Катри Вала

превод: Георги Ангелов

Пустинен бряг.
Звездното небе
е високо и чисто.
С черни вълни бие водата черните камъни
и последното листо на крайбрежното дърво
е като ръка на удавник
или безмълвен вик на страдание.

Горската дева въздига над света
медната чаша на луната
и звънящата
болка на нейния порив
пада на парчета в тъмната вода.
Само под дървото
хлипа печалното ехо.