Алексей Гушан

превод: Иван Антонов

Прелитат гъски над земята
и ниско сняг вали над Покрова.
В нощта окапаха листата
и мръзне потъмнялата трева.

В такова време - глухо, мрачно
е хубаво да имаш светлата мечта.
Не ме зовете, гъски, за летенето далечно,
не мога с вас да полетя!

Не съм забравил още свойто лято,
не прецъфтя в душата то,
макар че вече от небето полегато
лети прощално, падащо перо.

И октомври чука на вратата,
покрива с багрите на есента
блатата боровинкови в далечината,
ливадите, където тичах и мечтах.