АПОСТРОФИ
По К. Христов
„Жени и вино, вино и жени.”
Но… на какви цени?
По Любен Каравелов
„Хубава си, моя горо”,
няма да те има скоро.
По Гео Милев
„В горите, в горите, в горите зелени”
крачим ние с брадви вдъхновени.
По Ламар
„Ти си славен, хайдушки Балкан”,
от хайдути до шумка обран.
„Гората пее песен многогласа”,
моторната резачка й приглася.
По Бл. Димитрова
„Нарекли ги Славееви гори,”
от тях няма и дръвче дори.
По Ел. Багряна
„Планината вече побелява”,
пустиня сред пустиня става.
„Скокне катеричка дяволита”,
де ми е гората, горко пита.
По Ев. Бурнаски
„Как е тиха наесен гората”,
как е брадвата, майко, устата.
По Й. Стубел
„За нищо не жали, добрий човече,”
без минало и бъдеще си вече.
По Мл. Исаев
„Прегърни ме, соколе мой!”
Аз, неверника, вече съм твой.
По Ал. Вутимски
„Светът гърми и вече оглушахме”,
а чувахме и май окати бяхме.
По Н. Лилиев
„Във тоя век на хищно изтребление”
пази се от излишно потребление.
По Н. Фурнаджиев
„И спят отдавна всички знамена”
над най-заспалата страна.
По Хр. Ботев
„Крещим, но щом изтрезнеем”
пак почваме, брате, да блеем.
По Хр. Смирненски
„Аз не зная защо съм на тоз свят роден”,
той се пита защо родил ме е мен.
По Н. Й. Вапцаров
„Завод. Над него облаци от дим”.
Човекът тук не е необходим.
По Константин Кирил Философ
„Голи са без книги всички народи”,
но за голите пишат се оди.
По К. Христов
„Прости, мъртвило, роден край, прости!”,
за нас баща ненавистен си ти.
По Ст. Михайловски
„Какво от туй, че песента ми е изпяна вече”,
аз песен в пенсия не съм видял до днес, човече.
„Борбата - ето истина всевечна и едничка!”
тепихът е олтар, а богът е паричка.
По Ат. Далчев
„Камък, истината в теб прозрях”-
жив съм, но дали живях?
По Ив. Вазов
„На лилипутите гневът”
пак иска да те забранят,
но… твойте песни се четат.
„Прав си ти, поете, злобата убива”,
но тогава бе смъртта поне красива.
По Хр. Ботев
„Крещим, но щом изтрезнеем”
пак старите песни си пеем.
„Чуй как стене гора и шума”,
когато брадвата дума продума.
По П. П. Славейков
„Пустиня е сърце без идеал,”
дори в пустинята ще прави кал.
„Твореца е творец, за да твори”,
но за да живее, трябват му пари.
По К. Христов
„От славно минало нам нищо не остана!”,
за нас е то една кървяща рана.
„Защото всякога, о, брате, бях готов”
да жертвам за пари народната любов.
По Ив. Вазов
„Знамената честни - оплюти парцали”,
а народът под тях - кучета го яли.
По Ст. Михайловски
„Газетите почнаха внезапно да ласкаят”,
тоз, който трябваше без жалост да ругаят.
По Т. Траянов
„О, участ горка на поета”
да пее днес сред лай на псета.
„Ликувайте, камбани на всички небосклони” -
България най-сетне осъмна със закони.
По Ас. Разцветников
„И по-безкрайна расне пустошта”,
от туй, че нявга си живял с мечта.
„И днеска ти виждаш и ясно ти става” -
да, имаш народ, но нямаш държава.
По Н. Ракитин
„Ти малка си, родино, но съдбата”
разказа ти играта.
„В ширно царство от борика”
ясна брадва /б/ ясно вика.
По К. Христов
„Ний демократи сме - тук се не позволява”
да има ред, законност и …държава.
„С приятелска усмивка и към враг”
ти оскверни и бащиния праг.
По Ат. Далчев
„От гранит и мрамор е човекът”,
но умира…
А по него жив е клекът.
По Хр. Смирненски
„През дима на злокобните черни руини”
виждам ратници дръзки червени, жълти и сини.
„В тълпите смълчана е буря незнайна” -
че там ще остане, това не е тайна.
По Ст. Михайловски.
„И тъй, за да те славят, вълк бъди или ехидна”
Ала прикрий ти същността си с маска благовидна.
По Н. Й. Вапцаров
„Но разкажи със думи прости”
как децата наши вече са ни гости.
„Кой не мина, той не ни ухапа”,
след като ухапе, лапа, лапа, лапа.
По П. К. Яворов
„Схвани духа на времената”
и влез в играта за парата.
По П. П. Славейков
„И то на нашите дела е плод” -
живот на скот под роден свод.
„Пустиня е сърце без идеал”,
това народът ни не е разбрал.
По Гео Милев
„Душата ми е пълна с тържествени факелни шествия”,
с кражби, измами, убийства и прочие произшествия.
„Забравих всяка волност - и като доктор Фауст”
зачетох повестта на този организиран хаос.
„Всичко тук е мъртво, пусто, гнило”,
но е роден дом - и ти е мило.
По Ив. Мирчев
„Когато звънна пролетната лира”,
човекът лападец подири сред всемира.
„Каква ще бъде моята съдба”,
щом съм забравил думата „борба”?
По В. Ханчев
„През Дунава свободен вятър вей!”,
мамалигарят по-добре живей.
„Чуй плача на майки и вдовици”,
причинен от родни политици.
По Д. Подвързвачов
„По-скоро тръгвай ти със мен назад”,
че днес животът е чистилище, а утре - ад.
„Ти беше чужденец в родината” -
не стана свой и във чужбината.
По К. Христов
„Хей, пролет иде, дигат се мъглите”,
под тях до пъна пън са ни горите.
„Сини далечни гори” -
има какво да гори.
По В. Ханчев
„Човек бе сътворен от кал, но”
днес с нея се замеря уникално.
По Ем. Попдимитров
„За вас си спомням, прадеди на стари век”
Тогава можеше да се намери все още някакъв човек.
По Н. Ракитин
„Олтар на тишината е лесът ноще”.
Но брадвата олтар не ще. Не ще!
По Ас. Разцветников
„Тук е сетния връх, дето твоята мъка извежда”,
а под него е бездната, дето зове се надежда.
По Ив. Вазов
„Само ти, солдатино чудесни”
ще живееш в спомени и песни.
„Нов кумир замени идеали”,
а народа - кучета го яли.
„И чух как плачеше Балканът”,
и беше същият тиранът.
„В прах пада всичко високо, свято”,
додето играе глупецът със злато.
„Тирани, всуе се морите!”,
угаснаха на огъня дори искрите.
По Хр. Ботев
„А тиранинът върлува”,
но народът си пасува.
По П. П. Славейков
„Нещастен син на некадърно време!”,
но откъде ли друго да си вземе?
По Д. Полянов
„Другарка, труженица и боркиня”,
а се превърна в сексробиня.
По Н. Й. Вапцаров
„Ето - аз дишам, работя, живея”
и блея.
По Г. Милев
„О, дъжд, о дъжд обилен и печален”,
от теб живота става все по-кален.
По Л. Стоянов
„Моят народ е най-беден. Няма”
пари дори за смъртна телеграма.
По Н. Лилиев
„Аз виждам светлия възход”
на търтея под този свод.
По Ал. Вутимски
„Отиват си годините безследно”,
а ние все живеем бедно, бедно…
По Ламар
„Рахитични са твоите рожби, Европа”,
не са яли те ни тояга, ни сопа.
По В. Петров
„Отде дойде тоз дъх на скариди?”
От екрана малък, да му се не види!
По К. Христов
„Народе мой, ще дойдат страшни дни”,
ако дотътрим се до старини.
По Хр. Ботев
„Свестните у нас считат за луди”,
робство ги тях в чужбина прокуди.
По П. П. Славейков
„Вървиме ний самотни на светът”
и с дупки е осеян наший път.
По Хр. Ботев
„Глухо и страшно гърмят окови”,
толкова нежни, толкова нови…
По Ив. Вазов
„…с туй незачитанье на родний си език”
ти, българино, си велик мъник!
По Л. Стоянов
„Моят народ е най-беден. Няма”
по-богата от тази драма.
По В. Ханчев
„Но аз съм горд, че тук живея”
и тлея.
По Т. Траянов
„Напразно търсят състрадание”
живеещите днес в изгнание.
По К. Христов
„От славно минало нам нищо не остана!”
Сега сме рана, тиха, плаха рана.
По Хр. Смирненски
„Ще видя пристъпа величествен на роба”
и на този, който изкопа му гроба.
По Мл. Исаев
„Към гората извежда хайдушка пътека”,
хора с брадви по нея пристъпват полека.
„Става мрачно, диво и сурово”
днес, когато гине българското слово.
По Хр. Радевски
„Аз крача с крачките ти бойни”,
все по- безцелни - и нестройни.
„Води ме, Партийо,води ме,”
но… я кажи ми свойто име!
По Кр. Пенев
„На пътя с истината аз се запознах”
сега за нея - и от нея ме е страх.
„Навред все туй боричкане за хляб, за власт” -
борците пак на почит са у нас.
По К. Зидаров
„Тук трудът е кучешка съдба”,
грабвай емигрантската торба!
„Разбираш ужасът на тоз покой”,
но кой да го разбие с изстрел, кой?!
По Ас. Разцветников
„Върви напред, но по-далеч от мен” -
това дочух от теб, Родино, в този ден.
По Ламар
„Ех, живот ли е да си животно”
па макар работно, па макар имотно…
„На гърдите ми не свети никакъв медал”,
никого не съм предал - или изял.
„Желязото дъбравите кърти”,
колко много зелени смърти!…
По Кр. Пенев
„Измряха спомените в паметта ми”.
Изместиха ги днешните ми драми.
„Една ли честна мисъл мракът покори”,
но все пак всеки ден над нас зора зори.
„За слепите глупци измислен тук е рая”,
но адът тук е ,аз това го зная.
По В. Ханчев
„Не, не трябва да свършват без време”
даже мъжете, хвърлящи семе.
По Константин Кирил Философ
„Без книги са голи всички народи”
и най-вече този, който ги води.
По Н. Й. Вапцаров
„В студеното антените звънят”
и чалга топли ме за кой ли път.
„По радиото някой
шумно спори”,
със себе си, а не с ония, горе,
а не с ония, горе.
„Аз искам да напиша днес поема”
на тема:
„От где читатели да взема”.
„…като ранена
в сърцето пантера”
бих ревнал: - Къде ми е
светлата ера?…
„Това е новата романтика, която”
разменя идеалите със злато.
По Хр. Ботев
„Глухо и страшно гърмят окови”,
а ний сме готови да купим нови.
„По чужди врати да ходи”,
да служи на чужди народи.
По П. Р. Славейков
„…нечувствени, равнодушни, нищожни”
и заможни.
По Л. Каравелов
„А комуто стане нужда”
сече те, горо, като чужда.
По Ст. Михайловски
„Мен осветли това, което ме почерни” -
предадоха ме хората ми верни.
„Ти готвиш, властнико, за волен ред верига”,
това е знак народът да се вдига.
По Н. Ракитин
„Спи градът заглъхнал, тежко морен”,
а в селата гние неговият корен.
„О, земя, ти наша майко свята!”,
ние ти разказахме играта.
„О, земя, ти наша майко свята!”,
как изглеждат, помниш ли, житата?
„Гората свири - флейта сякаш всеки клон е”,
а туй, което дебне я, трион е.
„Като птица на върха се спрях”,
пън до пъна долу аз видях.
„На езика майчин и свещен”
участта си псувам нощ и ден.
„Априлски дъжд и тих, и топъл”
над пустош страшна рони вопъл.
„Орали са с тъга и сели са с надежда”,
сега над чужда нива внукът се навежда.
По Сл. Красински
„Тъжната песен за нашата тъжна земя”,
пята от славей, от гарван и от змия.
„Моя земя,и българска зла орисия”,
в теб вечно един Илия гради килия.
„Че всеки идва като гост”
на нива, книга или …пост.
По Н. Фурнаджиев
„И спят отдавна всички знамена”
и моята страна им пее: Нани-на.
По Йордан Стубел
„За нищо не жали, добрий човече”,
че идеалите отдавна пръст са вече.
По Ал. Геров
„Лъскав нож във ръцете ми свети”,
от Девети - или Десети?
„Аз забравих за миг, че съм беден чиновник”.
Боже! Или лъжец е, или…чаровник.
По Г. Милев
„Да бъдеш светъл и безличен”,
все повече на роб приличен.
По В. Андреев
„Растяхме ний - желязно племе”,
предадено за скрап без време.
„Потъмнява гората прекрасна”,
щом пролае брадвата бясна.
„Каква младеж - свободна и прекрасна”
на колене пред мутрите израсна.
„Животът друг ще бъде. Но. Богат”
на изпитни, защото ще е в ад.
По Н. Лилиев
„Луната висне като плод” -
от нея правят ли компот?
„Погасва споменът далече”,
но той не ни е нужен вече.
По Хр. Смирненски
„Край нас се вие бич, над нас тежи хомот”,
а сме потомци на прославен род.
По Н. Й. Вапцаров
„И тъй,
у нас живота се обърка.”
Народът,
вместо да се бори, кърка.
По В. Андреев
„В това велико и съдбовно време”
не иска никой отговорност да поеме.
По Н. Ракитин
„Диша тежко, морно планината”,
пита - де ми е гората и водата?…
По Хр. Ботев
„И певци песни за него пеят”,
а от хонорарите им живеят.
„Свестните у нас считат за луди”
и най-вече този, който ни буди.
По Н. Ракитин
„Лесът шуми, лесът говори”
с гласа на брадви и топори.
По народна песен
„Що ми е мило и драго”
да кажа Догану: - Сус, аго!
„Ела се вие, превива”,
от утре бор ще надвива.
По Ив. Вазов
„Тих бял Дунав се вълнува”,
а народът пак кротува.
По Хр. Смирненски
„В утрото на светла ера, с факела на нова вера”
към поредна далавера.
По К. Христов
„Хей, пролет иде в наший роден край”,
щом лапад в него има, той е рай.
По Г. Джагаров
„Земя като една човешка длан”,
за крадеца - рай , за честния - зандан.
„Земя като една човешка длан” ,
сменила в герба си аслан с доган.
„Земя като една човешка длан”,
нима ще пъшкаш ти под нов султан?
„Земя като една човешка длан”,
ще продадат и твоя стар Балкан.
„Земя като една човешка длан”,
защо на герба нямаш и банан?
„Земя като една човешка длан”,
крадци ограбват те без капка свян.
„Земя като една човешка длан”,
ти цар си имаш, щеш ли и султан?…
По П. Р. Славейков
„Народ, който глух за песни остава”,
само попфолк заслужава.
По Ив. Вазов
„И всякоя възраст, класа, пол, занятие”
ограбваше ферма, завод, предприятие…
„Нов кумир замени идеали”,
старите - псета ги яли.
„Език свещен на моите деди” ,
начетен варварин те наследи.
По П. П. Славейков
„Грак сподавен, глух и бавен
над забравен род прославен.
„Нещастен син на некадърно време!”,
отново дреме, ах, отново дреме.
„Капчици дъждовни
падат от небето” -
прекупвачу трепна
радостно сърцето.
По К. Христов
„Жени и вино! Вино и жени!”,
с по-твърдото гориво престани.
По Хр. Ботев
„Кой не знае Чавдар войвода”,
ако от него няма изгода.
По П. К. Яворов
„Прогледнал, той ще скъса оковите тогава” -
Кога? Кога? И как?… Но… Слава! Слава!
По Д. Полянов
„На помощ на Духа! Секирите острете!”,
след туй под сянката на паднало дърво седнете.
По Д. Дебелянов
„И как е странно в грохота на този вихър лих”
да бъдеш ти, народе мой, отново тих.
По Хр. Смирненски
„Надоле! Надоле! Надоле!”
Натам ли ни тикаш, Соколе?
По Б. Апостолова
„Каква бездънна пропаст е душата!…”
Как бедна е, когато съм богата!…
По Хр. Смирненски
„Не тревога душите до болка терзае”,
а юнакът, що още бозае, бозае…
По П. Р. Славейков
„Народ, който глух за песни остава”
своята участ на роб заслужава”.
По Ваня Петкова
„Ти, който ще бъдеш мой”,
кой поред ще си, кой?
„Опитах и разбрах.
Не мога да обичам мъж”
Лъжа е в женски род.
И няма дума лъж.
По Л. Левчев
„Ний не сме герои положителни”,
Ние сме герои - въпросителни.
„Живей в бъдеще време!
Умирай само в сегашно!”
Това е толкова актуално!
И страшно!
„Безсмъртни са красивите лъжи”,
защо при теб са грозни, я кажи!
По Г. Рупчев
„Откъде сме дошли сме забравили даже”.
Скоро няма да има и кой да ни каже.
По Вл. Голев
„Какво е хаоса безкраен, безначален”,
създаден от поет бездарен и нахален?
По Ив. Вазов
„Аз здрав съм син на здраво поколение”,
подложено на изтребление.
По Д. Дебелянов
„И как е странно в грохота на тоя вихър лих”
отново да си ти и сляп, и ням, и тих.
По Л. Левчев
„ А хайде ние с теб от младост да умрем”
Тъй както ти умираше, живеейки, не щем.
„Любима,
който не е бил раняван,
не знае да побеждава”.
В театъра,
в който ти бе раняван,
декорът ти викаше: „Слава!”
„Земята принадлежи на онзи, който я сее!”
Ще ми кажеш ли тази земя къде е?
По Никола Ракитин
„О, тъмен лес, мой роден лес”,
изпей ми кой сече те днес.
„Ветре буйни, ветре гороломен”,
от гората вече няма помен.
„На живота книгата дочитам”,
но живях ли кой, кажи, да питам.
„Не бяхме ний за кървави вражди родени”,
но бяхме сини, жълти и червени.
По Мл. Исаев
„Високи, сини планини”,
под тях - море от съсипни.
По Г. Джагаров
„Земя като една човешка длан”,
за старците отрудени зандан.
„Земя като една човешка длан”,
хайванът в тебе крачи след хайван.
„Зема като една човешка длан”,
в теб битият е бит, … - … !
„Земя като една човешка длан”,
не само зиме дремеш под саван.
„Земя като една човешка длан”,
от свои и от чужди край обран.
„Земя като една човешка длан”,
защо все повече приличаш на шантан?
„Земя като една човешка длан”,
как утре без войска ще встъпиш в бран?
„Земя като една човешка длан”,
на чуждите войски надежден стан.
„Земя като една човешка длан”,
расте ли в теб, републико, банан?
„Земя като една човешка длан”,
с най-вярна банка - в теб зарит буркан.
„Земя като една човешка длан”,
защо народът ти е в ъгъла заврян?
„Земя като една човешка длан”,
защо продаваш се за гологан?
„Земя като една човешка длан”,
защо в теб умният е неразбран?
„Земя като една човешка длан”,
на почит в теб е всеки пехливан.
„Земя като една човешка длан”,
кому те сториха, кажи, курбан?
„Земя като една човешка длан”,
защо разбойникът от тебе е ласкан?
По народна песен
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”
- Готово!
По Хр. Ботев
„Но стига ми тази награда” -
да видя приятел как страда.
„Но стига ми тази награда” -
възпят съм във попфолк балада.
По Кирил Христов
„Жени и вино! Вино и жени!”
О, пир сред глад и съсипни!
По Ас. Разцветников
„Не вдигам ръка: да повикам за помощ със нея”,
затънал до шия, немея, тъпея, тъпея…
По Н. Фурнаджиев
„Но пустее в блясък сив пустинята”
подир бурята, червената и синята.
По Г. Джагаров
„Земя като една човешка длан”,
робиня в мир, боркиня в бран.
„Земя като една човешка длан”,
народът ти отдавна е курбан.
„Земя като една човешка длан”,
за старци и деца суров зандан.
„Земя като една човешка длан”,
ограбвана без капка срам и свян.
„Земя като една човешка длан”,
защо търпиш вековния душман?
„Земя като една човешка длан”,
с народ от робство ново сполетян.
По Константин - Кирил Философ
„Голи са без книги всички народи”
и нашият вече полугол ходи.
По Хр. Ботев
„В тъги, в неволи младост минува”,
а коли и беси тоз, който кротува.
„Юнак във младост и сила мъжка”
след свободата на Запад кръшка.
По Ив. Вазов
„Език свещен на моите деди”,
с чуждици кой така те подреди?
По Г. Джагаров
„Земя като една човешка длан”,
защо те командори пехливан?
„Земя като една човешка длан”,
след Белчо и Сивушка - цървулан.
„Земя като една човешка длан”,
стъпкана като мегдан.
„Земя като една човешка длан”,
ти цяла си един дюкян.
„Земя като една човешка длан”,
разграбена от чужда сган.
„Земя като една човешка длан”,
защо народът ти е изтерзан?
„Земя като една човешка длан”,
защо охранваш чужд и свой хайван?
„Земя като една човешка длан”,
с народ, от властника в кюшето сврян.
„Земя като една човешка длан”,
с народ, в кюшето на Европа сврян.
По Ив. Динков
„Десет е.
Малко без десет.
На есен е.”
Часът за песен съвсем несвестен е.
„Тупа,
изтупва се тая България”.
От сто години - все тази ария.
По Бл. Димитрова
„Искаш да бъдем със тебе добри познати” .
Тя на властта ли казва това? Егати.
По Ив. Вазов
„Син съм на юнашко племе”,
но… от време на време.
По Ал. Геров
„Видях човека като една възможност”
да се извършва с него някаква безбожност.
„Под старата и притихнала стряха”
нявга живяха и даже четяха.
„Ние всичко отрекохме, всичко намразихме”
и себе си като народ не опазихме.
„Сега в нищо не вярваме, нищо не любим” -
нима има какво още да губим?…
„Те бдят, слухтят и прегрупирват сили”,
а ние блеем, блеем, боже мили!
„Това са хора с ловък, хитър ум”,
оправя ги плесник, затвор, куршум…
„О, заглуши в сърцето свойта болка”
и оглуши го ти с …попфолка.
„Земя като една красива нива”,
защо, о майко, ти не си щастлива?
„Земя като една красива нива”,
народът й със сълзи я полива.
„Земя като една красива нива”,
родила паплач алчна и крадлива.
„Земя като една красива нива”,
теб бавно, бавно плевел те покрива.
„Земя като една красива нива”,
нима си още, мила, жива?
„Земя като една красива нива”,
ограбена от орда дива.
„Земя като една красива нива”,
тя само в спомените днес такава бива.
„Земя като една красива нива”
и прекалено търпелива.
