КАКВО Е ПРОЛЕТ, АКО НЯМА ЗИМА…
***
Какво е пролет, ако няма зима,
какво е есента без дъжд и хлад,
тъга какво е, ако теб те има,
без мен какво си на този свят?
Какво е радост, ако няма нощи,
а изгревът какво е, без лъчи,
какво от туй, че те обичам още,
щом всяка фибра в тебe днес мълчи?
Какво е всичко туй, което ние
наричаме живот или съдба -
случайност, жребий или орисия?
А всъщност водим яростна борба
за всеки миг на смисъл във въртопа,
за дивата трева и слънчев храст,
за крехкото филизче на живота,
което се зачева вътре в нас…
***
Аз няма да тревожа пролетта,
защото тя дойде да ме зарадва,
с кокичета наболи - пълна пазва
и минзухари около врата.
Аз няма да се върна миг дори
на хълмовете с ветрове свирепи,
при стъпките по калните пътеки,
в прегръдката на зимните мъгли.
Единствено при спомена за сняг
ще се размекна, може да заплача…
Но пак ще чувам как се вие в здрача
на пролетта зеления чардак.
***
Отдавна мина „златната вода”
и още колко минаха, не помня…
От всякога по-пуст e днес брега,
напомнящ куче гладно и бездомно.
И по-сурови спускат се лъчи
от слюдената лунна диадема,
а въздухът наоколо - горчив,
прегръдката му - тясна и студена.
Тук нявга с голи лакти и пети
се хвърляхме да уловим зората,
която се оглеждаше в реката,
тъй шумна и тъй палава преди.
Блестяха риби в синята й глъб,
в подмолите й злачни се рояха,
край облите й камъни сновяха
и като тях сияеше светът.
Сега е друго. Някак си студен
брегът изглежда - тъжен и безмълвен.
А болката изгаря като с въглен
на спомена
контура
съвършен.
