СФИНКС
СФИНКС
Човекът смътно
на света е мярка;
и цар, и червей в царствени размери.
Уплашен смъртно,
на Смъртта е мярка,
ала не знае как да я отмери.
Човекът - скверна,
тривиална външност:
палто, обувки, бръчки, вратовръзка.
Самотна, нервна,
неразкрита същност,
която в свойта кръв ще се опръска.
Човекът зъзнещ,
гол върху везните
на равнодушно вечната природа.
Неспирно бързащ
в бързея на дните,
столетна мимолетност на Народа.
Човекът ласкав,
тъжен и досаден
във битки кротки и прегръдки бесни.
Двуостър, бляскав
като меч изваден,
да изковава Синове и Песни.
Човекът - хищно,
мършаво чудовище,
което смуче кръв и сълзи рони.
Безгрижно, пищно,
пеещо съкровище,
разграбвано от варварски погроми.
Човекът - вехта,
вехнеща торба,
изплетена от кости, сол и влага.
Човекът - крехка,
трепетна т в о р б а,
в която Господ семето си влага!
1990 г.
***
Ще дойде час уречен да изчезна…
Ще дойде час по-тих от тишината.
Ще дойде час самотен като мене.
Ще дойде час по Божия часовник -
а може би и сам ще го изваям
от спомени, и сънища, и страсти.
Ще дойде час уречен да отдъхна
от бързея на бързащото време…
ще дойде час - и аз ще го дочакам.
