ФАЛШ
превод: Иван Антонов
Приятелят ми не загина, не умря,
замина си безмълвно, по английски.
Не нарисува той завой във своята съдба
и не допи си чашата с уиски.
Ах, как красива беше любовта!
Как нежно ме целуваше и страстно!
И нямаше такава сила на света,
която да събуди мойто щастие.
О, като Лел той пееше, зовейки пролетта,
летеше ми душата в поднебесните пространства
и до забрава слушах песента,
на насладата във плен, като пиянство.
И сякаш чист вокалът бе на любовта,
ала лъжата хитро се изкиска,
изпих аз фалша в свойта суета,
а мислех, че е глътка истинско уиски.
