Васил Каратеодоров

След студията си „Бунтът на масите в българския роман”, в която личи сериозно отнасяне към литературата, дълбоко вникване в проблемите на живота и умение да се синтезира, Петър Горянски сега ни предлага ново литературно-критическо изследване: „Вдъхновени жени” - в изящно миниатюрно издание на „Корали”.

В тая книга младият критик се е заел с благодарната задача да осветли и прецени един от най-интересните факти в нашата поезия - художествените постижения на жените.

Изхождайки от убеждението, че „в настоящия момент поезията на жените-писателки отбелязва най-високата степен в развитието си”, той дава подробно картината на днешното състояние на женската поезия, като се стреми най-вече да изтъкне нейните постижения.

„Вдъхновени жени” не е само опит да е навлезе в света на жените поетки, - книгата сочи дълбоко проникване в същността на поезията изобщо, тя бележи основно познаване на съвременната женска лирика у нас, тя е доказателство за неоспоримите данни на критик, които Петър Горянски притежава.

В нея читателят наистина ще намери правдиво, смело и оригинално отношение към литературно-културните проблеми и проявления на жената, също така - тя ще му помогне да добие правилна ориентация върху литературната дейност.

Във „Вдъхновени жени” Петър Горянски дава блестящи характеристики на пет жени-творци: Мара Белчева, Дора Габе, Ел. Багряна, Магда Петканова и Мария Грубешлиева.

Тези пет поетки единствени - откак жената „прекоси светлия друм на изкуството” - успяха да оформят творческата си индивидуалност и да се наложат в съзнанието на литературния ценител - някои като първостепенни творци, а други като свежи и сочни дарования.

Изборът на Горянски е повече от сполучлив. Също така повече от сполучливи са профилите, които им изрязва с вещина в своята книга; от тях лъха критично чувство, те разкриват тънък усет към истинската поезия, здрав и подвижен критичен ум, темпераментно вживяване в духа и в строежа на женската поезия.

„Вдъхновени жени” внася свежа струя в литературната ни критика, обедняла напоследък откъм идейност, трезвост и безпристрастност. Петър Горянски чрез тая книга се налага като един от най-интересните млади литературни критици.

——————————

в. „Литературен час”, 01.01.1936 г.