Печо Господинов

Между добруджанските писатели от поробена Добруджа най-плодовитият засега е Яни Хаджиянев - Калиакренски.

Роден и израснал в град Каварна, живял с болките и страданията на добруджанските българи, във всички свои произведения той възпроизвежда техния бит, природата и днешната робска участ на злочестата си родина.

Яни Хаджиянев помни щастливите и благатки години на тази обетована земя, но в своите произведения с по-голяма охота се спира на добруджанските страдания и покруси, отколкото на „доброто старо време”, както правят Йордан Йовков, Дора Габе и др.

Всичко това предава на скиците, разказите и повестите, които Яни Хаджиянев е печатал досега, известен публицистичен характер. Те са повече свидетелство за едно черно настояще, отколкото - чисто художество.

В много от тях обаче той надхвърля моментните добруджански настроения и възсъздава прочувствени картини и образи, които недвусмислено сочат един безспорен талант.

В живота на Яни Хаджиянев има доста драматични моменти. Бурен и пълен с премеждия, неговият живот е запълнен с нестихваща жажда за духовни висини.

Изключен от училище, той се скита като рибар около приказно красивия нос Калиакра.

Следвал гимназия във Варна, бил е и във французкия колеж „Сен Андре”. Участвал е и в европейската война. След това странствал из Европа.

Най-после бурите на живота го отвяват в Добрич, където се проявява - вече доста възрастен - като талантлив и интересен фейлетонист, журналист и писател.

Досега Яни Хаджиянев е публикувал разкази, литературни очерки и др. в сп. „Факел” (1923 г., Добрич), списание „Просвещение” (1925 г., Кюстенджа), сп. „Поле” (1927 г., Добрич) и др.

През това време той е работил непрекъснато и като журналист във вестниците „Куриер”, „единство”, „Ново единство”, „Поле”, „Добруджански глас” и др.

Издал е досега следните книги; „Смехът на Добруджа”, сатира, 1929 г.; „Суша”, повест, 1929 г.; „Добруджанци”, разкази, които през 1933 г. бяха отпечатани и в сп. „Нация и земя” (редактор Гр. Василев, София).

Яни Хаджиянев е работил винаги при изключителни обстоятелства, често преследван от властта и при крайно тежки материални условия, но затова фанатично предсден на легална добруджанска дейност.

Тази негова предана служба на Добруджа придава на разказите и ексизите му нещо от атмосферата на големите духовни водачи през Възраждането. Той няма време като тях да умува върху темите и да изглажда езика си - неговата цел далече надхвърля тези чисто формални въпроси.

Той знае, че трябва да бъде убедителен, да трогне и възпламени сърцата - и това придава на творческата му дейност особено очарование.

Яни Хаджиянев заслужава най-сърдечно внимание и братски чувства. И сигурно, ако не са трогателните манифестации, които добруджанските българи му засвидетелстват, той не би намерил в себе си толкова много кураж и нравствен патос да работи, въпреки всички неблагоприятни условия.

——————————

в. „Литературен час”, 22.05.1935 г.