Лидия Николова

Из „Есета за етикета” (2018)

„Нищо не е така евтино и не се цени
толкова скъпо, колкото любезността.”
Мигел де Сервантес

И ОСЪВРЕМЕНЕНИ, НОРМИТЕ
НА ВЕЖЛИВОСТТА СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

„Благородството задължава,
а доброто възпитание повелява.”
Жан-Жак Русо

Етикетът първоначално е бил предназначен за дворцовите и висшите светски среди. С демократизирането на нравите принципите на вежливостта са загубили значителна част от строгата си официалност. Различните обществени кръгове започват посвоему да ги интерпретират. Но във всичките повече или по-малко регламентирани общности съществуват възприети правила и норми на поведение, чието спазване недвусмислено изразява техните обществени или индивидуални отношения. Това важи и за такава на пръв поглед подробност като начина, по който ще поканим своите гости. Разнообразните поводи за светски събирания и различните начини на тяхното отбелязване - в домашна или официална обстановка, както и рангът на гостите определят и вида на отправената покана.

За най-значителните поводи в дипломатическите и висшите светски среди поканата се изпраща винаги в писмен вид със строго определена форма на обръщение в трето лице. В нея непременно се посочва и вида на официалното облекло. И това, което изглежда в нашето забързано всекидневие по-особено е, че изпращането на подобна покана става 2-3 седмици предварително. Всъщност това се прави точно поради предполагаемата свръхзаетост на отговорните поканени лица. За другите, по-малко официални светски прояви поканите се отправят 8 дни по-рано, писмено или по телефона. Специален жест на уважение е, ако предния ден преди събирането се обадим отново по телефона, за да потвърдим поканата.

Приятелите и познатите си каним поне три дни напред. Но и при по-близки отношения не се изненадвайте, ако покана за вечеря, обявена само от предния ден за някои, които познават добре правилата и държат на тях, би била обида. Може би защото има хора, за които да приемат веднага такава близка по време покана издава, че те са самотни, без среда и ангажименти. Но от друга страна съвсем същият жест неизбежно подсказва, че след евентуален отказ, бързаме да запълним освободеното място на трапезата с нов, предварително предвиден гост. При друг вариант поканеният може да си обясни съкратеното време на поканата ви с това, че имате останала от предната вечер храна. За най-близките приятели повечето от тези условности не важат, но поначало умереното гостоприемство говори за повече уважение на домакините, както към гостите, така и към самите себе си.

Според задължителното правило на вежливостта, на всяка официална писмена покана се отговаря веднага, дори и да е отказ. Той е съпроводен, разбира се, с любезно извинение. И да не забравяме, че израз на неуважение ще бъде да го изпратим в последния момент. А изобщо да не отговорим на поканата е повече от сериозен пропуск. Може да се приеме за недодяланост от наша страна или за обидно пренебрежение. А приели поканата, особено ако тя е за вечеря с определени места, присъствието ни се смята за задължително. Можем да си позволим да не отидем само при внезапно заболяване или друга сериозна, независеща от нас причина. И трябва своевременно да известим домакините. Броят на гостите зависи от повода, от големината на масата, защото на никого не е приятно да си блъска лактите със съседа, а също и от възможностите за обслужване. Не по-малко значение има и на какво при събирането бихме желали да поставим ударението - на всеобщата веселба или на спокойния разговор.

Все пак внимавайте да не се съберете на масата тринайсет, защото сте забравили да броите и себе си.

ОТ ПЪРВИЯ РАЗГОВОР
ЗАВИСИ И ПОСЛЕДНИЯТ

„Да се усложнява е просто,
да се опростява е сложно.”
Закон на Майер

В нашия все по-сложен и взаимообвързващ се свят разговорите по мобилния телефон са най-разпространеното средство за общуване. Изчислено е, че хората от деловите среди отделят за телефонни разговори повече от 50 процента от работното си време. Благодарение на това техническо изобретение отдавна се повишава оперативността при решаването на огромен брой въпроси. Значително намалява и необходимостта да се пътува наблизо и далеч при все по-задръстващия се трафик. Мобилните телефони са новото, значително преимущество за пестене на време и улесняване на контактите от разстояние. Постепено в практиката се изработват и специфичните етикетни правила при тяхното използване.

Често първата стъпка към бъдещи преговори или към сключването на договори е именно телефонният разговор. Защото нищо не може да замени връзката на човешките гласове. Умението за ефикасно използване на телефона може да допринесе значително за създаването на добър имидж на една фирма или предприятие. Неслучайно, все по-често в обявите за търсене на сътрудници фигурират и условията, освен други знания и качества, те да притежават и вежливи маниери.

На обаждащия се от другата страна на линията трябва да се отговаря с цялата възможна любезност и коректност, които бихте отправили към всеки потенциален клиент. Защото от начина, по който протича един първоначален разговор, зависи много дали той няма да е последен. От умението на служителите във фирмата да разговарят по телефона може да се определи до известна степен и размахът на нейните бизнес операции.

Понякога, когато е зает с много спешна работа в офиса, човек се колебае дали да отговори на поредния телефонен звън. Съветът е, че въпреки всичко, по-рационално е да вдигнете слушалката. Бихте могли и да не го направите, ако сте сигурни, че след това можете да останете съсредоточени. Защото след първия опит да ви намерят, сигурно ще последват втори и трети.

Установено е, че при подобен случай броят на позвъняванията в един офис за половин час започва да нараства. Тъй като се увеличава броят на търсещите ви, на които не е отговорено. Освен това, никога предварително не можете да знаете кое позвъняване ще ви донесе предложение за изгоден договор или ценна информация.

При положение, че при себе си имате посетител, моментът между първото и третото позвъняване ще ви стигне да му се извините, че го прекъсвате или за да завършите собствената си фраза. Ако телефонната връзка не е добра, това не значи, че ще я подобрите, като викате.

А ако това ви е навик, издавате провинциалност.

ДА НЕ СЕ „РАЗВЪРЗВА” ЕЗИКЪТ

„Колкото по-малко казваш,
толкова по-лесно е да се поправиш.”
Китайска поговорка

Телевизорът, както и телефонът са средства, чрез които чуждото присъствие постоянно нахлува в дома ни. Докато от синия екран светът влиза в живота ни по наше собствено желание, то с телефона не е така. Понякога звънящият апарат е терор и бедствие. Друг път е животоспасяващ. „Телефонът” е тема с безкрайно комични и досадни домашни сцени. Но затова пък е голямо благо говорещата „животинка” в ръката ви.

Известно е, че пълна анонимност при разговорите ни по телефона няма. А също така се знае, че любезността ни с когото и да било не е самоцелно занимание. Тя най-често ни носи повече полза, отколкото удоволствие. И именно заради това се оказва задължителна.

За да не обезпокоите излишно някого, би тпрябвало да не набирате по памет номер, в който не сте сигурни. Добро впечатление ще направите, ако със заети хора разговаряте колкото може по-кратко и делово. Не се смята за добър тон да държите дори и близки приятели в догадки, ако те първоначално не са могли да ви разпознаят гласа.

Тактът ви особено ще проличи, ако съобразявате по кое време да звъните в дом на млада майка-кърмачка или на тежко болен. В случай, че възнамерявате да обсъждате по джиесема по-дълго някакъв вълнуващ ви въпрос, препоръчително е да попитате събеседника си дали той има достатъчно време за това. Иначе, във ваш интерес е да го отложите за по-късно. Когато, както често се случва да са набрали погрешно номера ви, не използвайте повода, за да излеете на сбъркалия внезапния си гняв. Защото все пак не знаете, дали от другата страна няма да ви го върнат, и то още по-настървено. Не забравяйте също, че грешката е неприятна и за отсрещния. Ще си спечелите спокойствие, ако кажете: „Съжалявам, сбъркали сте номера”.

Ако вдигнете слушалката, и оттам ви попитат: „Кой е?”, съвсем не сте длъжни да отговаряте. По много причини. Но ако замълчите и затворите, има опасност да ви обезпокоят отново. И най-приятният разговор в ефира трябва да е премерен по времетраене. Иначе, не се чудете, че избягват често да ви се обаждат или че все бързат, когато и да ги потърсите.

За всеки случай, свикнете честичко да се извинявате за безпокойството. Това винаги предразполага.

ПРЯКОТО ЛИЧНО ОБЩУВАНЕ

„Бъди вежлив с всички, общителен с мнозина,
фамилиарен с малцина.”
Бенджамин Франклин

Въпреки, че днес мобилният телефон е важно и дори основно средство за различен вид обществени и лични връзки, той не бива да измества живото човешко присъствие. Има случаи, при които използването му може да прозвучи формално, неуважително и дори фамилиарно. За да изразите съчувствие, съболезнование или за да отправите поздрав за радостно събитие, джиесемът ще ви свърши работа само отчасти, и то при близки хора.

Не е прието да грабнете слушалката и да се обадите на далечен, (но широко известен) познат или на президента на фирмата, (без да сте лични приятели), за да му честитите Новата година или рождения ден. Нито е възпитано, нито е достатъчно да благодарите само по телефона за получен подарък, за писмено поздравление или за да се обърнете с деликатна молба.

Тук въпросът е не само в неспазването на официалните правила за добро поведение. Неумението да се изрази по подходящ начин благодарност, уважение или да се прояви такт, може директно да рефлектира върху по-нататъшното ви положение и връзки.

Според друго правило на вежливостта, продължителността на телефонния разговор обикновено се определя от онзи, който го е започнал, от по-възрастния или от по-високостоящия в йерархията. Познато ви е може би неприятното чувство, когато този на когото сте се обадили, бърза пръв да ви каже „дочуване”. Затова, ако държите на някого, позвънил ви в момент, когато сте спешно заети, наложете си да изчакате, за да си изкаже поне началната мисъл. После отговорете кратко, за да усети той вашата деловитост. И ако все пак продължи, тогава му се извинете за ангажираността и попитайте кога е удобно да му се обадите. И не забравяйте непременно да го сторите.

Само с много близък можете набързо да прекъснете разговора. При това с извинение. „Тряскането” на слушалката е драстично средство и се прилага само, ако с отсрещния ще прекъсвате всякакви връзки. Или, ако е с „педагогическа” цел. Ако приятелят ви отговаря отсреща необичайно кратко и въздържано, първо узнайте дали не го сварвате в неподходящ момент. Ако случаят е точно такъв, по-добре деликатно скъсете разговора.

Освен това, не пропускайте в офиса и у дома си да държите винаги до телефона бележник и писалки, от които поне едната да не отказва.

ПОДАРЪКА СИ С ПАНДЕЛКА
ПОДНЕСЕТЕ

„Чистата наслада и истинската полза
могат да бъдат само взаимни.”
Гьоте

Всеки подарък носи своето послание. В стари времена пратеник без дарове нито е пристигал, нито си е тръгвал. Прочут е камилският керван с приказни съкровища, който древната царица Саба закарала през пустинята на цар Соломон. А после от тях двамата тръгнало, казват, потеклото на цял един народ. И в най-скромния, и в най-скъпоценния поднесен предмет е закодирано отношение - било то приятелска усмивка, сърдечно приветствие или стаено признание. Понякога и недвусмислен намек. Начинът на поднасянето и приемането на подаръка обаче, разкрива истинския смисъл на жеста, тълкуването му от дарителя и от получателя. А то винаги крие своите тънки намерения и подзначения.

Има безброй начини да бъде връчен един подарък. Във всички случаи, при влизането си в един дом, не мушвайте делово и мълчаливо пакетчето си в ръцете на някого от домакините. Не се опитвайте с това да омаловажите жеста си. Защото в случая скромността е неуместна. Нито надълго се извинявайте, че предметът е прекалено скромен, тъй като не сте имали време да ходите по магазините. Защото е важен ритуалът, символът. Грешката се задълбочава, ако небрежно поднесеният дар е всъщност скъп. Тогава привидната ви скромност може да бъде дешифрирана като надменност. Също така, не оставяйте донесеното разсеяно някъде из къщата. Защото отношението към подаръка е отношение към неговия получател. Етикетното правило помага да бъдат избегнати някои недоразумения.  С усмивка и сърдечност подайте своя дар още при влизането. Добрите си пожелания изразете красиво, но не многословно. Само че, бъдете предварително сигурни, че от покупката е махната цената. Дори и на близки не се казва кое колко ви е струвало. Защото в жеста е важно вложеното чувство. Предметът се превръща в подарък, когато е опакован. За радост и шега, дори „дежурните” чорапи на съпруга си в пакетче с панделка поднесете.

За по-официално, върху цветната хартия на пакета се залепва малко пликче с името на получателя. А вътре се поставя визитната картичка на дарителя. И помнете, че веднъж отказан дар, назад не се приема. Дано получите безчет подаръци. Но се постарайте всеки от тях да отворите пред този, който ви го е поднесъл. Възкликнете щастливо, независимо че е парфюм, от който получавате алергия. И не казвайте: „Ах, нямаше нужда!”

ПОДАРЪЦИТЕ НИ ПОМАГАТ ДА СЕ ОБИЧАМЕ

„Ако имаш, дай от богатството си,
ако нямаш, дай от сърцето си.”
Народна поговорка

Сам Господ решил да си почине след Сътворението, какво остава за нас, слабите човеци - след всекидневния ни труд и грижи. Празниците са ни дадени, за да спрем, да огледаме стъпките си по пътя и се порадваме на своите близки. Да ги видим засмени, с чаша в ръка и с добра дума в устата. За Коледа роднини се събират, и най-близки пристигат дори отдалече. Вкъщи сме сред хората, с които се чувстваме най-свободно, и именно затова, спазването на традицията, на празничния ритуал превръща тези ни дни от календарни дати в щастливи спирки от големия годишен маратон.

Трудно успяваме да зарадваме близките си в нашия делник. И все го отлагаме за утре или до идващия празник. И ето го, един от най-големите, е на прага ни. С добра воля бихме могли да го подготвим, като поотделно се съобразим с вкуса и предпочитанията на всекиго от роднините и домашните ни близки. За да може и най-малкият, и най-възрастният между нас да се почувстват еднакво обичани. И подходящите, макар и скромни подаръци могат да помогнат за това.

Едва ли е съвсем вярно твърдението, че за членовете на семейството и за най-близките подарък най-лесно се избира. Защото бихме желали да им поднесем само най-хубавото, а това често се оказва непостижимо. По стар навик и по необходимост, продължаваме вкъщи да си правим „стопански” подаръци. Обикновено новият миксер или тиган минава под параграфа „подарък за жената”. Но внимателният съпруг прибавя към пакета поне едно червило или крем за нея.

И да не страдаме, че не успяваме да купим на детето си скъпи играчки. Дори да можем, не би трябвало да го правим. За да му оставим от сладостта на копнежа. И да го учим не само да харесва да получава, но и да дарява - песничка за мама, картинка за татко. „За баща ти лула тютюн - няма да се сърди… За майка ти меки круши - няма да се сърди”, се пее в народната песен. Защото открай време родителят се трогва и на най-дребния дар от страна на порасналите си деца.

И ако за Коледа подарим на майка си няколко чилета прежда, тя току-виж изплела от тях пак чорапи за нас. Такива сме, когато взаимно се обичаме. И не само на празника.

КАКВО АДАМ ЩЕ ПОДНЕСЕ НА ЕВА?

„Който лъжливо се хвали за подаръци, що дарява,
прилича на облаци и вятър без дъжд.”
Из „Притчи Соломонови”, Стария завет

В Рождествената нощ тримата влъхви поднесли дарове пред яслите на Светия младенец от пещерата. Но обичаят на даряването е много по-стар, и започва може би още от смокиновия лист, който Адам бил поднесъл на Ева, за да се покрие. И тя сторила същото за него. В тези последни дни на декември древните римляни лудешки си разменяли всякакви предмети. А когато нямали нищо друго, радвали ближните си със запалени свещички - надежда за светлина и слънце в тези най-дълги нощи от годината.

Най-голямото очарование на подаръка е неговата неочакваност. „Той е помислил за мен”, си казваме изненадани, и това ни стопля. Семейните подаръци често са традиционни. За празника съпругът дарява жена си с поредния крем за лице, а тя му отвръща с „дежурния” чифт чорапи, наример. Вкъщи си поднасят всичко - от цветя до интимно бельо. Правят се и поръчани подаръци - тенджера, ренде или шампоан, със запазен касов бон за евентуална смяна.

Искате ли да зарадвате приятелска фамилия, изберете предмет за обща употреба - кана за вода, а не чифт дамски ръкавици. Деликатна етикетна подробност е, че при скорошно запознанство жената не бърза първа да дарява мъжа или изчаква поне до рождения му ден. Освен това, проявявайте въображение и не повтаряйте едни и същи подаръци. И никога за началника и заместника му не избирайте еднакви предмети.

За да купите нещо за някого трябва да сте информирани за вкуса и предпочитанията му. Неподходящият дар си е чисто разминаване с радостта не само за дарения, но и за дарителя. Затова умението да се подбират подаръци, освен средства и време, изисква и тънък усет. Без него дори и многото пари невинаги достатъчно помагат.

По отношение на децата си не бъркайте обич с щедрост. За празника не ги пресищайте с толкова играчки, че те да не могат да ги оценят и истински да им се зарадват. Оставете им поне малко от сладостта на очакването.

Най-разпространени са неутралните подаръци. Разменят се бонбони и напитки, писмени принадлежности, комплекти за пушене, изделия от стъкло и кожа, козметика и парфюми, бижута и вратовръзки. Ако можете да си позволите, поднесете като по-тежък жест оригинална картина, гравюра, скулптурна миниатюра, луксозно книжно издание. Някои ще се зарадват и на хубава българска книга.

Обърнете специално внимание на опаковката. Благодарение на нея избраният предмет е значително по-празничен и ефектен. Съобразете, че прекалено скъпият подарък ще се превърне в неудобство за получателя с по-малки възможности. И все пак, има един наистина тъжен подарък за празничната нощ. И това е неполученият. Той като коледна свещичка ще остане да блещука в много детски очи.

ПРАЗНИК БЕЗ ЖЕНА НЕ СТАВА,
ЖЕНАТА БЕЗ ПРАЗНИК НЕ БИВА

„Нищо не е добро или лошо,
а мисленето го прави такова.”
Уилям Шекспир

Един от носещите изначална мъдрост китайски йероглиф, означаващ „хубаво”, е съставен от два знака - на жена и дете. Ние, християните, се прекланяме пред образа на Девата с младенеца. Почти всички празници в света в известен смисъл са женски, дори само защото не могат без женската подготовка и участие. А богините на плодородието, както и жените и майките през всички времена са чествани все напролет с различни ритуали. Тяхното предназначение и смисъл поколенията може и да са позабравяли, но верни на приемствеността, под една или друга форма не са изоставяли.

Празниците са пътните знаци в нашето житейско пътешествие през годините. Затова може би обичащите полемиката питат защо да няма и празник на мъжа. И наистина, защо да няма? Но спорът е толкова стар, че винаги стига до въпроса за първенството на яйцето или кокошката, и продължава до борбения въпрос за „нейното” или „неговото” превъзходство. А за тяхната равнопоставеност поетът отдавна ни е дал отговор чрез образния си стих: „От корена до върха преплетени бяха, столетия пият любовен нектар”.

Някои смятат, че Осмомартенският празник е излишен, защото жената трябва да бъде почитана не само в един ден, а всекидневно. Контравъпросът на други е: защо след като не я почитаме триста шейсет и пет дни в годината, да не направим това поне веднъж? А обединяващ двете становища е отговорът, че годишен празник отреждаме на онова най-ценно, което носим в нас. Трети оспорват по принцип самия Ден на жената. Но на ум не им идва да се обявят против Деня на детето или Бабин ден, например, нито против Джулай морнинг - модното поклонничество пред слънчевия юлски изгрев. А новият за нас празник на влюбените Свети Валентин, не може да обхване обичта и почитта към всички жени. Свидетели сме, как на нахлуващите драстични промени времето неизменно отговаря с тихо възвръщане на нравите към обичая и традицията.

А традицията, както е знайно, е упорито нещо. Всяка година една от красивите гледки по нашите осмомартенски улици са цветарките и пролетните китки, които те предлагат на минувачите. Виждаме там и някой забързан млад мъж, който с грижливи пръсти пази от вятъра увития за любима жена или за майка рано разцъфнал стрък. Дълговечно оцеляващите религии и култури са гъвкавите, приемащите и трансформиращите, онези които не се страхуват, опазвайки старите празници да ги обогатяват с нови акценти. А цветята, поднесени с голяма обич и поставени във вазата на осмомартенската празнична маса разнасят упойно нежни аромати, които по-ясно от думи говорят за почит към жената и майката, излъчват благодарност за приятелство и споделена любов.

ГОВОРЕТЕ, СЯКАШ СТОИТЕ
НА ЕДИН КРАК

„Култивираното съзнание
изпитва необходимост
да живее по правила.”
Хегел

Според обичая в едно индианско племе, на оратора разрешавали да говори толкова, колкото може да издържи, застанал само на един крак. За максимална краткост в големите съвременни бизнес компании днес често се практикуват „стоящите” съвещания. Така значително се съкращава продължителността на дискусионните изказвания. Защото е установено, че правият говори много по-бързо, пестеливо и не се увлича дълго.

Заеманото в разговора положение е част от психологическите нюанси на общуването. Ако говорещият е прав, а другите са седнали, той е изложен повече на техните погледи и наблюдение, и ако не е опитен оратор, се чувства по-уязвим. Неслучайно пред по-висшестоящ се става и се остава прав. А пред подчинените владетелят винаги е бивал седнал на трона.

Днес в практиката шефът обикновено ви повиква и говори с вас седнал. Ако ви остави прави, това означава, че иска да водите кратък, делови разговор, запазвайки служебната субординация. Но, покани ли ви да седнете, с това подсказва, че поне отчасти скъсява разстоянието. Защото положенето на седналите събеседници има свой по-различен психологически подтекст.

Колкото и любезно да е протекъл разговорът ви през началническото бюро, той си остава делови и официален. Когато шефът ви покани да се разположите дори на друга маса, но пак един срещу друг, това също не създава напълно свободна атмосфера. Ъгловото разположение на местата на събеседниците е знак, че те са заети в приятелски разговор. Но ако шефът ви предложи стол, за да се озовете без бариера един срещу друг, тази позиция се смята като най-подходяща за обсъждане на общи решения. За поканения да седне обаче, е винаги по-трудно да си тръгне. Точно затова, той трябва да съумее да премери момента, в който да стане и сам да напусне. В негова полза е да го стори преди началникът да се е изправил в знак, че визитата е приключила. Ако при покана откажете да седнете, жестът ви може да бъде сметнат като израз на ваше сдържано отношение към поканилия ви. Някои посетители отказват да седнат, но дълго стоят и приказват. Така те пречат на другите и доказват правотата на поговорката, че временното трае най-дълго.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЖЕНСТВЕНОСТТА

„Подражанието на най-добрите образци
подготвя способността ни сами да създаваме
подобни на тях.”
Плиний Млади, II в. от н.е.

За жената, чиято постоянна работна среда са деловите сфери, етикетът е категоричен: крещящи по тон и кройка, както и прозрачни дневни дрехи са не на място. На нея се налага добре да съобразява всеки детайл от външността си, ако иска успешно да води преговори и да сключва сделки в този, все още мъжки свят.

А за младата, привлекателна и същевременно амбициозна в работата си дама, това е доста деликатно предизвикателство. За да не бъдете погрешно разбрана, трябва много точно да премервате посланието, което чрез обноските и облеклото си отправяте към околните и към служебните си партньори.

Необходимо е и външността си да поставите в служба на бизнеса. Независимо от модата, полата ви да не е прекалено къса, нито пуловерите прилепнали. Това диктуват не представите за приличие, а собствените ви делови интереси. В обратен случай бизнесменът, с когото преговаряте може да изслуша резсеяно и най-грижливо подготвените ви аргументи. Подценявайки ги би могъл също да предположи, че държите не толкова на сделката, колкото да изтъкнете физическите пред деловите си достойнства.

В гардероба на деловата дама трябва да преобладават костюмите, както и отделните сака, поли и блузи, стилно съчетаващи се по цвят и модел. Нека дрехите ви да се отличават със строгата си елегантност, безупречност и многофункционалност. Желателно е често да сменяте тоалетите си. Не само защото, когато са едни и същи, те омръзват, но и разнообразието им говори за благосъстояние. А то респектира деловите ви партньори.

Всекидневно поддържаната ви прическа да е строга, но подчертано изискана, и да ви отива. Не се отказвайте напълно от украшенията. Носете ги малко на брой, но скъпи. Гримът ви да се забелязва само отблизо. Употребявайте повече профилактична, отколкото декоративна козметика. Парфюмът ви да е от най-висококачествените. От голямо значение е да се чувствате уверена в дрехите си. Нищо по тях да не се нуждае от допълнително подръпване или наместване.

И все пак, не пренебрегвайте напълно силата на женствеността. В момент, решителен за вашия бизнес, тя би могла да се окаже могъщо предимство.

РАДОСТТА Е ГРИЖА НА САМИТЕ ПРАЗНУВАЩИ

„Без ритуали любезността става досадна,
а дързостта - опасна.”
Конфуций, IV в. пр. н.е.

На украсената с борово клонче врата се звъни. Това са очакваните ви най-скъпи гости. Сякаш с тях в дома ви ще влезе и самият празник. За посрещането им сте се готвили отдавна. Домът е чист и подреден. Всички лампи са запалени. Масата е празнично украсена. Във фурната се притоплят готовите гозби. В ъгъла царствено блести елхата, а под нея в цветни пакетчета са строени подаръците… Всичко може да е и по-красиво или не съвсем. Може някои от нещата да липсват, други да са повече. Но хубаво е, ако има кого и какво да очаквате в тържествената вечер.

Една от особеностите на празниците е, че те се появяват според сезоните и механичния календарен ред. И понякога не съвпадат с вътрешното ни настроение. Но празникът е наследена традиция, споделен с другите ритуал. Затова с широка усмивка отворете вратата на поканените гости. Не е толкова важно с какви подаръци са дошли, а празничната нагласа, която се очаква те на свой ред да внесат. Защото спасението, както казват, е винаги взаимно. И празникът е грижа на самите празнуващи.

Домашният тържествен сценарий се различава, разбира се, от официалния. Но и той има своя вътрешен ритъм. В пълен състав посрещнете своите най-близки, както са натоварени с пакетите или с кой каквото е могъл да отдели и сложи в торбата. Предложете им да си обършат обувките, но не и да се събуят всички. За размяна на подаръците си не чакайте някакъв специален момент. Защото целият празник е момент на радост.

Пък и как ще отделите очите на децата от неотворените пакети. Донесените ястия и сладкиши се поставят на масата - за всички. По възможност, преди да поканите гостите си на трапезата, седнете с тях на малка масичка за аперитива, т.е. за новата домашна гроздова и пресната туршия.

Тук възниква един привиден проблем. Гостите обикновено донасят разнородни видове напитки., които не се съчетават нито една с друга, нито с подготвените ястия. В такъв случай домакинът подбира за масата само подходящите от тях. А гостите не се сърдят. Защото да се пие безразборно, освен че е вредно, но е и лош стил.

Когато очите светнат и усмивките стигнат най-голямото си разширение, домакинята трябва да поеме своята роля на „балансьор” при евентуално възникващите домашни спорове. А самата тя да не забрави да признае, че по-вкусна е баницата на свекървата.

ПУШЕКЪТ НА ОДОБРЕНИЕТО СЕ ВДИГА НАГОРЕ

„За да научи нещо за себе си, човек
трябва да знае много за другите.”
Оскар Уайлд

В частен дом, приемен салон или служебен кабинет, където и когато хората от официалните и деловите среди да се срещат, те рядко разговарят без определена цел. Най-често обменят информация. Но също така проучват почвата за по-нататъшни делови връзки или директно преговарят. И въпреки предполагаемото отмиране на пушаческия навик, той именно в тези среди продължава да бъде широко разпространен.

Заради това са направени специални психологически тестове върху смисъла и значението на жестовете, свързани с пушенето. Те пряко отразяват неосъзнатите, но и издайнически реакции на пушача при различни ситуации на общуването. Чрез тях бихте могли да тълкувате отношението на събеседника си към тезата, която защитавате или към въпросите, които задавате. И съответно да направлявате посоката на разговора.

Позитивно настроеният, сигурен в себе си човек, твърдят психолозите, почти постоянно издухва дима нагоре. И обратното - онзи с негативно по принцип отношение към нещата или със скрити подозрителни мисли почти винаги насочва дима надолу. Когато при издухването надолу димът се появява в крайчетата на устата, това сигнализира за скрито, още по-засилено отрицателно отношение на пушача към чутото или към обстановката изобщо.

Също така, от значение била и скоростта, с която пушекът е издухван. Колкото по-бързо струята е изтласквана нагоре, толкова по-сигурен и самоуверен се чувства пушещият. А бързината на издухваната надолу струя говори за засилено отрицателно настроение. Наблюдавани са и жестовете на пушачите при покупко-продажби. Защото резултатите от подобни взаимоотношения понякога са свързани със значителни суми. Изследванията показвали, че когато пушещият клиент е запитан за решението си, докато обмисля какво да отговори, склонният към положителен отговор издухва дима нагоре. А онзи, решил да не купува, го изтласква надолу.

По принцип, продължават специалистите психолози, издухването на дима през ноздрите е признак, че насреща си имате един твърде, дори прекалено сигурен в себе си човек. Струята дим в този случай отивала надолу само поради естественото разположение на ноздрите. Но много често се случва, изкарващият дима от цигари през носа да вдига и главата си нагоре. Изглежда, той тогава се чувства високомерно и победоносно дори. Но, ако главата на същия пушещ през ноздри е подчертано наведена надолу, това е признак, че той освен самоуверен, в случая е и ядосан.

Припалването на цигара от цигара, казват означавало не само крайно напрежение, но и усещане за беззащитност и безизходица. А онзи, който разговаря със закрепена димяща цигара в края на устните и същевременно с преплетени пръсти си държи коляното, такъв човек не само издава страха и комплекса си, но и няма реална преценка за околните.

ДАЛИ МАЛКА РИБКА В МОРЕТО
ИЛИ ГОЛЯМА РИБА В ЕЗЕРОТО

„Лесно даденото обещание
е лесно за нарушаване.”
Немска поговорка

Някои са щастливи, когато могат да общуват и работят сред голяма група от хора. Защото там им е добре да се чувстват като „малка рибка в морето”. Въпреки, че много рядко могат да взимат думата и почти нямат възможност директно да да се изявяват. Други, а според последните проучвания те са много повече, предпочитат по-тесния приятелски кръг или работния екип до десетина човека. Там те се възприемат като „голямата риба в малкото езеро” и въпреки официалната или само вътрешно наложената йерархия, се усещат по-значими като личности. Една от причините е, че могат да говорят толкова често, колкото пожелаят и да упражняват до определена степен своето лично влияние. И в професионално отношение са по-удовлетворени, защото отблизо виждат резултатите от своята работа.

Но, с времето или с промяната броя на хората, вътрешните взаимоотношения в групата рано или късно се променят. Ако малкият екип се състои само от няколко мъже, между тях се появява скрито или открито съревнование за водачество. И обратно - ако между три жени едната иска да напусне групата, другите се стремят да я задържат. Ако единият от екипа е с доминантен характер, може да стане така, че другите неколцина да се обединят против него.

Всяка производствена група или индивидуално сформирана човешка общност си изработват свои вътрешни, понякога неписани правила. В началото обикновено застава един, който със своята инициативност активизира другите. Доказано е обаче, че с течение на времето измежду тях изпъква друг, който се изявява като по-популярна личност. Той помага за изглаждане на противоречията, разведрява настроенията, подсказва интересни идеи.

Експериментите и практиката показват, че много рядко се случва един и същ човек да е и ръководител на групата, и най-обичаната в нея личност. Защото според психолозите резултатите не са много добри, когато един и същ човек едновременно ръководи, наказва и възнаграждава. Също както в семейството бащата е наказващият обикновено, а майката е онази, която възнаграждава.

Затова, преди да направите избора си за професионалната среда, преценете и особеностите на собствения си характер. Неподходящата среда може да се окаже пречка за личностната ви реализация.

ОТМИНАВА ЛИ ЕРАТА
НА „ДИМЯЩАТА ПРЪЧИЦА”?

„Бъди снизходителен към множеството
или вежливо съгрешавай с него.”
Еразъм Ротердамски, 1508 г.

Всяко време има своите болезнени опиянения. На никотина, като наслада и робство времето постепенно, но сигурно отминава. За да отстъпи, за съжаление място на други, по-жестоки измами. В цял свят все по-малко хора посягат към цигарите. Особено в Щатите. Дали, за да не им напомня, че произлиза от индианските магически ритуали, или за да не пречи директно на бизнеса, но на дима от „пушещите пръчици” там е обявена война. В американските светски, културни и бизнес среди на пушача гледат с неодобрение. Ние, българите изоставащо се нареждаме в света сред „най” по процент на пушачи. Това е още една причина да се познават и съблюдават правилата на пушаческия навик. Което би могло поне отчасти да го направи поносим.

Както старите, така и модернизираните протоколни правила са общо взето нетолерантни към поклонниците на никотина. И тъй като на етикета е поверено да помага за хармонията в обществото, очаква се пушачите сами да се съобразяват с някои негови изисквания. На домакините от друга страна е задължение да им напомнят за тях. Преди години пушенето на официална вечеря бе немислимо. Но напоследък цигари и пури се предлагат дори и в най-консервативните домове. Никога в чуждо жилище не пристъпвайте, пушейки. Мнозина още с влизането си като гости бързат да извадят и сложат кутията и запалката си върху масата - вид обява за желанието си да ги употребят. Други запалват цигарата си веднага, след като се ръкуват с домакините или още щом седнат. А всъщност, задължително е най-напред да се огледате дали на масата или някъде из къщата не е поставен пепелник. Отсъствието му е деликатен знак, че там тютюнев дим е нежелан. Понякога пепелник, цигари и запалка се поднасят на масата едва при предлагането на десерта. Значи, не можете да запалите преди това. Наличието на пушачески аксесоари означава, че можете да се възползвате от тях. Само че не постоянно, по време на самото ядене. А ако между сервирането на блюдата си го позволите, изискаността предполага поне формално да попитате съседите си за разрешение. Когато след приключването на вечерята присъстващите се оттеглят за кафето и коняка в салона, идва накрая дочаканото време на пушача. Ако тогава домакинът ви предложи цигара, етикетът изисква да се възползвате с благодарност, а не да настоявате да вземете от своите. Иначе проявявате недоверие към неговия вкус. Отказвате на стопанина, само ако неговите цигари са силни, а вие сте привикнали на по-слаби. Предложената ви но не от кутия цигара взимате без да избирате и опипвате другите, без да я разглеждате подозрително и без да си я оставяте „за после”. Но същевременно, ако като гост в чужд дом видите, че сте заобиколен от множество „димящи пръчици”, а имате непоносимост към никотина, възпитанието не ви позволява да правите гримаси на възмущение. Започнете ли да се задушавате, по-добре си тръгнете.

БЕЗБРОЙНИТЕ ТАБУТА

„Навикът е втора природа,
която унищожава първата.”
Паскал

Приликата между списъка с Десетте божи заповеди и онзи с протоколните и всекидневни ограничения за пушачите е, че те започват с „не”. За поклонниците на никотина е несравнимо по-дълъг, макар и значително по-либерален. И двата обаче, са създадени за доброто на човеците.

И така: протоколът предлага, човекът разполага със себе си и своето поведение. Не палете цигара в присъствието на дама, без да сте попитали за нейното разрешение. Друг е въпросът, ако жената насреща ви пуши неспирно, а вие сте стар астматик. Тя не е длъжна да иска разрешение. И изход няма.

Не поздравявайте и не разговаряйте с никого, когато сте с цигара в уста. Първо я извадете. Още по-грозно е със загаснал фас. Не палете, ако домакините, при които сте отишли разполагат само с една стая. Още по-малко - ако там има и дете. Или отложете пушенето, или съкратете визитата си.

Не позволявайте по-възрастен човек да ви запали цигарата. Ако този, който ви предлага да запушите също взима цигара, вие от своя страна му предложете огън. Но, ако той успее да запали клечка преди вас, се препоръчва един много елегантен жест. Вземете от ръката на предлагащия ви огън горящата клечка, поднесете я към неговата цигара, и после към вашата. Това може да се разиграе, както между кавалер и дама, така между по-млад и по-възрастен или между двама мъже, единият от които е подчинен.

Не е изискано дама да подава огън на мъж, а само кибрит или запалка. Не палете цигара на когото и да било, докато вашата е в устата ви. Не хвърляйте угарките, преди да сте сигурни, че са загасени. Още по-малко през прозореца или балкона. Не гасете цигарата си в скамейка, крак на маса, в друга мебел, в мазилката на къща. Още по-малко - в току-що употребените за хранене чинии.

Не палете, преди да сте попитали и да сте помолили за пелелник. Не оставяйте никога незагасена цигара да дими в него. Не оставяйте незагасената си угарка да тлее на ръба на масата - нито, когато сте вкъщи, нито на гости. Не забравяйте, ако сте стопанин да изпразвате от време на време пълните пепелници на своите поканени. Не позволявайте димът от цигарата да отива към съседите ви непушачи.

Не разпръсквайте пепелта от цигарата си, размахвайки разпалено с ръка. Не допускайте също така пепелта да стане по-дълга от фаса ви и да падне върху килима или фотьойла. Не плюйте свободно попадналото в устата ви парченце тютюн. Избутайте го с езика до устните и оттам го махнете с кърпичка, че дори и с пръсти. Не носете цигарите си в насипно състояние в чантата или джоба.

Не демонстрирайте пушаческите си пристрастия в среда с предразсъдък към тях. Нито на официални церемонии и в болнична стая. Нито, когато танцувате, пеете или свирите на нещо. И накрая: не пушете от обич към себе си и от жалост към околните. Или по обратните причини.