Иван Д. Христов

Васил Венински - „Прекършена севда”, Изд. „ЗЕА-Принт ООД”, Смолян, 2019 г.

Васил Венински е сладкодумен и утвърден родопски разказвач. Познавам и следя неговото литературно израстване като автор на четири книги с разкази и на обстойното му изследване историята на учебното дело в родното му село Павелско.

Венински в своите разкази пресъздава събития и лица от времето на турското робство, Освобождението и след това.

Героите са с конкретни имена, както и топонимите, където се развиват случките и събитията с тях. Писателят продължава книжовните традиции на своите предци: Никола Бумбаров - Перич, Христо Калинов и Георги Пашев.

В новата му книга с шестнадесет разказа „Прекършена севда”, отново лъха атмосферата на „авелзаманските времена”. Авторът ни среща с герои и натури от митичния родопски свят, пълен с „адамлък”.

Човещината взема връх - тя е над лошото, пошлото и жестокото в живота, затова и хората, които я носят в себе си, павелци наричат „чиляк и половина”.

В селския пейзаж и типаж, Венински поставя най-горе честта, достойнството и човещината. Това е жива, емоционална проза и макар, че писателят разказва за отдавна минали събития и човешки съдби, те са актуални и сега.

Сред най-хубавите разкази в книгата са: „Прекършена севда”, дал заглавието й, “Бабахак”, „Ахмед ага”, „На фронта”, „Притча за вярата” и други. Те, както и останалите, са свързани с историята и бита на селяните от Павелско и региона около него.

Внушават любов към родния край и предците ни. Стъпил върху здравите родопски корени и родната действителност авторът развива много добре сюжетната линия.

Героите му са преди всичко хора от народа, със сърца отворени за доброто и красивото в живота. Люде първични, чиито пастирски, земеделски и занаятчийски труд е в основата на човешкото им съществуване, както и гурбетчийството.

Васил Венински владее тънкостите на разговорния език на родопчани /павелчани/.Той има предпочитание към диалектна лексика за придаване колорит и речева характеристика.

Това произхожда от стремежа на автора да бъде естествен и автентичен. Езикът е пластичен, запазил неповторимостта на родопския езиков изказ. Авторът вкарва на места в текстовете и митични елементи, чрез народностно - фолклорно мислене.

Още първият разказ „Бабахак”, покорява с увлекателния и съдържателен сюжет с темата за любовта и изневярата, с трагичните повратности в началото на семейния живот на Несрин и Адем.

Особено място в разказа „Прекършена севда”, Венински отделя на чистите пориви на любовта и младостта, която преобразява душите на Павел и Карамфила и я вярна чак до гроба - на „севда лумнала додето очите не са сколасали да се нагалят, както трябва, сърцето вече е казало тежката си дума… Севда родена от сърце!”

Писателят ни среща с драматични конфликти и сблъсъци, запомнящи се човешки характери, става летописец на легенди и действителни случки, на споменът за „разделното време”, ислямизирането и робската неволя на родопчани.

В разказа „Притча за вярата” отец Атанас Аролски разказва за целебната сила на запазената и скривана цели шест века икона на света Богородица, от изгорелия манастир „Света Неделя” над Старцево, наречена от местното население тайно като „дъската”. Тази реликва разкрива, че връзката със старата християнска вяра не е скъсана.

Темата за православието, за вярата и безверието, покръстването и за връщането отново в лоното на християнската вяра, срещаме и в разказите: “Имамова жалба”, „Златна ябълка”, „Чудото”, „Метко”.

Разказите на Венински са диалогични и лаконични. Той умее увлекателно да разказва историята, да откроява сюжета и акцентува на човешките преживявания.

Случките, понякога и обикновени почти винаги са изпълнени с драматизъм.

Писателят върви от битовото към моралното и нравственото. Героите носят чувство за чест и достойнство.

Изтъква и умението на автора чрез детайла да направи обобщение. Макар и обстоятелствени на места, това не пречи на писателя да разгадава вътрешните преживявания на героите.

Венински не изпада в битовизъм и етнографизъм. Доколкото ги има в творчеството му, то е за да предадат автентичност и колоритност на изображението.

Разказите „Отмъщение”, „Тосун бейово имане” и други, ни връщат в отдавнашни времена на злодейства и беззаконие, драматични ситуации и трагични съдби. В други разкази насилието отстъпва пред човещината и справедливостта.

Властникът Ахмед ага от едноименния разказ не прави разлика между мюсюлмани и християни, и наказва за зулумите му злосторника Джафер.

В разказа „На фронта”, авторът се явява като анималист. Показва привързаността и грижите на селянина Сево към своето магаре, с което дели коравия залък през военните години и споделя житейските си изпитания с него.

Разкрива и привързаността на животното към неговия стопанин. Закупено от германците и използвано заедно с други магарета за примамка на гръцките позиции при непревзимаемата бойна линия Метаксас, магарето оцелява сред канонадата от куршуми и снаряди и се завръща само при стопанина си в Павелско.

Разказът „Потоп” ни завладява с вълнуващото описание на природната стихия, жертва на която става и овчарят Карльо.

Във „Вълче време” - Амишът, чужденецът заселил се в Павелско, изпитва на гърба си несправедливостта и алчността на селския мухтарин Ариф Али.

Авторът умее да развива сюжета интригуващо и живо, пълнокръвно да изгражда образите и чрез диалога и родопския диалект да засилва автентичността и художествените послания на текста.

Професор Станислав Семерджиев - изтъкнат филмов и театрален изкуствовед, споделя че в разказите на Венински „има изключителна доза образност и с малки допълнения, биха могли да се превърнат в много известни произведения не само за малкия, но и за големия екран”.

Изкуствоведът споделя още че при Васил Венински има „ясно организиран сюжетен материал и интересно изведени персонажи. Разказите му са с изключително точна и добре подбрана словесност и всяка дума си тежи на мястото и на ситуацията в сюжета.” Напълно споделям оценката на неговия земляк Станислав Семерджиев.

Авторът ни връща с творчеството си в робските години, когато родопчани е трябвало да отстояват верската индентичност и народността си, човешката чест и любовта, която стои над верските различия.

Сюжетите му са неподправени и силни, а развитието на сюжетната линия завладява читателя. Въпреки, че в повечето от разказите му действието се развива преди век - два, те носят ясни послания и за днешния ден.

Героите са разкрити не само с действията и постъпките, но и чрез техните вътрешни душевни преживявания.

Венински се разкрива пред нас като добър разказвач и познавач на народната душевност, а оригиналността на изложението и повествованието разкриват собствения почерк и стил на писателя.

Прочитайки книгата с разкази „Прекършена севда”, човек изпитва духовно удовлетворение не само от историческите и житейски познания на Васил Венински, но и от неговата безспорна разказваческа дарба.