Леонид Дудин

превод: Люлин Занов

***

На мама

През прозореца поглеждаш
често ти към пътя стръмен -
обещал е да пристигне
днес за малко твоят син.

Но съвсем самичък пътят
в далнината бяга тихо
и се губи сред пролуки
той на бор, ели, върби.

Ти изгледа си очите,
пресуши като тревата -
мъката по къщи ходи,
но защо ли ти е тя.

Да прескочиш в Александра -
зная, тихо разсъждаваш -
ще ти каже що да правиш
всичко старата сестра.

Но защо ли Александра
три години как гостува
при децата си далече -
че едва ли не в Москва.

И наметнала си шалче -
както си - съвсем домашно,
ти към Германов Починок
се понесе с твойта жал.

- Знаеш, Маря, не се сещам
как сега да ти помогна,
но седни и да помислим
що го няма твоя син.

Той не може да забрави
този път и таз поляна,
гдето песни си му пяла
чак от детството му ти.

Той не може да забрави
сутрините оросени,
денонощните тревоги -
твоите добри ръце.

А сега иди си вкъщи
и пошетай нещо в нея
и така ще позабравиш
безпокойството и жал.

- Да, наистина е вярно -
казала си и излязла.
Тя като сестра показва
и градината в дома.

Но си свърнала в полето,
право къмто Лихотинка,
где буботят самолети
и летището бучи…

И през ниви, и горички
бързала - срещу небето,
приютила си надежда,
разни мисли носиш в теб…

Нещо там за мен да кажат?…

***

На мама

Не ругай ме сега,
опази от беди,
че живях не така,
както искаше ти.

Припомни си тез дни,
как в далечния час,
в пролетта посадих
две рябини у нас.

- В два пътя и съдби
не избягваш от теб -
ми говореше ти -
ще пропаднеш безслед.

Ти една си ласкай
и целувай една,
не срами се, тъй знай,
пожали и рода!

Нямам отговор нов
как ще бъде напред.
За съдба и любов
избор няма, и ред…

КРЪЩАВАНЕ

На мама

Във дома ни се знае отдавна:
за да нямаме упреци тук,
в „Рождество богородично” трябва
да се ходи на Троица в куп.

Трийсет версти през степ прекосила е -
пренебрегнала личби и страх,
но със вяра в сърцето носила ме
до олтара, потънала в прах.

Не съм знаел аз тайни в кръщение,
не видях и кога в оня час
Всевеликото благословение
ме покрило до иконостас…

- Всички стихнаха в нямо мълчание -
си припомняше мама в дома -
прозвучаха и гласове величави,
от небето дойде благодат.

Твоят кръстник - момчето Серьожинка,
чух с ръка на сърце да мълви:
- Туй си Ти… Появи се пред мен, Божичко? -
стори кръст и крака си подви.

И след този сиятелен случай
осени ни любов, топлина.
Че с късмет си тогаз аз научих -
и за тебе не ме е тъй страх.