Кирил Назъров

Полъхва кестенов топлик от юг,
като стрела Струмешница посочва:
,,Тръгни на юг, нали оттук
Родината ни, свидната започва!”

С крилата леки на отприщен порив
политам в най-примамната посока
под стоплени от звездна жар простори -
към мойта родна планина висока.

А тя разтваря нежна пазва,
епично рони дума подир дума -
легенди древни ми разказва
с гласа на пролетни треви и шума:

„От тази напоена с кърви почва,
от онзи връх, корав като юмрук,
извечната България започва…”
Започва, да, ала не свършва тук!