Паруш Парушев

***
Толкова много направих, за да повярваш,
че за твойта любов
единствено аз съм достоен.

Сега
като икона, закачена на стената,
на непогрешимост съм обречен.
И ти едва ли подозираш
колко ми е трудно вече
по този начин да живея.

1986

***
Ръце разперваш, за да ме прегърнеш,
а кръста виждам аз,
на който ще ме приковеш с целувки.

1986

***
Отиваш си сега,
облякла дрехата от нощни ласки,
изпод която бялото ти тяло свети
и навън сe зазорява.
Пристъпваш като в сън,
сънуван тази нощ от двама.
Следя те мълчаливо
чак до хребета на хоризонта,
додето моят поглед пътека ти преправя.
…разтваряш се в деня…

1990

СТИХОВЕ

Приседнал във градината на сянка,
старият поет чете издадената в младостта му книга.
Писани така отдавна,
тези стихове му връщат някогашни дни и нощи,
влюбени луни, слънца изгрели
върху юношеско рамо.
Чете с наслада старият поет
и неусетно се превръща целият в сияещ спомен.
Отпуснат в топлите води на някогашна младост,
въздъхва тихо старият поет, съвсем притихва…
В градината подухва вятър
и отгръща нова страница.