„КОЛКО СТРУВА ЖИВОТЪТ” – РАЗКАЗИ ОТ П. МИХАЙЛОВ

Недялко Месечков

„Колко струва животът”, разкази от П. Михайлов

Първата книга на Панчо Михайлов - „Празникът на параклиса” (1922 г.) сочеше вече несъмнения дар на разказвача.

И от първия свой сборник разкази до последния „Колко струва животът”, Панчо Михайлов си остана верен на своя писателски натюрел: повече изтънченост, жажда за справедливост и човеколюбие.

Той в своите разкази се е стремил да отбули човешките страсти, да ни ги даде такива, каквито са без идеализиране, без шарж. Сюжетите на своите творби той взима направо от самия живот.

Всеки негов разказ е малко табло на нашата действителност: скръбна, а понякога и жестока.

Една от любимите теми на разказвача е и сексуалният проблем, който намира едно правдиво разрешение в страниците на неговите книги. Сексуалност, дадена като стихия, пред която човекът е немощен, която става негова съдба.

Панчо Михайлов не е лишен и от социално чувство. Социалният елемент в творчеството му намира добро гостоприемство.

Героите на Панчо Михайлов са обикновени люде: работници, дребни занаятчии, студенти, несретници - авторът ги обича. Страниците на книгите му са изпълнени с любов към тях.

Топло чувство на сърдечност лъха към страдащите, оскърбените в живота.

Той ни дава тия хора в момент на радост, на скръб, на огорчение, плод на най-незначителни дори случки; на нещастие в техния живот, ала които оставят бразди на дълбока болка, които извикват премеждия, пречупват стремежи, носят нещастие.

Панчо Михайлов не прави дълбок психологически анализ, неговите разкази са синтез на човешките пориви: тъмни, болезнени, смътни.

Писателят вижда хората само в тяхното страдание. Страданието, което носи очистение на духа.

Разказите на Панчо Михайлов са написани леко, с едно динамично темпо, най-много допадащо на нашия живот и се четат с увлечение.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 396, 25 май 1938 г.