Писмо на Александър Божинов до Йордан Михайлов

Уважаемий г-н редакторе на „Светлина”,

За да мога да Ви дам една биография, би трябвало да притежавам всичките качества на знаменитите хора, за да задоволя и Вас, и себе си. Аз няма какво да кажа за себе си: едната половина е известна на всички, другата половина остава Вий да я кажете.

Неловко е, поне за мене, да слушам хвалби в мое присъствие. За моите слабости, човешки и художнически, можете си представи колко още по-неудобно е да ги слушам.

Като художник работя вече двайсет и няколко години, като смятате, че сега съм 39.

Първата си рисунка - опит поместих в детското списание „Звездица” на 16-годишна възраст, като придружих рисунката с едно стихотворение, защото и тогава, както и сега, смятам, че два огъня мъждеят у мене.

Възпитавах се в нашето рисувално училище, където и аз, и учителите ми не знаехме защо се бяхме събрали там.

От началото на моята дейност до днес съм нарисувал повече от 4000 и словом четири хиляди рисунки и карикатури, пръснати из списания и частни салони, според пресмятанията на един мой статистик и колекционер.

На времето си, преди войните, правех всяка година по една изложба, винаги почти съвместно с моя отличен колега П. П. Морозов. Моите по-хубави работи са пръснати из България като частна собственост.

Дори и бившият крал Петър е собственик на три мои карикатури, които откупи в първата южнославянска изложба в Белград.

Като благодаря за голямото внимание да се обърнете и към мене за биографични бележки, осмелявам се да Ви кажа, че по-повече за себе си не мога да говоря.

С отлична почит, Ваш: Александър Божинов

София, 8. 11.1917 г.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, 1918 г.