любезно да е канен от домакините да седне, той е желателно да не бърза да го направи, преди всички дами да са заели местата си около масата. Подобни малки жестове са приятни за двете страни и не костват особено усилие. Ако кавалерът помогне на бъдещата си съседка по маса да седне по-удобно на стола, с това той допринася за по-нататъшния им приятен разговор.
А първият жест на настанилия се на трапезата гост е да вземе салфетката си за хранене. Тя е предварително сгъната или в празната чиния пред него, или е от лявата му страна под вилиците. Понякога може да е поставена и върху намиращата се отляво индивидуална чинийка с топли хлебчета. Във всеки случай, не чакайте да започнат да ви сервират, за да се сетите да си вземете салфетката. Без да я размахвате, я поставете на коленете си, а не я пъхайте в яката си, например. Внимавайте да не би от вълнение и разсеяност да посегнете към намиращата се вдясно от вашата чиния салфетка - тя е на съседа! А той самият, ако от незнание или също поради разсеяност се окаже, че е взел вашата, направете се, че изобщо не сте забелязали.
Често при сядане около масата дамите изпитват затруднение, защото се чудят къде да сложат малките си вечерни коктейлни чантички. Някои ги поставят за показ отгоре върху масата до приборите. Вярно е, че една изящна дамска чантичка е приятна гледка. Но така с нея се нарушава хармоничното подреждане. А може и да притеснява съседа. Не по-малко неподходящо е по-голямата, модна чанта с дръжка да бъде окачена на облегалката на стола. Защото при сервирането тя сигурно също ще пречи и може да бъде бутната на пода. Най-доброто й място е върху коленете на нейната притежателка. А върху чантата се поставя салфетката, която ще я предпазва от окапване.
Следващото, което трябва да направите, е да поздравите съседите си отляво и отдясно. Ако желаете, може да похвалите и добре подредената трапеза, но без да анализирате всяка подробност и без суперлативи, за да прозвучат комплиментите ви по-искрено.
Всички тези малки жестове и още подобни на тях, когато се извършват неумело, объркано или пренебрежително от един или от неколцина в компанията, биха създали бъркотия и неудоволствие у другите и разсейване от интересния разговор. А не това е целта на събирането.

ДА СЕДНЕШ ОТ ДЯСНАТА СТРАНА

„Честолюбието е деликатно чувство,
което трябва да щадим у другите,
ако искаме да са ни приятели.”
Холбах

Според правилата на официалната и на всяка изискана трапеза никой от поканените не трябва да бъде поставен така, че да се чувства пренебрегнат или подценен за сметка на друг и да бъде незачетен по ранг и обществено положение. Това особено важи за представителите на отделните страни или на висшите държавни лица. Затова класическият етикет повелява някои строги, ненарушими норми, основаващи се на старшинството. Но макар и с известни изменения, те биха могли да важат и когато на масата си сте поканили роднини, познати или семейни приятели.
Вече стана дума, че домакините сядат в двата противоположни края на масата. Преди столетия съществувало правило, господарят на дома да сяда така, че за повече сигурност зад гърба му винаги да има стена. Съществува стар английски израз: „Да седнеш някому от дясната страна”. Това някога, а и днес означава, че си спечелил неговото предразположение. Не от вчера дясното място на масата, това до господарката на дома, се смята за най-почетното. И то е предназначено за най-изтъкнатия гост на вечерта. От нейната лява страна сяда вторият по важност мъж. Съпругите на първия и втория по значение господа са настанени на най-почетните дамски места - съответно от дясната и лявата страна на домакина, тъй като по принцип съпругата приема старшинството на своя съпруг. Подреждането продължава на същия принцип, като третият по ранг господин сяда от дясната страна на дамата от първи ранг. А неговата съпруга е настанена отдясно на най-почетния гост. На същия принцип се подреждат и другите поканени - по посока към средата на масата.
Така с геометрична хармония са спазени правилата на вежливостта и почитта. При тази схема на разпределение шахматно се редуват местата на мъже и жени. Забележителна в случая е една на пръв поглед подробност от прилагането на това правило, а именно поканените съпруг и съпруга да не бъдат настанявани един до друг. Те не бива да се намират дори от една и съща страна на масата, а винаги в диагонал или отсреща. Целта е, особено при по-голяма маса, единият да не може да чува какво говори другият. Злите езици твърдят, че това се прилага и за да не могат съпрузите да си достигат краката под масата и така да регулират един на друг изказванията.
Някои не без чувство за хумор тълкуват строгото правило дамите и господата да се редуват по места като ефикасен начин да се избягва непосредственото съседство на две жени, защото то би могло да доведе до непредвидими последствия за атмосферата на кое да е събиране. Затова било, казват, по-добре дамите винаги да бъдат разделени от някой мъж. Но, от друга страна се смята за несправедливо и неетично на една дама да бъде отредено самотно, без кавалер място някъде в края на масата.
А на нашите многолюдни роднински тържества е неприемливо мъжете и жените да се нареждат в противоположните краища на масата, нито семейните двойки да сядат винаги заедно. Раздялата им поне на трапезата има доказан позитивен ефект не само за околните.

ГОСТУВАНЕТО Е РИТМИЧЕН СЦЕНАРИЙ

„Същество с по-висши
способности се нуждае
от повече, за да бъде щастливо.”
Джон Мил

Независимо дали сте предвидили да сервирате на гостите си обяд или тежка вечеря, необходимо е добре да премерите времето между поднасянето на аперитива и началото на самото хранене. А също и продължителността на сервирането. Ако някой от тези епизоди от посрещането се проточи, това променя цялостната атмосфера.
Около четири часа е общоприетото време, в рамките на което трябва да премине едно вечерно гостуване. Приблизително един час се посвещава на аперитива, два часа се прекарват около масата и половин-един час се оставя за коняка, кафето и за най-интересните разговори.
При положение, че сте предвидили леки и малко на брой, макар и топли ястия, и че ще ги поднасяте на коктейлната масичка, тогава от аперитива постепенно преминете към сервирането на мезетата, на основните блюда и виното. Но, ако сте подготвили голяма вечеря с богато меню, коктейлната част от събирането не трябва да трае повече от половин, най-много до един час. Това включва изчакването на всички поканени, сервирането на напитките и разговорите.
Не бъдете съвсем стриктни. Поканата си за трапезата бихте могли да отложите с десетина минути, за да не прекъснете някой особено интересен разговор. Не забравяйте, че при всички срещи храната е повод, а общуването - цел.
Но, ако от друга страна оставите гостите си да чакат примерно два часа, докато седнат на масата, има опасност едни да прегладнеят, а други да препият. И после да не могат да оценят тънките вина и блюда. Ако самите вие сте гости, знайте че само при много близки хора можете да си понесете недопитата с уиски чаша към трапезата, и там да заявите, че цяла вечер няма да пиете друго.
Една вечеря е ритмично организирана, ако на гостите им остане време да изпият по чаша коняк или кафе и да завършат подхванатата сладка приказка.

ПРИНЦЪТ НА ВСИЧКИ ПИТИЕТА

„По-добре весел да ядеш супа,
отколкото тъжен да пиеш вино.”
Китайска поговорка

За повечето от жителите на Средиземноморието „ястие без вино е като ден без слънце”. Според някои дори амброзията на митичните гръцки богове не е друго, а все същото обичано местно питие. Но и днес кулинарните експерти твърдят, че доброто вино е необходим придружител на хубавото ядене, а също е идеално допълнение и към най-скромната гощавка. Отлично комплектованото меню, изискващо букет от приятни усещания предполага не само най-подходяща съвместимост между отделните блюда, но е и хармонична прегръдка на ястия и питиета.
Въпреки някои несъгласия, специалистите общо са на мнение, че смесването на вината не е вредно, ако бъде спазван добрия ред, и се преминава от белите към червените, и от по-леките към по-тежките. Именно при нарушаване на тази последователност се получава неразположение. По принцип, белите трапезни вина подхождат повече на супите, ордьоврите и рибата. Месните ястия обикновено се съчетават с червени вина. Към десертите вървят сладките ликьорени вина.
На официална вечеря може да се пие и само един вид вино, ако то е в съзвучие с всички поднесени храни. Младите и леки червени вина (розе) вървят с някои супи. Но ако в началото се сервира червено вино, до края на вечерята не трябва да се появява бяло.
Шампанското се смята за принц на всички червени питиета. Като вид бяло вино, то се връзва и с предястията, и с десертите. Познавачите твърдят, че не е лош вкус, ако цяла една изискана вечеря мине под негов знаменател. Изборът на българските трапезни вина е много богат и може да отговори на всякакво най-елегантно съчетание от ястия.
Традиционният протокол е особено строг по въпроса кои видове блюда с кои питиета се сервират. Супата според него се съпътства със сухо шери или мадейра. Постно сварената за предястие риба се придружава от сухо, свежо вино. За белите, варени без сос меса е лекото бяло вино. Печените червени или дивечови меса се съпровождат с различните по-тежки и сухи червени вина.
Към сервираното по френски (след основното ястие) сирене отиват по-леките червени вина. А към кафето - коняк или ликьор. Десертите се разхлаждат с шампанско, портвайн или мадейра. Етикетното сервиране задължава към всички други питиета да бъде предлаган доматен, плодов сок и сода.

БРОЙТЕ СИ ЧАШКИТЕ

“Гостът се срамува до своето идване,
а домакинът - след неговото заминаване.”
Народна поговорка

Първия месец от календара древните римляни нарекли на бога Янус, когото изобразявали с две лица. Едното - с поглед към старата година, другото към Новата. Нашите многобройни януарски именици, набрали инерция от коледните и новогодишните събирания, са загледани вече напред. С мисълта как на личния си празник да посрещнат своите гости, които ще поканят. Но по традиция, на имен ден се ходи и с изненада.
Когато дойде сезонът на домашните посещения и официалните партита, на гостуванията, купоните и веселбите, отговорността за празненството вкъщи поначало имат домакините. Но поведението и настроението на самите гости има значителен, понякога решаващ дял за хармоничната атмосфера в компанията.
Някои смятат, че за да се отзоват на една покана е достатъчно да вземат от мазето си бутилка гроздова за именяка или да се отбият по пътя, за да купят нещо за именницата. Може и да е така, но с добавка от още много неща.
Преди да тръгнете, е желателно да се осведомите кой друг ще присъства от гостите и домакините. Така, ако не желаете да се срещате с някого от тях, ще можете предварително да отклоните поканата. В къща, където има дете, не отивайте с празни ръце. Но и не му правете импровизиран подарък с някой излишен от дома си предмет. Обмислете и степента на официалност в облеклото си. Неуместно е да блестите с тоалет сред по-скромните одежди на останалите. Но, ако преди сте получили някакво украшение от домакините, сега е моментът да го сложите, за да им доставите удоволствие.
Подаръка си не разопаковайте демонстративно пред другите. И не наблягайте на по-голямата си близост с домакините. Поради някакво съображение, това може и да не им е твърде приятно. Ако идвате от друго събиране, не привнасяйте от там настроението си, нито разказвайте кой е присъствал и какво е казал. Всяка компания има свой състав и своя атмосфера.
Още по-неприемливо е да се нахълта в дома на приятел с група развеселени непознати. Освен, ако това не е предварително уговорено. Не занимавайте другите присъстващи с катастрофични истории или с личните си драми. Нито разпалвайте неразрешими спорове. Не ръсете също и арсенала си от нецензурни вицове пред непознати измежду гостите. Защото те може и да не ви се възхитят. Досадно е, когато другите пият, да им подчертавате заклетата си трезвеност. Но най-непростимо е, разбира се, да бъдат отправяни иронични забележки по адрес на самите домакини.
Затова, и за всеки случай: бройте си чашките!

ТРАПЕЗАТА ДА Е ЩЕДРА, НО
НЕ ПРЕКАЛЕНО

„От прекалено старание
маниерите губят своето
изящество.”
Франсис Бейкън

Известно е, че в страните от Изтока на гости се поднася в изящни сервизи от малки купички, които винаги са нечетно число, и стигат до девет. В традиционното европейско меню ястията са от три до пет. И въпреки, че съдовете ни са значително по-широки, но и на нашите географски ширини не се смята за шик нито да се предлага, нито да се изяжда голямо количество храна.
Констатирано е, че представата за щедра трапеза у различните народи е обратно пропорционална на техните традиционни в миналото бедност или благосъстояние. И както общността от по-бедни, така и отделният човек понякога „избиват комплекси” с прекалено пищна трапеза пред гостите си.
Затова, когато ще посрещате хора в дома си, освен каква, предстои ви да преценявате и по колко храна да им предложите. Нека тя бъде в най-разумните количества. Освен, когато сте изненадани от неканени посетители, в останалите случаи обмислете едно добре съчетано меню и го предложете по толкова, че да има достатъчно за всички с минимален излишък.
В броя и състава на поднесените ястия да личи приятелската ви нагласа към поканените, а не вашето желание да ги смаете. Впечатлението е потискащо, ако това се прави в дом с ограничени материални възможности. А ако целта е да се покаже имане, обективният резултат също не е в полза на домакините. При това, когато е предложено прекалено разнообразие от ястия, човек не може точно да избере нито от кои по колко да опита, нито правилно да оцени вкуса им. Получава се безредно и безцелно преяждане.
Отживял навик е също гостите многократно и настойчиво да бъдат подканвани да си вземат още от това, защото е „приготвено специално за тях” ястие и от другото, и от третото.
В богатите страни менюто за гости, състоящо се от ордьовър, предястие, основно ястие със салата и десерт е строго регламентирано. И всичко повече от това се счита извън добрия порядък на нещата.

НЕ Е ЕТИКЕТНА ПРИУМИЦА

„Навиците постепенно
изграждат живота ни.”
Ла Брюйер

Според етикетното правило за изисканост никаква храна не бива да се сервира, преди поканените да заемат местата си. Затова понякога трапезата първоначално напомня на театрална сцена преди започване на представлението.
Каква кулинарна програма ги очаква, гостите на официалната вечеря могат да разберат от евентуално писмено обявеното меню. За да придаде повече тежест на случая, домакинята би могла красиво да го изпише върху малки листчета или картончета. Тях поставете, ако не до прибора на всекиго, то поне на едно-две места на трапезата.
Да бъде предоставен на гостите на семейно, по-многолюдно събиране списък на сервираните ястия, това съвсем не е етикетна приумица. Практиката го е наложила като нещо желателно, както за поканените, така и за домакините. По този начин вие сте освободени от необходимостта да изреждате колко на брой и какви ястия ще предложите. А всеки гост, след като се запознае с предстоящото меню, според апетита, вкуса и капацитета си, а също и в зависимост от вида на спазваната диета, може сам да прецени от кое блюдо по колко да си вземе.
Важното е да се знае, че за поканените удоволствието е не толкова в изненадата от появилото се ястие, колкото от неговите отлични вкусови качества. Но, ако около трапезата си сте събрали стари приятели, чиито любими ястия отдавна са ви известни, съвсем не е необходимо да им поставяте картончета с менюто.
Би било по-лоялно от ваша страна, ако като домакиня, макар и съвсем непринудено предварително да предупредите своите гости, какво смятате да им поднесете. Защото неведнъж се случва някои от по-изгладнелите да се нахвърлят на ордьовъра и предястието, а за главното блюдо или десерта, за тяхно и ваше голямо съжаление, да не им остане място.
Но, ако самите вие сте на гости, нито питайте какво още ще бъде сложено на масата, нито преяждайте с първото поднесено ястие.

ДОМАШНИЯТ СПЕЦИАЛИТЕТ
НОСИ ЛИЧНО ПОСЛАНИЕ

„Мери всичко
според мярата му.”
Питагор

Поради липса на време или на кулинарни умения на домакинята, някои семейства предпочитат да канят гостите си в ресторант. Там всичко им се сервира наготово. А за повечето жени ресторантската обстановка е една от редките възможности поне за кратко да се почувстват дами.
Нека напомним обаче, неслучайно като най-голяма своя реклама престижните заведения изтъкват, че тяхната кухня и обстановка максимално се приближават до домашните. Защото всеизвестно е, че колкото и да са великолепни ресторантските ястия, на тях почти винаги им липсва персоналност.
Нищо не може да замени очарованието и топлината на един гостоприемен дом с усмихнати и сърдечни стопани. А домашният специалитет на сръчната домакиня, освен че е вкусен, съдържа и индивидуално послание към поканените. Някои намират компромисно решение, като посрещат гостите си вкъщи, но ги гощават с купени отвън полуфабрикати и готови специалитети.
Независимо дали ще го приемете навън или в дома си, вашият гост би желал да е лично почетен. Той не бива да остава с впечатлението, че в цялата си заетост, вие пряко сили сте изтичали до магазина за няколко пакета готова храна. Дори да отрича, но никой не обича да бъде посрещан „между другото”.
Все пак, полуготовите специалитети са удобна възможност да поддържате реномето си на гостоприемни домакини. Затова полагайте усилия и изобретателност да им придадете максимално домашен вид и вкус. Купеният разбит хайвер с малко сок от настърган кромид и лимон, например, ще се превърне в деликатес. Ако на получения с помощта на миксера от готов прах сладолед прибавите шоколадова заливка, ще стане чудесна мелба.
Ако нямате време или средства, нито избор на готови продукти, направете макар и единствения си свой специалитет, и поканете желаните гости. Те все пак ще оценят жеста ви.

ЯЖТЕ МАЛКО,
ХВАЛЕТЕ МНОГО

„Умният се учи от
грешките на другите,
глупавият се учи
от своите грешки.”
Китайска поговорка

Причина да ви се наложи да приготвяте повече от необходимата храна за гостите, е техният индивидуален и най-разнообразен вкус. В ресторанта, ако в менюто отсъства любимото му ястие, клиентът може да си тръгне. Поканеният на домашна трапеза няма този избор. Домакинята готви това, което има и умее, а гостът иска да хапне онова, което харесва и предпочита. При добра воля и старание, разминаването се преодолява двустранно.
Най-често на гостите вкъщи се предлага онова от семейното меню, което е смятано за деликатес. Но може домакинята да се мисли за майсторка на залятата баница, а гостът да не е любител на това. Може стопанката цял ден да си е играла да украсява тортата с розички от сметана, а някой от поканените да не понася точно този вид крем. В подобни случаи важното е да запазите самообладание. Нито се ядосвайте на гостите, нито изпадайте в паника. Усмихнете се и с взаимно изразено съжаление преминете към следващото, вероятно по-обичано блюдо.
По възможност, за по-непознати или официални лица, пригответе и нещо за резерва. Бихте могли и предварително да се впуснете в леко „разузнаване” за вкуса на гостите си от техни близки или от общи познати. Може още при поканата им деликатно да се осведомите кой каква храна избягва или не му е разрешена. И не се заблуждавайте, че пълните хора непременно са безкритични лакомници, нито че само слабите са изтънчени гастрономи.
Ако самите вие сте поканените, а имате непоносимост към нещо, лекарска забрана или предлаганата храна е заплаха за теглото ви, само вкусете и се извинете, че точно днес не сте в „консуматорска форма”. А ако просто не ви харесва, яжте малко и хвалете много.
Да откажеш да ядеш на богата маса може би е проява на аристократизъм. Но да не хапнеш на бедна трапеза е липса на чувствителност.
И никога демонстративно не отказвайте поднесеното ви ястие. Това е равносилно на обида, която може и да не бъде забравена.

ИЗБЕРЕТЕ САМИ СЕРВИРАНЕТО

„За това, което може да се
докаже с дело, няма
нужда да се хабят думи.”
Езоп

Ако сте предпочели не поединичния (в отделни съдове), а общия начин на сервиране на ордьоврите, трябва в зависимост от вида и броя им да подготвите съответни по-големи купи и подноси. Различните видове фино нарязани шунки и салами можете да предложите размесено или поотделно наредени в големи чинии. Баницата поднасяйте винаги нарязана на парчета, но отделно.
Разнообразните пресни салати или видовете туршии според големината на масата и броя на гостите можете да сложите в няколко еднакви широки купи. Но салати и туршии - никога заедно.
За различните хайвери, пикантни смеси и желирани деликатеси подгответе няколко, по възможност от един сервиз, красиви по-малки панички.
Когато посрещате компания близки приятели или роднини, можете спокойно да поставите подносите с колбаси и купите със салати по средата на трапезата. Всеки от гостите сам да избере от кое по колко да си вземе. Но решите ли по-изискано да сервирате ордьоврите, ще трябва сами да минете и предложите от широката чиния или платото индивидуално на всеки гост. За целта предварително се погрижете да имате свободен достъп до масата от всички страни.
При официалното сервиране не се предполага поканените да се самообслужват или взаимно да си подават чиниите на принципа „помогни на ближния”. А за особено тържествени случаи се наемат сервитьори. Що се отнася до туршиите, салатите с майонеза и разбитите смеси, те се поставят в отделни купички на масата.
Желателно е обаче да не смесвате двата вида сервиране. Изберете или да поднасяте лично на всекиго, или да предложите всичко върху трапезата. Парчетата ордьовър, останали в някой поднос, не прехвърляйте в друг пред гостите. Направете го, като отидете в кухнята. И избягвайте да ги доподреждате с пръсти. Да не пропуснете във всяко от платата за сервиране да поставите и съответните прибори. За да не си взима от тях гостът със своите.

ЛЪЖИЦАТА ИЗДАЙНИЦА

„Който се надсмива над другите,
той се бои от техните насмешки.”
Питагор

Разливането и сервирането на супата, не е съвсем лесна работа. Но, за да бъде тя консумирана с вкус и елегантност от госта, се изискват известни умения и установени правила. Специалните с една или две дръжки чаши за сервиране на обедното „консоме”, а също чинийката и лъжичката към тях се препоръчват за улеснение. Когато чашата със супата вече ви е поднесена, не чакайте да бъде сервирано и на другите. Можете да започнете веднага. Само че, за да не духате и не сърбате, първите глътки ще поемете с лъжичката. За да не би супата да е много гореща. Ако е поизстинала, повдигате чашата за дръжките и изпивате спокойно консомето. То затова не е гъсто, за да бъде лесно поемано по този начин.
Ако течното ястие ви е сервирано в традиционна по форма супена чиния, никога не повдигайте единия край на чинията, за да изгребете до дъно останалото. Ако за момент спрете да се храните, не подпирайте широката страна на лъжицата в ръба на чинията, а краят на дръжката й да остане върху покривката.
И не забравяйте, че начинът, по който държите лъжицата е особено издайнически за вашите недобри маниери. Този прибор не се стиска отгоре като пръчка в юмрук. Нито от превзетост се хваща за края на дръжката. Държи се стабилно между палеца и първите два пръста на ръката. И кутрето не се извисява като кукичка нагоре.
От широката част на лъжицата супата се излива в устата, като леко се допира до устните малко преди заострената предна част. Тя не се поставя вертикално пред устата, нито се облизва. Също така, неучтиво е накрая, след като сте приключили, да отместите празната чиния пред себе си, като че ли сте останали недоволни от съдържанието й и тя ви пречи. Само оставете безшумно лъжицата в нея.
Ако в притеснението си домакинята залее дрехата ви с топла супа, се усмихнете с най-лъчезарната си усмивка.
Ако не знаете как деликатно да изконсумирате консомето си, погледнете сътрапезниците си. Подражавайте на най-изискания от тях.

ЗАТВОРЕНИЯТ В ШИШЕТО ФАКИР

„Господ създаде водата,
а човекът - вината.”
Френска поговорка

Може би поради щастливата възбуда и вдъхновяващия шемет с които виното дарява човека, древните са го обявили за питие на боговете. И до днес познавачите говорят за него като за тайнствено същество, което „живее забавено” зад тапата на своята бутилка. За тях то е „затворен в шишето факир”, който „си поема дъх”, когато го извадят на свобода. При това му се приписват и човешки черти: то бива естествено, благородно и дори скромно. Но преди всичко, от незапомнени времена виното е спътник на човешката трапеза. И никога не е преставало да бъде най-желана добавка към делничните и празнични блюда.
Според експертите, докато е в бутилката, виното се намира в летаргия, която не бива да бъде смущавана. Затова то се пази на тъмно, при постоянна температура. Въздухът наоколо му трябва да е чист, за да не го повредят проникващи през тапата странични миризми. А до стаята, където ще бъде изпита, бутилката старо вино се пренася много внимателно, без разклащане.
Казват, че когато влезе в допир с въздуха, виното излиза от своята летаргия и започва „да живее в по-бърз ритъм”. И едва тогава то достига пълното си великолепие. Точно поради това се препоръчва бутилката с червено вино да се отвори от предната вечер или няколко часа преди да бъде изпита.
Шишетата с бели вина е достатъчно да отпушим няколко часа предварително. Това е отнася само за онези домашни или купени, но сигурни по качество вина. В такъв случай, при сервирането отпада етикетният жест бутилката да бъде отворена в присъствието на госта.
Това благословено питие можем да поднасяме според условията, настроението или вкуса си с каквато пожелаем температура. Но съгласно съветите на познавачите, за изискано сервиране и преди да бъде отворена бутилката, виното се довежда до определена температура. За червените танинови вина тя е 18 градуса по Целзий, а за другите червени местни вина може да е и по-ниска. Препоръчва се да не се прекалява с изстудяването на белите вина, чиято температура да не слиза под 8 градуса.
Що се отнася до шампанското, експертите са категорични - грешка е то да се пие ледено, защото се губи от вкуса му. А самото му наливане в чашата е като свещенодействие.

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

Въпреки изписаните страници, твърдя, че съм обхванала всичко, което мисля или което би могло да се каже по въпроса за правилата в човешките отношения. Дори не си представям би ли могло да се изредят всички нюанси и възможности за тяхното прилагане в живота. И ако днес, дори списъкът с най-известните, етикетните правила на поведение понякога е пренебрегван от официални лица на отделни държави по света, то какво да кажем за другите, неписаните, но не по-малко важни изисквания за любезност и тактичност, които често пропускаме в обикновеното си всекидневно общуване?
Един премерен жест, дума или отстъпка могат да определят отношенията ни с някого за години и дори съдбовно да ни отдалечат от приятелство и близост. Съвременните етикетни изисквания, така нареченият „бон тон” до голяма степен са само формулиран синтез на основните, изпитани и наложени в практиката правила на човешките контакти.
Проблемът е толкова дълбок и стар, че без изненада ни води до отдалечената с хиляди години древност, когато анализирайки човешкото поведение и неговата значимост в битието, тогавашните мислители се позовават на философи от още по-отдалечени времена. Мъдреците от Изтока са се замисляли главно върху основния въпрос - за формирането на човешката личност, за поведението й, за достойното й преминаване през живота и дори неотклонно са напомняли мисълта за смъртта като дисциплиниращ фактор.
Много от съветите на древните учители ни звучат и днес твърде познато и логично. Някои от тях дори прилагаме във всекидневието си, без да подозираме давността им. Сдържан ли си в словата си, казват те, ще натрупаш вътрешна енергия. При оскърбление силата е в търпеливостта. Мъдростта се постига чрез опит, а обучението чрез примери. На необразования е присъщо да обвинява другите за своите нещастия. Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите.
Внимавай да не те увлече простащината, предупреждават мъдреците. Мярата трябва да ти е основно правило. Способният не е подчинителен. Никога не отлагай. Не преставай да се усъвършенстваш всеки ден. Много важно е в развитието си човек да взима от хубавите страни на различни хора. От един - изискаността, от друг смелостта, красноречието или доброто поведение. Знай, че сгрешилият може да бъде по-предпазлив, а този, който никога не греши е опасен. И пропускай дребните грешки покрай ушите си, така ще можеш по-добре да оценяваш и ръководиш хората. Човек трябва да поддържа вида си, независимо дали е стар или млад…
Колко съвременно звучи наблюдението на древните, че е важно да не ангажираме прекалено околните със своето присъствие. На гощавка, продължават те, не обяснявай как трябва да се яде, а яж както трябва. Когато гостите си отиват е важно да покажеш, че не бързаш да се сбогуваш, иначе ще изглежда, че си отегчен от тях. Още от някога ни учат на етика, и за това, че винаги когато някой е сполетян от нещастие, ти преди всичко трябва да проявиш загриженост, като го посетиш или му изпратиш някакъв дар. Никога през целия си живот не бъди нехаен към този, който те е подкрепил. Внимателно обмисляй думите си, учат мъдреците. Те трябва да разкриват дълбините на душата ти. За нея хората трябва да узнаят от твоите дела. А достойнствата на човека, издигнал се от низините, трябва да бъдат оценени и уважавани повече от тези на родилия се в знатен род.
Всъщност, както някога, и днес темата за човешките отношения теоретически и практически е неизчерпаема. И едно доказателство за това също са неизброимите сюжети в произведенията на поети и писатели от всички времена. В творбите си те описват и анализират драмата човешка, резултат от неспособността на хората въпреки хилядолетното си развитие, да преодоляват различията и предотвратяват конфликтите, да не налитат на войни, убийства и насилие, да приемат диалога в името на мира, спокойствието и взаимното зачитане. Волтер с ирония въздиша: „Добро е да се родиш в развратен век. Защото сравнявайки се с други, ти евтино ще минеш за добродетелен.”
Причината може би е, че на човешката природа неотменно й се иска да живее само по такива правила, каквито на нея е удобно да създава и следва. Всеки би избрал такъв ред от нравствени ценности, които най-близко отговарят на собствените му предпочитания и нагласи. Само че по вид и качество те са безкрайни, както са неизброими големите и малки човешки общества, в които през времената са се формирали психиката, вкусовете и нравствените ценности на техните членове и представата им за това, кое е добро и кое е тяхно право. А повечето хора смятат, че имат право да защитават преди всичко своите и на близките си навици, нуждите и желанията им, че е добро само което е за тях удобното и угодното.
И когато различните представи за „свое право” се сблъскват, настъпва личен, обществен или военен конфликт. Той се изразява чрез неизброимите форми на откритото физическо и военно противопоставяне, на хаоса и жестокостта, на скрити маневри и заплахи или на престорени усмивки, превзети любезности и притаената зад тях готовност за нападение, отмъщение или измама.
Но също така резултатът от добрите ни намерения и постъпки често е непредсказуем. Защото спазваме ли нюансите на тактичност и деликатност спрямо една личност, те може да се окажат неуместни. А същите правила, приложени спрямо някой друг, могат не само да не ни помогнат, но дори изненадващо да ни преградят пътя, като предизвикат отказ, следствие на презрение, завист или безразличие. Случва се да сме лишени от близост, помощ и обич, без да научим причината за това. Дори, когато ни се струва, че познаваме човека насреща, могат погрешно избраните от нас такт и мяра да ни поднесат загуба на търсена подкрепа. Затова Достоевски констатира с тъга: „Може би е по-добре, че хората наскърбяват, с това поне избавят другите от нещастието да ги обичат”…
Именно като предпазно, дори спасително в някои ситуации средство използваме облеченото в етикетни одежди поведение на любезността и добротата… И в повечето случаи опитът показва, че то е най-успешното. Но какво да отговорим днес на въпроса за размисъл, който още преди двайсет и пет века задава знаменитият мъдрец Конфуций: „Ако с добро накажеш враговете си, с какво ще наградиш своите приятели?” Как ли във времената са отговаряли на този въпрос? Това, което до днес ни остава да следваме, е старозаветното Златно библейско правило: „Не прави на другите това, което не искаш те да правят на теб”. Ако го прилагаме, то би могло поне отчасти да спре злото у някого и да успокоява нашата съвест. Нали?