Галина Самусенко

превод: Иван Антонов

***

Под залезния балдахин Шопен звучеше.
Но някъде пак бързаха река и облаци във този ден.
И залезът под музиката на Шопен цъфтеше,
а вятърът, блуждаейки незнайно накъде,
докосваше лицата озарени,
ръцете топли, къдрите на нечия коса,
с листата бъбреше за нещо съкровено
и музиката носеше на своите крила.

За всичко минало и отлетяло
скърбеше далече от Родината Шопен
и биеше в акордите сърцето натежало,
подобно лебед във крилото наранен.

Но валсът натежа.
Мазурка храбро
се носи вихрено над болка и тъга -
хусарят завъртял мустак предлага
на паненка пак своята ръка…

Мазурката до края отгърмява.
С лунна песен
ноктюрното отплува по притихнала река…

Изглеждаше, че заедно ще бъдат вечно,
ала животът друг сюжет отсъди -
усмихната раздяла отдалече
им махаше с ръка.