Херман Хесе

превод: Красимира Василева

Често чуваш: художникът не трябва да бяга от живота в изкуството.

Какво означава всичко това? Защо художникът не трябва да постъпва така?

Нима от гледната точка на художника изкуството не е опит да се компенсира несъвършенството на живота: да изпълниш неосъществените си мечти в съня, да осъществиш нереализираните си изисквания в поезията - накратко, да превърнеш нелепостите на живота в победи на духа?

И защо тази глупава препоръка винаги се отправя само към художниците?

Защо не предложите на държавника, на доктора, на боксьора или на шампиона по плуване първо да се справят с трудностите в личните си дела, преди да влязат в работата си и да се насладят на удоволствията в нея или в спорта?

Че животът е по-труден от изкуството, изглежда е аксиомата на тези дребни критици.

И вижте колко артисти, които постоянно и така умело напускат изкуството заради живота, създават бедни картини, публикуват жалки книги, оставайки си приятни хора, мили стопани, добри бащи на семейства, благородни патриоти!

Не, ако някой смята себе си за художник, той ми е още по-скъп, когато води своята битка и показва смелост в решаването на проблемите в собственото си битие.

Може да се кажат много истини за твърдението, че поетът плаща за всяко съвършено произведение с жертви в личния си живот.

В противен случай тези произведения не биха се появили.

Безразсъдно и несъстоятелно е предположението, че изкуството се ражда от пълнотата на чувствата, от щастието, удовлетворението и хармонията.

Ако всеки човешки напредък се случва само поради нужда, само под силен натиск, защо именно изкуството трябва да е изключение?