ОТРАЖЕНИЕ
ОТРАЖЕНИЕ
Можем вече себе си да съдим.
Стигнахме до възрастта, в която
дълъг път измина мисълта ни…
Труден ще е пътят ни нататък.
Всеки връх за дълго ще ни спира.
И завоите по-често ще ни плашат.
Ще се връщаме назад в съня си…
Ще се връщаме назад в съня си…
И завоите по-често ще ни плашат.
Всеки връх за дълго ще ни спира.
Труден ще е пътят ни нататък.
Дълъг път измина мисълта ни…
Стигнахме до възрастта, в която
можем вече себе си да съдим.
ОСЪДЕНИ
Ниско слънце. Без простор…
Клоните почти са голи.
Всяко паднало листо
другите за помощ моли…
Есента размахва прът.
Няма милост! Те го знаят.
И осъдени на смърт
чакат примирени края…
Колко е жесток светът!
По души и вопли стъпвам
Спирам се и търся път…
Болката встрани ме дръпва.
Тръгва си денят студен,
свива се кръвта ми южна…
Пада вечерта над мен,
скрила с плащ смъртта ненужна.
ПОКАНА ЗА ПОЛЕТ
Тичаше край нас с юмруче свито
внучката ти, вееше коси…
Пееше: „Калинке златна, литвай,
звездна панделка ми донеси!”
Но защо се свиваше сърцето,
от какво се сгърчваше така,
сякаш стягаха във този петък
гърлото ми с моята яка?!
За летене пееше детето,
стиснало калинката в ръка.
ДА ПРЕСЕЧЕШ РЕКА
Пак търся брод през маранята.
От зной листата сухи капят…
Слънчасала тече реката,
като че ли е сляпа.
До обли камъни се спирам -
показват се наполовина.
Не мога да оставя диря,
ако по тях премина…
Но аз ще пресека през нея,
за да сотавя малък спомен.
Не искам тука да изтлея
като забравен огън.
ПРИТЕСНЕНИЕ
Растат цените… и животът
започва остро да ни притеснява.
Дори любимата ми котка,
в безхлебието ни, излишна става.
А тя в сърцето ни е вече.
И трудно е оттам да я изпъдим.
Преглъщаме, че всяка вечер
яде трохи от залъка оскъден…
ДОВЕРЕНИК
Пред никого не коленичи,
дори когато е сразен.
Не чака орден да получи -
на власт да дойде някой ден.
И слепият ще го познае
по достолепния му ръст.
От сламката греда не прави,
на раната поставя кръст…
Спохождам го, защото мога
и тайни да му доверя.
Отказва ми да му помогна,
не ще да му благодаря…
Каквото и да му се случи,
ще си остане все такъв -
на корена си да прилича,
да пази българската кръв.
ПАСТОРАЛЕН КВАРТЕТ
I. УТРО
Мъглата беше изпълзяла
и вече светеше росата.
Трептяха плахи чучулиги,
обгърнати от синева…
Край мен летяха пеперуди
с роса и слънце по крилата,
дъхтеше на узряло жито
и на събудена трева.
II. ПЛАДНЕ
В дърветата мълчеше зноят.
Под клоните, на сянка сякаш,
събираше се маранята,
зелена и през този ден.
Огнище беше всеки камък -
като че ли сега юнакът
калеше острата си сабя
в дъха на змея разярен.
III. ВЕЧЕР
Настъпи тишина… Отново
в тревата вятърът въздъхна,
щурците тръгнаха след него,
понесени от песента…
Гласът на чухала зовеше -
горчив, отчайващ и изпръхнал…
Светулки режеха тъмата
с прозрачната си светлина.
IV. НОЩ
Останал в стаята самичък,
забравил старите си болки,
отново в утрото се връщам
и диви ягоди бера.
Отпуснат в меката постеля,
след лятната си обиколка,
люлян от спомени и чувства,
заспал съм, без да разбера.
СПАСИТЕЛЕН КАМШИК
Взех стрели и боен лък
и ги сложих зад вратата…
Някой влезе през нощта
и отраза тетивата…
Няма да се примиря!
Няма да потъна в сянка!
Още утре на лъка
ще завържа пепелянка…
Трябва ли да бъда зъл?!
(Злото ми е непознато.)
За спасителен камшик
ще използвам тетивата.
УПОВАНИЕ
Отвсякъде животът ме притиска,
но търся сили да се защитя.
Припомням си сега какво съм искал,
когато ме гореше младостта.
Не се учудвам днес, че още дишам
и мога да говоря за смъртта;
че стихове за истината пиша
и искам хората да ги четат…
За тях аз може би не съм излишен,
макар и неизвестен на света?!
ДОБРОВОЛЕН ГЛАДИАТОР
На изкуството в кръга,
с много пот и кръв пролята,
влязох сам, без щит, без меч -
доброволен гладиатор.
Аз самичък си избрах
място за възход и гибел.
Няма кой да ме спаси,
с дъх небето щом повдигам!
На арената ли съм,
към трибуните не гледам.
Моята достойна смърт
може да е и… победа.
ТРЪПКА
Очи над люляците спуснал,
валеше дъжд - спокоен, тих…
Докосваше дъха ми с устни -
към мене се стремеше ти.
Усетили небесна тръпка,
телата ни не бяха плът,
а въздуха от стъпка в стъпка
по бледналия мокър път.
Страхувах се дали ще мога
до мене да те задържа…
В живота ми запали огън,
а него го гаси дъжда!
