Владилен Гусаров

Превод: Людмила Писарева

УВОД

Великите хора се оценяват първо от техните съвременници. И ги оценяват не само и не толкова по думите им, колкото по делата им. Именно делата им при еднакви условия открояват такива хора сред останалите – наглед същите, намиращи се на същата или на подобна изходна позиция или преломен исторически момент.
Великите за своето време се оценяват и от потомците. При това всяко следващо поколение им дава собствени оценки, които постоянно се видоизменят под въздействието на актуалния исторически процес. И колкото по-далечна е епохата от времето на техния живот и дейност, толкова по-ярко и значително изпъкват техните деяния и подвизи за слава на отечеството, както и делото, на което те са се били посветили.
Сред многото други велики синове на Русия от втората половина на ХІХ век са Император Александър ІІ Освободителят /1818-1881/ и гениалният пълководец Михаил Скобелев /1843-1882/, станал легендарен още през своя ярък, но кратък живот. Нека приведем само два примера как са ги оценявали съвременниците им в края на тяхната дейност.
Естествено, че оценките са се променяли в зависимост от социалното положение на оценяващите. Така на 19 февруари(1) 1880 г., когато цяла Русия празнува четвърт век от възкачването на Александър ІІ на престола, а на него му остава малко повече от година живот, той приема поздравления от най-различни съсловия, губернии, организации, отделни частни лица. Председателят на тогавашния Държавен съвет Великият княз Константин Николаевич прочита по адрес на своя августейши брат поздравление със следното съдържание:

“Държавният съвет на извънредното си събрание на 19 февруари 1880 година, в тържествения ден, когато се навършват двадесет и пет години от възшествието на Господаря Императора на прародителския трон, следвайки сърдечния си порив, призна за свещен дълг да поднесе в подножието на престола на Негово Императорско Величество верноподаническо поздравление, изразявайки същевременно въодушевяващите Съвета благоговейни чувства на признателност и преданост.
Държавният съвет като най-близък участник в предначертанията на Императора по законодателството и висшето управление бе постоянен свидетел на усилията на монарха в главните отрасли на държавническото му дело. Извършените през настоящото царуване преобразования и усъвършенствувания на законите, обновили целият държавен строй, са плод на неизчерпаемата любов на Негово Императорско Величество към Русия и непрестанната му загриженост за благото на поверения му от Бога народ. Съветът има великото щастие да бъде призован към обсъждането и окончателната разработка на законодателните мероприятия, споменът за които ще остане неизгладим в летописите на нашето отечество.
Най-важното от тях – освобождаването на селяните – води началото си от самия Император, развиваше се и узря под непосредственото благотворно ръководство на Негово Императорско Величество и е успешно изпълнено със силата на държавническата му воля, посрещнато с единодушно съчувствие от дворянството, със спокойствие и доверие от селското население.
Велико, свято дело се извърши! Никой не може да знае и да преброи колко пъти са го благословили в знак на благодарност милионите освободени хора, колко топли молитви са отправили към Бога, колко горещи, радостни сълзи са оросили руската земя. Титлата Освободителят в благородната народна памет, неразривно свързана с името на Александър ІІ, винаги ще бъде красноречиво просто свидетелство какво са почувствали руските сърца. Даруването на селяните с правата на свободни граждани и въвеждането на съд гласен, устен и равен за всички поданици, узаконен и подобрен, продиктуван от отческата загриженост на монарха, дадоха на страната нов живот. Русия възмъжа и се разви.
Пътят, изминат от царствения труженик, не бе лек: той трябваше да се пребори с немалко разнообразни препятствия. На Провидението не бе угодно да омаловажи славата на неговите деяния, като го освободи от онази тегоба, която по незнайните пътища на Промисъла се случва да е неразривна с труда съзидателен, и която величаво откроява духа на избраниците на Бога и по-силно привлича към тях сърцата хорски. Наред с успехите и радостите се появяваха трудности и страдания. Но те не смущаваха неговото сърце, не отслабваха и не спираха волята, благотворяща за Русия.
Гордото със своя венценосен вожд отечество с молитва празнува днес двадесет и петата годишнина на неговото царстване. Стичащите се откъм всички краища на обширната Империя хора от всички съсловия и общности, горещите клетви за неизменна преданост и благодарност към Негово Императорско Величество, съпровождани от щедри дарения за богоугодни цели, свидетелстват за безпределната любов на верноподаниците към монарха, желаещи да го дарят с добри дела и с нови благословии. Откриването на училища, облекчаването на участта на недъгавите и бедните и грижата за страдащите – това са дела, вай-достойни за честването на Царя-Освободител.
Всемогъщият Бог да го пази много години!”

Такава е оценката на дейността на Александър ІІ, дадена от тогавашното висше държавно учреждение в империята. Тя е едновременно субективна и обективна, но колкото по-високо стоял оценяващият на социалната стълбица (отделна личност, държавна или обществена институция), толкова по-големи са били възможностите му за проникване в същността и значимостта на реализираните от този Император грандиозни преобразования на руското общество.
А ето оценката, дадена на великия руски пълководец М. Д. Скобелев при неговото погребение, състояло се малко повече от година след погребението на Александър ІІ. Тя е на религиозния деятел Амвросий, епископ Дмитровски, личен приятел на Михаил Дмитриевич. В прощалното си слово той казва: “Плачи за него, руско войнство, той беше твоя част и украшение; плачете за него, селяни и селянки; той беше баща на чедата ваша, тези прекрасни редови воини, с които по братски делеше усилия и лишения; плачи, руски народе, в него биеше пулса на твоя живот, той бе чувствителен тълкувател на своето призвание, носител на твоите идеали, стражник на своята чест и слава”.
Епископ Амвросий завършва речта си със следните думи: “Поради любовта му към нашето православно отечество, поради любовта му към народа Твой, поради нашите сълзи и сърдечната ни молитва за него, най-паче заради Твоята безкрайна любов, благосклонно приемаща чистата любов човешка във всичките й видове и прояви, бъди към него милостив на съда Твой праведен… ”

И така, дори и тези две цитирани оценки свидетелстват, че Императорът и генералът в своята дейност са преследвали едни и същи най-благородни цели: величието и процъфтяването на Русия. Затова те бяха единомишленици в най-високия смисъл на думата и успяха да направят много по пътя към постигане на тези цели. Много, но не всичко. Те без съмнение биха направили повече, но рано и почти едновременно напуснаха живота. А за извършване на благородната им дейност – единият на висшия държавен пост, другият на военното поприще, историята им отреди малко повече от две десетилетия. През тези години те преобразиха руското общество и руската армия. По възраст те бяха като баща и син. Първият – велик реформатор, вторият – велик изпълнител на военната реформа през велико царстване.
В началото на следващия ХХ век, около двадесет години след гибелта на двамата велики деятели, в Русия се провежда, казано на днешен език, социологическо допитване сред тогавашните неграмотни селяни. Задаван е бил въпросът кои историческите личности знаят. И мужиците, които по онова време наброявали 90 на сто от населението на Русия, отговаряли, напрягайки паметта си: Стенка Разин, Емелка Пугачов… Петър, Катерина /Екатерина ІІ/… Суворов, Кутузов, Скобелев… Александър, Царят-Освободител. (История на Русия. От началото на ХVІІІ до края на ХІХ век. Москва, 2000. Стр. 435)
Така в същинската народна памет са се запечатали три имена от ХІХ век: на Кутузов, Скобелев и Александър ІІ. От тях Кутузов е победителят на Наполеон, покрит с неувяхваща слава в началото на века, а Скобелев и Александър ІІ са извършили своите велики деяния през втората му половина, превръщайки се действително в истински народни герои на Русия. Забележително е също, че Кутузов и Скобелев, освен всичко друго, били и роднини.
Отношението към тяхната памет на официално ниво драстично се променя след болшевишкия преврат от 1917 г. Още на 12 април 1918 г., т.е. скоро след преместване на съветското правителство от Петроград в Москва, по предложение на Ленин Съветът на народните комисари утвърждава декрета “За премахване на паметниците, издигнати в чест на царете и техните слуги и изработване на проекти за паметници на Руската социалистическа революция”. Той слага в цялата страна начало на кампанията по изкореняване от народната памет на имената на великите руснаци от миналото, събаряне на издигнатите им паметници и преименуване на градове, площади и улици, наречени в тяхна чест.
П. Малков в своите “Записки на коменданта на Кремъл” свидетелствува: “Владимир Илич изобщо не можеше да търпи паметниците на царе, велики князе, прославени царски генерали. Много пъти той казваше, че победилият народ трябва да събори цялата тази мерзост, напомняща за самодържавието. По предложение на Владимир Илич през 1918 г. в Москва бяха съборени паметниците на Александър ІІ в Кремъл, на Александър ІІІ до храма на Христос Спасителя, на генерал М. Д. Скобелев”.
Разрушени бяха паметниците на националните герои и в други градове: на Иван Сусанин в Кострома, на генерал Матвей Платов в Новочеркаск. Но независимо от десетилетията политика на забрава, споменът за народните герои и любимци продължаваше да живее.
След краха на тоталитаризма в Русия възникнаха нови исторически условия, в които се появи възможност да се възстановят имената на нашите славни предци и да се възкресят техните велики деяния в паметта на многострадалния руски народ. В предлаганата на читателя книга е направен опит да се разкаже за двама велики руснаци, живели през ХІХ век и за възраждането на паметта за тях в наши дни.
Това е книга за генерал М. Д. Скобелев в контекста на историята на великото царстване на Император Александър ІІ.
Десетки и дори стотици, повече или по-малко обемни и задълбочени трудове на руски и чуждестранни изследователи и мемоаристи бяха посветени на описанието и анализа на политическата и държавната дейност на двамата през изтеклите повече от 120 години. Препратки към много от тях ще срещнете на последващите страници. Авторът обаче не познава трудове, в които историческите деяния на Александър ІІ и Скобелев да са разгледани и оценени успоредно и в тясна взаимовръзка. А народната памет, фиксирана в изследванията на социолози и историци, повелява на изследователите да подходят именно по този начин.
В основната част на книгата е показано как вътрешната и външната политика на Русия в годините на управление на Александър ІІ е била формирана и формулирана от десетки блестящи и най-образовани хора на епохата, а са я реализирали и претворявали в живота стотици най-добросъвестни и смели държавни деятели и военни. Целта им е била постигането, а после и издигането на величието на Русия в най-различни сфери и области.
Ще назовем само някои от тези деятели. Това са князете А. М. и М. Д. Горчакови, граф В. Ф. Адлерберг, княз А. И. Барятински, граф. П. А. Валуев, граф Н. П. Игнатиев, граф П. Д. Кисельов, граф. С. С. Ланской, граф Д. А. Милютин, граф Н. Н. Муравьов-Амурски, княз А. Ф. Орлов, граф В. Н. Панин, граф Д. А. Толстой, граф П. А. Шувалов и много други.
Сред най-талантливите и прославени военачалници на тази епоха са граф М. Т. Лорис-Меликов, К. П. Кауфман, М. Г. Черняев, граф Е. И. Тотлебен, Я. И. Ростовцев и други, които също ще бъдат упоменати по-нататък. Мнозина от тях успешно съчетавали военната и държавната дейност, ръководили крупни ведомства. Да вземем за пример последното от назованите имена: Яков Иванович Ростовцев /1803-1860/. Бивш декабрист, той е удостоен с едно от най-високите военни звания – генерал от инфантерията – и от 1835 г. ръководи системата за военно образование в империята. Същият вече като генерал-адютант е и един от ръководителите, подготвящи реформата от 1861 г., която освобождава руските селяни от крепостничеството. Негова програма е положена в основата на тази велика реформа, преобразила Русия.
И въпреки това, дори на фона на назованата плеяда блестящи държавни и военни деятели, навярно най-ярко блести фигурата на Михаил Дмитриевич Скобелев. Именно в него, в неговата съдба се е отразило величественото и противоречиво развитие на Русия през онова време. Затова в определена степен той се превръща в събирателен образ на посочените и други назовани по-долу личности, които под ръководството на Александър ІІ и при активното му участие ковяха съдбата на империята в продължение на четвърт век.
М. Д. Скобелев подхожда за тази роля и защото неговият живот секва почти веднага след гибелта на Императора, сякаш тегли чертата под епохата на неговото царуване.
Следва да отбележим, че Александър ІІ и М. Д. Скобелев са били свързани не само с отношения в рамките на тогавашната държавна система. Със славното семейство Скобелеви Александър ІІ, все още престолонаследник, се запознава през 1849 г. на погребението на дядото Иван Никитич Скобелев, положил началото на героичната династия бойни руски генерали.
Родната леля, сестра на майката на Михаил Дмитриевич, е омъжена за граф А. В. Адлерберг – дворцов министър на Александър ІІ, приятел на Императора от детските му години.
Сестрата на Скобелев Олга Дмитриевна от 1868 г. до смъртта си е придворна дама на императорския дворец. Другата сестра – Зинаида Дмитриева, е омъжена за племенника на Императора херцог Е. М. Лайхтенбергски, княз Романовски. Самият Михаил Дмитриевич получава през 1875 г. званието генерал-майор, включен е в Свитата на Негово Величество. Нещо повече, Александър ІІ и М. Д. Скобелев нееднократно са се срещали и лично са разговаряли при най-различни обстоятелства.
Всичко, казано до тук, дава пълното основание да се обединят тези две забележителни руски фигури в един труд за успоредно разглеждане и изясняване на тяхната роля в историята на Русия и историята на ХІХ век въобще, както и на онези причини, благодарение на които те са заели такова голямо и трайно място в народната памет.
Известният руски поет от ХІХ век Яков Полонски /1819-1898/ пише за М. Д. Скобелев:

Изглежда руската природа
извая го от бронз блестящ
и бе му дала меч искрящ
за чест и слава на народа!

Михаил Дмитриевич Скобелев беше, е и ще остана завинаги легендарен син на Русия. Паметта за него незаслужено се изтриваше от народното съзнание в годините на тоталитаризма. Но не бе изтрита докрай.
Мислеща Русия не забрави своя велик син и отбеляза 150-годишнината от рождението му със Скобелеви четения, които се проведоха в няколко руски града през 1993-94 г. Десетки вестници и списания поместиха юбилейни материали, посветени на М. Д. Скобелев, радиостанции и телевизии му посветиха десетки предавания. Милиони руснаци за първи път от много десетилетия насам си спомниха за своя велик сънародник, а други – за първи път чуха за него.
Активната дейност на Михаил Дмитриевич Скобелев съвпадна със седемдесетте-осемдесетте години на ХІХ век. Това бе период на възраждането на Русия след неуспеха й в Кримската война, на израстването на нейното величие в света, на разширяването на границите на Руската империя. Реален и жив символ на това величие бе М. Д. Скобелев.
Най-сполучливо, според нас, буквално с две думи, го е характеризирал В. И. Немирович-Данченко(2): “Той показа, колко много може да направи човекът, показа колко горда сила и гений са му дадени… А го знаеше цяла Русия!”
Скобелев се превръща в легенда приживе, защото със своите човешки и професионални качества той даваше съществен принос за растящото величие на Русия в съзнанието на всеки руски човек, правеше го горд за своя народ и своята страна.
Обичаха го както обикновените войници и селяни, така и всички останали слоеве и съсловия на руското общество. Обичаха го за онези славни победи, които беше удържал в името на Русия, особено в хода на Руско-турската война 1877-1878 г., а също в Средна Азия.
Съвременниците го смятали равен на А. В. Суворов, доколкото той, както и Суворов, не е познал поражението.

(1) Тук и нататък датите са по стар стил. Обратно в текста
(2) Широко известен през ХІХ век писател (1848-1936), по-възрастен брат на знаменития театрален деятел Владимир Иванович, близък приятел на М. Д. Скобелев. Обратно в текста