Стилиян Чилингиров

Сутрин, вечер, без умора
в труд живеят бедни хора.

Ту на нива, ту във къщи,
те са вечно роби същи.

Мир, почивка не познават,
често гладни пък минават.

Дойде пролет и след рало
виж, тръгнало старо, младо.

Нива порят, семе сеят,
но със сълзи го полеят;

та дано то в клас изникне,
радост в сички да избликне.

Сутрин, вечер, без умора
в труд живеят бедни хора…

И със бръчки по челото
дирят края на теглото.