СТИХОВЕ
превод: Димитър Василев
ИСТИНА ВИ КАЗВАМ
Истина ви казвам, вече не си спомням
как се измерва на земята възрастта
по скалните отломки,
нито как се изследва повтарящия кръг
в престари ръкописи, на вълните ритъма -
с ярост подкопали брегове гранитни.
Но още зная, че летежът на пчелата
по утринните чашки на цветята
е благословът на живота ни.
А полетът на топла свобода под слънцето
придава свързващ смисъл на живота и нашепва
песента за чисто щастие на птиците,
които непрекъснато летят като совалки
и свойто щастие на стана на Вселената тъкат.
Истина ви казвам, вече не си спомням
дали и друг път съм живял отвъд това,
което изчисляват с колелото на епохите,
в невероятна долина, където падащи звезди
моретата изпълват със жалби и печал,
с воали белоснежни на била, натегнали от сняг,
с разцъфналите вечери в градините на океаните.
Но казвам ви, че никога не съм преставал
да чувам стъпките на катерички и елени
в гърдите си, да чувам ударите на веслото
в часа, когато Одисей самотно се издига
в морето - тръгнал към по-нов живот.
НИЩО ДРУГО СЕГА НЕ НИ ОСТАВА
Нищо друго сега не ни остава.
Поезията стана нашето оръжие.
Със стихове обстрелваме врага,
където го намерим.
Предрешен на невинния в разкоша,
безсрамен,
протяга ни той своята ръка,
усмихва се или ни се надсмива.
Площади, улици - гъмжат от сенки,
от гласове и фотографии на търсени.
На портите и на прозорците
ни чакат призраци -
ръцете ни докосват и замръзваме.
Отглеждат ни
и кладенци в душите ни дълбаят.
За екзекуция сме всеки ден готови -
с изправен пръст разсекли устните
във строя на мълчанието.
Но тук светкавиците
разтварят чудна светлина в сърцата ни.
И ний със стихове посрещаме
деня на свободата.
