Благовеста Касабова

Поезията на Ирена Цветкова е заредена с любов - мечтана, реална, емоционално плътна. Стихотворенията, включени в новата й книга „Присъда: любов”, ни връщат към началото, босоногата младост, времето, изпълнено с предчувствие за нови, вълнуващи преживявания, сбъдването им или несбъдването им, болка от отчуждението.

„Присъда: любов” е конструирана в три цикъла: „Пламнали стенания”, „Намръщени пътища” и „Танго със смъртта”. Но независимо от конструкцията, идейно-художествените послания се преливат и оформят в единно цяло.

В основата му са вградени емоционалните преживявания на авторката, излъчващи ранимата й чувствителност, вътрешните противоречия - болезнени понякога, предизвикани от моментната емоция, от очакванията - илюзорни в повечето случаи, от заобикалящия реален свят.

„Пламналите стенания” излъчват и жажда за истинска, неподправена любов, за споделеност. И тъга от усещането за отчужденост, от думите, които „оголяват”.

Настръхналите мисли ме завиха тихо.
Откраднат стон от сетивата неми сви се.
От ъгъла ме гледа сянка и ми смига.
Вятърът навън реди четиристишие…
(„Голи думи”)

Ирена Цветкова показва умение да вниква в сложни, конфликтни, драматични понякога състояния на духа. Също и в трайните стойности на човешките търсения и човешкия живот.

От любовните си изповеди авторката прави обобщения за личностни отношения, гражданско поведение, нравствени ценности и отражението им върху психиката и съзнанието на човека от 21 век. Тук - на човека, когото обича.

„Намръщени пътища” не са в състояние да й отнемат откриването, възпламеняването и изживяването на мечтаната любов. Независимо, че в този род поетични творби се прокрадват други интонации, друго световъзприемане и друг емоционален градус, те са своеобразно продължение на пламналите стенания.

Те са и знак за познанието й на многоликостта на любовното чувство, измамните му видения, подхранващи илюзиите за вечност. И пейзажът е по-различен, по-осезаемо е и влиянието му върху емоционалното състояние, което води до усещането за равносметка - по-точно за „отрезвяване” от големите очаквания.

Боя се. Силата ми често вехне
в ужилването от копривни страсти.
Запокитих мрачното доверие -
там - в минзухарните унили храсти.

И така, Ирена Цветкова тръгва към житейското страдание с наранени сетива, тръгва към осъзнатите парадокси на действителността. В някои творби реакциите са на примирение, в други - непримирими с действителността и неосъществените очаквания.

Контрастите в настроенията, в повечето случаи, сгъстяват емоцията дотам, че се впуска в съзнателно (или подсъзнателно) „танго със смъртта”.

Усетила непредвидимостта на любовните чувства, авторката през времето осъзнава и тленността на любовните изживявания. Те й напомнят тъжната красота на есента. Тук напрегнатата емоция спада и се трансформира в изповедно откровение, в промисъл за истинския смисъл за нещата от живота.

И изразните средства са есенно цветни, а тонът е минорен. Долавят се и философски размисли за неизбежното, което следва неписаните човешки и природни закони.

С вълнуваща поетична мекота те са превъплътени в няколко знакови за стихосбирката стихотворения: „Далече”, „Блус”, „Няма смисъл”, „Присъда”, „Прозрение”, „Измамно”, „Часовник”, „Ръждиви мисли”, „Разпети петък” и още няколко.

Ще оцелея. Трябва да нанижа още няколко въздишки.
Римувано да снимам, искам, маковете, цъфнали край пътя,
да свържа с възли всички срязани, щастливо-тъжни, сиви нишки,
да изграждам всеки ден унило-сив, докато с гръм се срутва…

И тъй, макар че отделните цикли, независимо че са единно като естетическа платформа и идейно послание, имат и собствена физиономичност, и идейни цели.

Те са сполучливо пресъздадени във видимо добри попадения, като „Молитва”, „Есенно”, „Бяло начало”, „Събуждане”, „Хвърчило”, „Сянка”, „Босоного сърце”, „Прошка” и др.

Ирена Цветкова знае, че не може да върне времето назад, за да избегне лутанията и заблудите и да вярва на „измамната светлина”.

Осъзнала го е с цената на покруси и горчилки, които вече вътрешно преодолява, като се взира „в ъглите - паяци озъбени”, прищраква „ключът на душата”, отвън ще е тъмно, но в сърцето вече „ще бъде съмнало”.

Стихосбирката „Присъда: любов” в същността си е изповеден поетичен дневник, в който художествено са пресътворени дълбоки емоционални вълнения, размисли за преходността и тленността на реално и на илюзорно в живота на човека.

И е поела по пътя към онази светлина, която е изстрадан пътеводен знак в поетиката на Ирена Цветкова.