Георги Караиванов

„Против чуждите училища у нас” от Ст. Чилингиров, София

Въпросът за чуждите училища у нас е бил повдиган неведнъж, но това е ставало някак си повърхностно, инцидентно. За пръв път Ст. Чилингиров смело и дълбоко зачеква тоя въпрос с книгата си „Против чуждите училища у нас”.

Още със заглавната корица той изповядва своето верую, дадено в цитата на първата страница: „Народ, който мисли за своето бъдеще, може да се ползва от чуждото образование, но не бива да се подчини на него.”

Ст. Чилингиров се явява като борец-защитник на тезата за нашето национално самоопределение, живителните сокове за чието съществувание трябва да се дирят в заветите на миналото.

„Българинът да си остане винаги българин, като запази своята национална и културна самобитност” - казва в предговора си авторът.

Виждайки застрашени нашето училище и нашата църква, а ведно с тях и „целият духовен и материален бит”, авторът, готов за несъчувствия от много страни, отстоява своите убеждения с една смелост, рядка за нашите нрави.

Книгата е изпълнена с толкова верни и хубави мисли, че би могло да се цитира от всяка страница. Разделена на седем глави, в книгата ясно се изтъква пропагандната и пагубна роля на съществуващите у нас чужди училища с крайната цел: обезличаването на българския народ.

В подкрепа на това следват необорими цитати.

Всеки, у когото тупти българско сърце, озарено от обич към всичко българско, трябва да прочете тая книга.

Делото на Ст. Чилингиров се нуждае от подкрепата на хиляди десници и сърца.

——————————

в. „Литературен час”, 8.05.1935 г.