Христо Кацаров

СЛЕД СУША

Не е вече толкоз голямо небето.
Летят натежали мъгли.
И ден ли е, нощ ли е? - Нищо не свети.
Сгъстява се мрака. Вали…

Стоя на дъжда в притъмнялата прежда.
На нивите виждам дима.
Завръща се моята селска надежда
сега като птица в дома.

Отива си бързо на сушата злото.
Дъждът е стопанина тук
и пак съм аз оня човек, на когото
приготвиха нов ямурлук.

ПЧЕЛИ

От слънцето бял мед събрали
и със крила позлатени,
пчелите се връщат по залез
и като майски дъжд падат по мене.

Сега вече мога да кажа
на нощта и на цветето мило,
че държавата ми е спасена,
че владея пак лято и пролет.
И насън чувам стражата нощна.
И цветята за мене се молят.
И насън бяла роза целувам.
И насън ме огрява зорница -
упоен от градина овощна -
дето аз още царувам
при една пчелна царица.

1976

ПЧЕЛИТЕ

Исках тайните им да узная,
с най-доброто чувство на поет
да надникна в тайната им стая,
гдето правят сладкия си мед.

Чудни мисли изведнъж ме взеха.
Не усетих как се вдъхнових
и облякох бялата си дреха
и с нектар лицето си измих.

Кошера внимателно разтворих
и в сиянието на деня
аз видях на питите отгоре
как една пчеличка прозвъня.